Синаговци

С.СИНАГОВЦИ

Името му идва от „синаи” – име на манастир. Училището е открито през 1847г

В статия, озаглавена Селищните имена на Видински-окръг", поместена в "Известия на музеите в Северозападна България" (ИМСЗБ), том 7, 1982 г., изложих две версии за произхода на селищното име СИНАГОВЦИ. По предание селото запазило името на манастира Синай, който се намирал в местността Манастира (ЮЗ, 2). Според Д. Цухлев манастирът, разрушен в началото на робството, бил посветен на Св. Троица.

В доклад на видинското археологическо дружество "Бонония" от 1928 г. манастирът - назован "Св. Русаля". Там били намерени развалини от стари манастирски постройки, едно копие, три малки стрели, 4-5 монети от Юстиниан, турски монети и др. Манастирът бил "разрушен към в 1720 г." На основата на тази датировка бихме приели, че народната памет е пренесла спомена и името на манастира до времето на Д. Цухлев ("История на град Видин...", 1935г.) и В. Атанасов - председател на Археологическото дружество и основател на музея в гр. Видин.

Произходът на селищното име Синаговци от Синай е труднозащитимо, затова приведохме като най-близка възможност личното име Синаго (Й. Заимов, "Заселване на българските славяни на Балканския полуостров", С, 1967 г., с. 258) от начално Юсеинаговци (от-Хюсеин ага), към което убедително води строежът на името. Но тук идва друго смущение - ранната поява на турско селищно име в този район. Официално видинското царство на Иван Срацимир се включва в границите на Османската империя през 1396 г., но под някаква форма на васалитет, защото до 1424 г. начело на царството стои цар Константин син на Иван Срацимир...

Първият турски данъчен регистър от 1454/5 г. отбелязва СЕЛО СИНАГОФЧЕ с 12 домакинства, 1 вдовишко и 2 неженени, което осигурявало при, ход на Умур, син на Мустафа от охраната на крепостта Видин. Турски военни държавни служители имало тогава само във Видин и Флорентин.

В регистрите от 1454/5 и 1560 г. изобщо липсват турски селищни имена във Видинския санджак. Колебание будеше СИНАГОФЧЕ, СНАГОФЧЕ.

Тази загадка разсея М. Николова ("Известия на музеите в Северозападна България", 1992 г., т.19, с. 43, 44). Авторката извежда името от прабългарската дума СЬIНЪ и тюркска=прабългарска наставка -АК с умалително значение, т.е. СЬIНАКЬ = СИНАК със значение "малка кула", "малка крепост", от която е произлязло жителското име СИНАГОВЦИ. Такъв езиков произход имат и селищните имена Урббинци, Чунгурус, Багачин и др

До началото на XIX в. селото се е намирало в местността Кърнола (Ю, 2) до шосето Видин-Белоградчик. Поради безводие и несигурност до главния път селото се премества на сегашното място до турски чифлик. Ф. Каниц говори с възхищение за добре обработените лозя и за хубавия чифлик на богат видински турчин.

Следи от стари градежи има в Самоградно кале, Дисагите и Пишурата.

Най-стари родове: Тумелите, Диловци, Меденяшките и Геновци. За да увеличи числеността на работната ръка, турчинът- чифликчия насила заселил Ралчовци от с. Урбабинци и Меденяшките от с. Макреш. През 1880 г. Синаговци наброява 455 българи, 1 турчин и 24 цигани.

Село Синаговци се намира на 13 км от Видин и на три километра от малкия град Дунавци.

В близост до селото тече река Видбол, която е десен приток на река Дунав. На 3 километра от селото в западна посока се намира курортната местност Божурица с хижа, почивни домове и др.

В землището на селото са намирани следи от първобитни хора - примитивни оръдия на труда, скални рисунки и др. Самото селище възнива още по времето на Римската република. По намерени останки се счита, че преди повече от 2 хиляди години на това място е имало добре развито селище с водопровод и канализация.

През Средновековието в землището на селото е построен православният манастир „Св. Троица“. След падането на България под османско владичество селището продължава да съществува основно като духовен център на поклонници.Според "Регистър на видинския санджак от 1560година" селото се е казвало Снагофче. По време на Чипровското въстание през 1688 г. селото възстава и е напълно опожарено от турците заедно с манастира.

Синаговци е възстановено едва в началото на 19 век от преселници, дошли от далечния чипровски край
Храм "Св.св.Константин и Елена" - построен е през 1885 г. с дарения от местното население и е обявен за културен паметник.

Всяка година на 3 юни се провежда съборът на село Синаговци.

43° 53' 53" N, 22° 46' E

Население: 445

Надм. височина: 84 m

Пощ. код: 3737

Тел. код: 09346

МПС код: ВН (Вд)

Кметство:

- кмет Синаговци

Иван Георгиев