Кошава

с.КОШАВА

Намира се в ъгъла на Дунав – от тук и „Кьошето” или от северозападния вятър, който го наричали „Кошава”.

Родовата памет съхранява информация за 5-6 бордея на пришелци от селата Метателния и гр. Калафат, Румъния, дошли в землището на днешното село Кошава около 1750 г. Пришелците отседнали в старо селище или чифлик около него. През този период във Видинския санджак стихийно възникват турски чифлици и нуждата от работна ръка е твърде голяма. Чифликчиите привличали ратаи от Влашко и предпочитали тях пред размирните местни българи, върху чиито заграбени земи и мери изграждали своите стопанства и търгували на стоковия пазар с продукция от пчелини, овчарници,говедовъдни ферми, земеделски земи и пр.
Чифликчийството става приоритетно занимание на турски военни полицаи чиновници от администрацията, които имали възможност за лесно узаконяване на собственост върху държавна и общинска земя, придобиване права за ползване на мери, пасища, гори, водопоища и т.н. Тези дейности ощетявали, притеснявали и нерядко прокуждали местното българско население. Последното допринасяло още по-вече за разширяване на чифлишките владения или за възникване на нови чифлици. Турците привличали власи отсам Дунав срещу определено заплащане и уговорени условия за живот (храна, жилище, земя за лично ползване и др.).
На места пришелците отсядат трайно на чифлишка територия и поставят основата на т. нар. чифлигарски селища. Ранното засвидетелстване на името в такъв широк ареал не е резултат от турското нашествие на Дунава, а по-старо, пред турско преселение на народ, който ни завещава в топонимията ЧУНГУРУС, УРБАБИНЦИ, СИНАГОВЦИ, БАГАЧИН и сватбената шапка КАИЦА, вълнените плъсти (черги от ситна вълна, сплъстена чрез парене и валиране), соларни изображения и рунически знаци по великденските яйца, ризата с кръстовидна пазва и много други българите на хан Аспарух

Пришелците от Влашко заварили в селото малко на брой българи. През 1763 г. новобрачната двойка Никола Стойков от Керимбеговия чифлик и Калина Игнатова от с. Кошава декларирали (имало и такава практика, предимно от градските жители) пред съда в гр Видин венчален дар от 1200 акчета. Имената на младоженците недвусмислено подсказват българската им принадлежност.

От цитирания документ се разбира, че регистрираният през 1701 г. чифлик на Абдул Керим бей за 60 години (1763) е вече село със същото име (което носи до 1934 7. - Керим бег = дн.Покрайна) и вече със състоятелни жители.

Преди Освобождението в Кошава идват: Мико Циганина от Кулско Ванчевите от с. Ивнановци, Младен Кръчмаров от с. Търняне. От Румъния: Мито Голинчанина от с. Голинци, Стан Килипир от Четате, Текшилановците от с. Кобарче, Насцъ Пашу от с. фънтъна Банулуй и др.

Някога селото се е намирало в местността Селище (Ю, до селото) и било напуснато поради чума или холера.

До 1878 г. в местността Татари (Ю, 2) и Черкез (Ю, 1,5) има-ло малки поселения на едноименни преселници от Русия след Кримската война.

Жители: 1893 г. - 782, 1934г. -1207 и в 2003г. - 546.

44° 4' N, 23° 2' E

Население: 481

Надм. височина: 18 m

Пощ. код: 3771

Тел. код: 09353

МПС код: ВН (Вд)

Кметство:

- кмет Кошава

Галина Николова