Пещера Магурата

Туризъм - Туризъм Белоградчик

ПЕЩЕРА МАГУРАТА раб. време 9:00-12:00; 13:00-17:00. Фантастични са образуванията в пещерата - сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, "пещерно мляко". Някой от тях, освен с красотата, поразяват и с размерите си - "Големият сталактон" има Височина над 20 м и диаметър на основата 4 м; "Падналият бор" е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 м и диаметър в основата около 6 м.

Произход на пещерата

В надлъжния профил на пещерата се разкриват две нива, по които на много места са запазени речни чакъли, споени с карбонатно вещество. Чакълите са разположени на два етажа и маркират етапите на всичане на подземната река, създала пещерата. Чакълите произхождат от скали, изграждащи ядрото на Белоградчишката гънка и се различават коренно от аптеките варовици, в които е създадена пещерата.

Рабишката могила, в която е образувана пещерата, представлява малка моноклинала - остатък от мезозойската мантия на Белоградчищката гънка. Тя е наклонена на северсевероизток и има простиране 95 - 115°. В тази моноклинала най-широко са разпространени силно окарстените аптеки ургонски варовици, които изграждат средната и високата част от южния склон и изцяло северния склон на Рабишката могила. Три системи основни пукнатини са послужили като главни водопроводящи пътища за развитието на карстовия процес във варовиците.

Трите етапа в развитието на пещерата Магура се потвърждават и от нейния асиметричен план. Страничните й зали и коридори са развити в югозападната част на Рабишката могила, от която страна са проникнали водите, създали пещерата.

Приемаме, че образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 милиона години. Магура е типичен пример на пещера, развита в алогенен тип карст.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it
Joomla SEO powered by JoomSEF