Една грачанка в САЩ

История - Видински истории

Животът е весел, тъжен, загадъчен. Ето защо ще споделя една истинска история.
Моя съседка, стара жена, отиде в САЩ. Бабата беше ниска, навъсена, в същото време добра. Но взела, че се разболяла. От рак. Чудела се какво да прави и се обадила на сина си. Вероятно той и сега е жив, по съдба политически емигрант в щатите. Нейното заминаване за страната на неограничените възможности се уредило по начи, достоен за възхищение. Само за няколко дни тя се озовала при любимия си син и в страна, която не би могла да види и в сънищата си. Градът - огромен. Тротоарите - многоетажни. Влаковете се носели не само по земята, някои от тях се движели с фантастична бързина и високо между небостъргачите. Е, всичко това може да е билонейно видение, но тя го разказваше убедително.
Синът й направил каквото трябва, операцията й минала успешно и милата ни баба останала самичка в дома на сина си. Защото той работил най-малко петнадесет часа в денонощието. Завладяна от скука, бабата се чудила какво да прави, но търсила изход. И намерила. "Какво ли правя тука, защо си губя времето в тази държава, в която всеки се е забързал към пари и само към пари. Я да си ходя у моето си Гърци. Там си имам къща, градина, кокошки и магаре." И рекла на сина си: "Чуй ме, синко. Нощем не моам да спим. Се си мислим за онова магаре, нашто. Преди да дойдем тука, я каза на комшията да го рани и секи ден да му дава по три кофи вода - заран, на пладне и вечер. Ами ако е забравил, магарето ми че си иде акер! Я да си одим, що без онова магаре я не моам да живеем."
Синът й опитал да й възрази, но тя го срязала: "Ти магаре гледал ли си? Оно сака грижи! Ти кога дойде тука остави два вола, имот и куче - палаш. Уреждай ма, я сакам да живеем у мойто си Гърци!".
Всички усилия на сина да остави майка си при себе си останали напразни. Бабата пристигнала в родния си дом, у своето си Гърци. И веднага се успокоила, защото магарето било живо и здраво и щом я усетило, още от врата заревало с всички сили по своя си магарешки начин.
Нека повторя отново, че животът е весел, тъжен и загадъчен. Защото тя, грачанката, не могла да забрави гласовете на домашните петли, които я будели от сън. Не е забравила и гробището, което днес е вечния й дом.
вестник Видин брой 11 - 10 юни 2010г. Цветан Оприн

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it
Joomla SEO powered by JoomSEF