Антимово

Днешното село Анти-мово възниква като чифлигарско поселение до турски чифлик, който се намирал в източната част на днешното село. Чифликчията Шейх владеел наоколо обширни ниви, ливади и градини. Негова собственост било и голямо блато (700 декара). Според родовата памет първите заселници били наети като рибари.

През 1859 г. селото наброявало 18 бордея (вкопани в земята жилища, покрити с шаварак и други блатни растения). Заселниците - рибари, идват от Влашко - доброволно или насила (последното било честа практика на местните турски владелци на земя да осигуряват работна ръка).

За пръв път посетих с. Антимово през лятото на 1955 г. Информаторите ми - възрастни хора, между тях и свещеник Георги Павлов Попов на 73 г. тогава - нямаха сведения с какво са привлечени тук предците им. Очевидно турският чифликчия е гарантирал някакви условия, за да отседнат заселниците, но не е устоял на думата си. През есента тия хора изпращат молба до турските власти във Видин, с която искат позволение да секат гора от остров в р. Дунав, за да построят подслони за домашните си животни, защото идва зима и няма къде да ги запазят.

Селяните работят чифлишките имоти с постоянна грижа за оземляване и изграждане на собствени стопанства. От турски собственик купуват местността Погоане и на всяка къща се пада дял от по 7 декара. На равни парчета била поделена местността Делници. Така постъпват и с местността Чорбаджия, Ага бег, Остров, Целини и др.

За стари фамилии смятат Бърсанови, Додицови, Стойкицови и Царянови. Стойкови идват от Одринско.

През 1880 г. селото наброява 472 жители, а преброяването от 1934 г. регистрира 1 472 жители.

До 1934 г. селото е носело името Шеф (Шейх, Шех), когато по административен път е преименувано на Видинския митиополит Антим I -Антимово.

Селото е разположено на по-малко от 2 километра от река Дунав. На брега на реката точно срещу селото е табелата 796 км където именно ще е едната носеща колона на прословутия Дунав мост 2. На същото място се намират останките на къмпинг Дунав, известен и посещаван в миналото от унгарци, германци (от ФРГ) и др. и предпочитано място за развлечение на много видинчани и хора от съседните селища. По пътя от брега към селото отдясно се изгражда площадката и вероятно логистичен център за бъдещото мащабно строителство.

За известно време Антимово и Кутово се обидиняват под името "Златен Рог".

В края не селото (в пределите на обединеното с. Златен рог) има кино, в момента е в лошо състояние и не работи. Точно до киното се намира стадион Кутово. В селото има три магазина и три бара. Преди много години в Антимово е имало училище, в начлото на селото има и ресторант който е изоставен прилича на голяма шатра. Селският площад преди бил много по-голям и просторен и събирл всяка неделя и по големите празници населението и гостите на Антимово. Сега е облагороден, с люлки, нова трибуна, но поради обезлюдаването в Северозападна България, няма оживление както в минали времена. Въпреки това, Антимовската духова музика е една от най добрите и търсени в Северозападна България.