Жеглица

До извора Кюнеца в местността Кюнците (И, 1) водата била изведена по изпечени глинени кюнци (тръби). Наоколо имало останки от домашни съдове, накити и тухли. Податките говорят за много старо село и местните жители приписват посочените находки и най-вече мястото около извора като първо поселение на с. Жеглица. По неизвестни причини жителите напускат това място и се настаняват върху двете тераси на склона Селището (ЮИ, 3). Тук селото се дели на Горно село и Долно село, но запазва общото име Жеглица. Там наблизо минавал пътят Лом - Видин. Освен градовете покрай Дунав, този път свързвал и стражевите постове на брега, поради което турски военни лица често „гостували", притеснявали жителите и правели живота им несигурен. За да избегнат насилията, във втората четвърт на XIX в. жегличани заселват сегашното място - полегат склон с югоизточно изложение, затулен тогава от гори и шумаци.

Помни се, че при заселването на това място, селото е брояло 17 къщи. Други твърдят, че това бил броят на дошлите само от Долно селище. Доскоро родовете пазели като различен белег принадлежността към Горно селище и долно селище. За стари родове, свързани с далечния живот на селото смятат: Мишовци, Ниновите, Вътовци, Къчовци и др. Начало на нови фамилии поставят пришълци от други места. Преди Освобождението идват: Илия Варзоев от с. Репляна със семейството си - 4 сина и 3 дъщери, Цоновци от Боровица, Държанчани от Държаница, Шумаковци от с. Скеля и др.

Опит да се обясни името Жеглица намираме в Юбилеен сборник „Българското село", С., 1931, с. 98: „Така го нарекли от основаването, тъй като жителите му, както в миналото, така и сега, мъчно се споразумяват по разни въпроси, т. е. теглят на „жегла". Също толкова неприемливо е твърдението за възникването на селото: „Основано е от баба Селима от с. Главановци, вдовица със 7 деца, която напуснала родното си място и тръгнала да им търси препитание, като ги главила овчари при турците във Видин, а тя се заселила на сегашното място на селото, защото било близо до града."

Поради липсата на източници е трудно да определим кога възниква Жеглица. Името му обаче ни дава основание да мислим, че селото има многовековно минало. Жеглица е от старобългарското ЖЕШТИ, ЖЕГ със значение „горял, изгорял", и вероятно в началото е било двуосновно с първа съставка Жегла (гора), т.е. „Изгоряла гора", по-късно втората съставка отпаднала, а първата се развила с топонимичната наставка - ица, като Бойница, Войница и др.

Следите и съхранената памет за поселенията в Кюнеца, Горно селище и Долно селище говорят за дълго и бурно минало, за неизвестни причини и събития, които накарали жегличани да запустят къщите си, но и толкова пъти да им дадат живот на други места, за да се стигне до днешното Жеглица.

Население: 1880 г. - 235 ж., 1934 - 769, 2007 - 180.