Септемврийци

За възникването на с. Септемврийци, бивше Толовица, липсват конкретни данни. Възможно е селото да е основано от преселници от едноименното село в някогашната Белоградчишка околия, като се има впредвид, че преселвания са ставали почти винаги от по-бедните планински краища към равнините.

За пръв път името Толовица се среща в съкратения регистър на Видински санджак от 1560 г. В него е записано като "село Толовиче, спада към (нахия) Поломие- (приход) 3785 (акчета). Дял (от тимара) на споменатия (Джафер) - (приход) 785 (акчета)." И по-нататък в същия регистър - "село Толовиче, спада към (нахия) Поломие -(приход) 3785 (акчета). Дял (от тимара) на споменатия (Хайдар) -приход 3000 (акчета). По онова време нахия Поломие, с обхват на околия, е била с център Белград, днес Белоградчик, към Видинския санджак в състава на Румелийското бейлербейство, провинция на Османската империя.

Тимарите са поземлени владения с годишен приход до 20 000 акчета, раздавани от султана на военни дейци от османската армия, наречени спахии (конници). Заедно със зиаметите (с годишен приход от 20 000 до 100 000 акчета) и хасовете (с годишен приход над 100 000 акчета), те изграждали основите на османската военноленна система, отличаваща се с централизирания си характер. Цялата земя обаче била мирийска, т.е. владение на държавния фикс. Чрез леновете тя била предавана на спахиите, а чрез тях фактически на селяните. Както владетелите, така и ония, които обработвали земята, не били юридически нейни собственици, а само наематели.

В "Списък на чифлиците с обозначение броя на къщите във всяко село или махала" от 40-те години на XIX в. е записано: "...село Толвиче, 36 къщи. Коджабашиите (селските старейшини) изповядаха, че селото поначало е било мирийско и че по-напред се е състояло пак от толкова къщи". Тогава същото се е числяло отново към нахия Поломие и земята му не била раздадена с тапия на агите.

В "Таблица за броя на населението и размера на събираните данъци в Ломската кааза през 1870 г. по населени места" за Толовица е отбелязано: "50 къщи, 169 жители, събрани данъци общо 11 175 гроша, от които вериги (подоходен данък) - 3704 гроша, бедел (военен данък или откуп, плащан от немюсюлманското население на възраст от 16 до 60 години, което не е служило в османската армия) - 1742 гроша и юшур или десятък (натурален данък в размер на 1/10 част от добива) - 5729 гроша.

Съгласно едно споразумение между Високата порта в Цариград и Руското правителство, след Кримската война от 1856 г. Русия трябвало да позволи изселването на татарите от Кримския полуостров и на черкезите от Кавказ в българските земи на Османската империя, а тя от своя страна да разреши на част от българското население, която би пожелала това, да изостави отечеството си и да се пресели в необятните степи на Южна Русия. По този начин същата се освобождавала от един размирен елемент, а турското правителство се надявало да засили мюсюлманския елемент главно в Северозападна България, където той почти липсвал. Във Видинския санджак агитацията се оглавила от руския консул във Видин и към края на юли 1860 г. вече били записани и готови да се изселят 16 400 души от Ломска, Видинска и Белоградчишка каази. Сред тях имало и жители от Толовица.

От един протокол на Ломския идаремеджлиси (градски съвет) от 29 септември 1861 г. става ясно, че властите дали съгласието си 23 къщи (състоящи се от 190 човека) от село Толовица, Ломска кааза, да се изселят, защото са изплатили задълженията си към хазната и можело да им се издаде паспорт. Пременени с най-хубавите си дрехи и въодушевени от силната вяра, че отиват там, където ги чака добър живот, преселниците били натоварени във Видин на шлепове, теглени от австрийски кораби до Галац, а оттам прехвърляни на руски параходи, които ги стоварвали в Одеса. След това били пръснати из Таврическа и Херсонска губернии в Крим...