Вещица

В селото се разказвала някога легенда за турчин, който имал чифлик на това място. Докато обикалял земите си, той видял няколко българки, които се къпели в месната река. Тъй като консерватизмът на тогавашното общество не предлагал подобни гледки, турският чифликчия избягал, викайки "Вещици...вещици...!!!".Според тази легенда селото води началото си от турски чифлик през XVII век. Доказателство за това са множеството турски наименования на местности около селото: Османов дол, Омеров връх и др. Най-вероятно чифликът бил изоставен от турския си собственик още преди Освобождението. Заселилите се български работници около него постепенно изградили населеното място. Първоначално то било разделено на три махали, които по-късно се слели в едно село. Най-голяма населеност и развитост селото има в периода от Освобождението до края на комунистическия режим. В новата си история селото се обезлюдява бързо, като от някогашното голямо население са останали малцина жители. Автор: Петър Найденов

Всички жители на село Вещица са православни християни. Селото никога не е разполагало със собствен храм.

В миналото селото е разполагало с една интересна и уникална забележителност. В местността "Царицин гроб" или "Царица" се намирал стар паметник (голям камък с издълбани върху него орнаменти)потвърждаващ популярната в северозападна България легенда за бягството на последната българска царица от Белоградчишката крепост. Според същата легенда царицата заедно със своята свита избягала през тунел водещ към гореспоменатата местност където била погубена от причакващите я турски войски. За наше съжаление камъкът обозначаващ трагичното събитие е откраднат от иманяри в началото на 90-те години на ХХв.

Съборът на селото е по време на Православния празник Св. Дух