Динковица

Възникнало през първата четвърт на ХІХ век до турски чифлик. Името идва от първия заселник Динко.

Брой 47 от 28 ноември 1899 година на вестник " Народенъ листъ" ни разкрива потресаваща и кървава история, която става причина и до ден днешен названието "Динковската шайка" да се ползва като нарицателно за престъпник или престъпна група от населението в региона. Въпреки че, както разбираме от статията, само жертвите са от въпросното село.

Миналата неделя в четвъртък вечерта една въоръжена шайка от 20-25 души напада в с. Динковица къщата на тамошния жител Иван Станчулов и избива цялото семейство, състояще от четирима членове: мъж, жена, дъщеря и син. Нам ни настръхват космите като вземаме перото да опишем това грозно убийство. Шайката напада на селото, когато селяните са били будни. Момите и момците са били по кладенците, а по голямата част от жителите на селото още не били вечеряли. Готвело се е за вечеря и семейството на Иван Станчулов; това се вижда от котлето с качамака, което е било закачено на огнището от нещастната 16 годишна дъщеря Вана. В това време шайката обикаля селото, няколко души от нея влизат в къщата на Иван Станчулов. От къщи отсъствувал само 19 годишния син Филип, който бил тогава на близкия кладенец при момите.

Двама души се отделят и отиват че го повикват със себе си и го довеждат къщи. Щом прибрали целото семейство вкъщи почнали се залпови гърмежи. Селото се изплашило и всички се изпокрили по къщята си. Никой нее смял да се мръдне от мястото. Един патраулджия се мернал некъде по улицата, но отведнъж с един куршум бил свален на земята. Един динковчанин се връщал от Видин, но като чул гърмеж от пушки в селото тутакси се отбил и заминал за с. Гърци, гдето се намира общинската власт, за да уведоми кмета и да го накара да извади потера, защото той разбрал, че нещо недобро се върши в с. Динковица. След 2-3 часа гърчанския кмет с няколко души гърчане потеглили за с. Динковица. Като пристигнали там шайката вече си била свършила работата и си заминала от селото. Динковчене продължавали да се таят по домовете си и мислели, че шайката още продължава да тарашува по селото. С големи мъки гърчане успели да ги окопитат.

Когато отиват в къщата на Иван Станчулов що да видат? Цялото семейство се търкаляло в кръвта си. Четири трупа лежали безжизнено на земята. Кръвта още шуртяла през техните нанесени от разбойниците рани, а девствените гърди на 16 годишната дъщеря още се подигали в последня предсмъртна агония. На зададените й въпроси от един гърчанин тя издала последен един звук, завила, малко главата си и замлъкнала завинаги. А нейната нещастна глава какво е изпатила от злодейците сама си знае! Шест удари с ятагани са били нанесени върху главата й. Всеки един от ударите е разсичал черепа и е достигнал до мозъка й, а един удар е разсякъл на две едното й око и клепачите на другото. Синът е бил пронизан най-напред с куршум, а после насечен с ножове. Той е свършил 4 клас на Видинската държавна гимназия и по стените са били написани негови куплети от Ботевите стихотворения. Майката и бащата са били убити по същия начин.

Причината на убийството поне от досегашни данни е бил грабежът. Иван Станчулов е един заможен селянин и казват, че всякога е имал при себе си пари. Види се, че разбойниците са знаяли где са парите му, защото следствената власт е намерила разкопаната от тях дупка, гдето са били крити парите. Но полицията какво прави?
Ето вече десет дена се минават, откогато е извършено това грозно убийство, а досега нищо не се е открило. Но защо ли пък си задаваме въпрос за нашата полиция?
Та може ли нещо да очакваме от нея, когато тя се състои от мошеници и разбойници? Ние познаваме стражаре, които сме виждали като лъжесвидетели по съдилищата и на които са дадени стражарските длъжности като възнаграждение за престъпните услуги, извършени от тях във време на изборите. Ние знаем полицейски приставе, местото на които е в тюрмата и които по-скоро ще отидат с разбойниците, отколкото да вземат някои мерки против тях. Ние познаваме един полицейски пристав тук, който нямаше преди няколко месеца пари да си купи тютюн, а пък сега разполага със средства, за да прекупува разни недвижими имоти от съдебните пристави. Във с. Върф той насила е взел от жената на тамошен един богат селянин десет наполеона. За да може да се открие нещо следователно съдебната власт трябва по-напред да хване за ушите поилицията. Кой знае дали няма участници в това грозно убийство и някои полицейски чиновници. Нашата полиция тук аслъ с еползува с репутацията на най-долните шайкаджий. Тя първа даде пример на кръвожданост. Сега всеки гражданин най-напред се страхува да се срещне с някои стражар, а после се бои от другиго. Хванете господа най-напред полицията.

Изданието продължава с обрисуването на тежката криминална обстановка в околията, вилнеенето на различни престъпни групи, безсилието или нежеланието на полицията да се справи с тях и чувството на несигурност и страх сред населението:

Едвам хората почнаха да се поокопитват от потресението, което им произведе убийството в Динковица, ето ви друго престъпление. Оная вечер около 5.30 часа след пладне, когато хората се прибират в къщите си, трима души непознати нападат един евреин, който носил чанта с пари от сарафницата, повалят го на земята и му взимат парите.

Същата вечер една шайка нападнала кръчмата на Ставро Атанасов, която се намира в най-многолюдната част на града, набива хубаво съдържателя му и ограбва парите от чекмеджето. Това е станало даже под звуковете на градската музика.

Преди един месец около село Делейна наблизо до така наречената “Хайдук чешма” се намира убит един селянин, парите ба когото били извлечени от пазухата. Тук всяка вечер се срещат по улиците притаени под някоя стряха в тъмните ъгълчета разни подозрителни личности, които избягват тутакси щом ги забележите и наближите. А в много къщи по дворовете нощем домохазаите са усещали стъпки на крадци.

Хората в града са се изпоплашили и не смеят да мръднат нощем, а по селата е цела паника. Никога нашия край не е дохождал в такова отчаяно положение. Всички се събират и обмислюват средств на самозащита. В полицията никой няма вяра. Тя съществува само за пакостта. Тя сама е шайкаджийска. В следващите си броеве изданието продължава темата с нови обвинения към местната полиция. В брой 50ти от 24ти декември четем следното:

Когато се случи “Динковската касапница” по нищо не се забележи тук, че близо до града Видин е можала да се промъкне една шайка от около 30 души и да изколи едно цяло семейство. Обикновено в таквизи случаи всички, които пряко или косвено са длъжни да се грижат за общественатаа и лична безопасност, удрят на тревога и се пръсват по всички направления за преследвание и олавяние на разбойниците. Нашите видински големци правят изключение от това правило. Окръжният управител продължаваше още и след тази касапница да прекарва времето си в картоиграние по кафенетата и във воденето делата на радославовата партия в отсъствието на Радославова, вместо да отлети на самото място и със своята “опитност” да направлява действията на безсмислените си стражари, които не знаят друг способ на издирвание освен изтязанието. Плод на таквази безгрижност към преките си обязаности се появи и на 22й того. В града Видин в “ Бара махала” на 22й войниците от крепостния батальон са намерили един заклан ерменец. Според съдебно-медицинското изследвание убийството е извършено 3 деня преди намирането на трупа и да не се открие толокоз време, макар че тази местност се намира под прекия надзор на полицията е пълно компрометиране на тази последнята. Какви още факти искате за некадърността на видинската полиция и за способността й само да устроява засади във време на изборите? Още нещо : 3 деня преди поменатото убийство стражаря Илия Бузин беше устроил примка на Цвятко Велюв из с. Цар-Шишманово в една тукашна кръчма, та да го бие под негово покровителство полицейската шайка. За такива работи тукашните стражари ги бива, както и да прекарват времето си по кръчмите. Хубав порядък. Началствата на полицията по кафенетата, стражарите по кръчмите, данъците се събират редовно и с екзекуци, а от гражданите никой не е сигурен, че ще осъмне жив. Какво ли още има да става? Властите абсолютно нищо не са разкрили по убийството в Динковица. Ползуваме се от случая да отбележим още един път, че полиция, в която служат професионални шайкаджий, на която самите шефове са отлични шайкаджии, не е способна да открива престъпленията и да хваща престъпниците. Хората имат непоколебимото убеждение, че престъпленията се покровителствуват от полицията и свършена работа. Какво искате вие от полицейски шефове, от които едни явно са обирали арестантите, други са играли кючек и са биели дарабука и зилове срещу едно снизхождение да бъдат приети безплатно, по бедност, на гуляй, а трети са добили служба само за туй, защото в Стоилово време са проповядвали програмата на младоидеалите чрез думкание тенекета на тогавашните правителствени хора срещу награда от 50 драма басамкъ. Познават ли си портрета видинските полицейски шефове по тези черти из живота и деятелността им?
Малин Маринов

44° 2' 16" N, 22° 46' 46" E

Население: 149

Надм. височина: 69 m

Пощ. код: 3783

Тел. код: 09315

МПС код: ВН (Вд)