Грижите на местната власт във Видин за пострадалите и техните семейства по време на войните за национално обединение

Кметът Балев докладва по точка трета, че на някои от дошлите в отпуск ранени войници, останали без средства е отпуснал „една временна парична помощ" от по седем лв. Той моли общинския съвет да одобри това негово решение, а същото да се прави и за напред на пристигащите в града ранени войници. Съветът единодушно одобрява отпускането на такава парична помощ. 

Друг важен въпрос буди безпокойство, а именно между семействата на „заминалите под знамената" видински граждани, на които общината отпуска брашно и дърва, има и такива, чието положение е много тежко. По мнение на кмета те се нуждаят от малка парична помощ, за да си купят газ, кибрит и други от първа необходимост продукти. Общинският съвет зачита, че в тази критична ситуация на семействата лишени от средства трябва да се отпусне финансова помощ. 

Кметът Балев и неговите сътрудници изпълняват своя граждански дълг, не като задължение, а като призвание. Обединява ги идеята за добруването на народа възтържествуването на националния идеал. 

Балканската война се оказва продължителна, трудностите са големи, както за воюващите на фронта, така и за мирното население. Усложнена е обстановката и във Видин. Много са жителите в града останали без средства, мъжете воюват, а техните жени и деца разчитат на помощ единствено от общината. 

На заседание на градския общински съвет от 16.04.191Зг. подробно се обсъжда въпроса от къде и какви средства да се отпуснат на тези семейства 6. Изказват се различни мнения, дават се предложения. В града има много нуждаещи се, но има и такива, които не попадат в тази категория и злоупотребяват с общинската помощ. Известният видински общественик и градски съветник Найчо Цанов смята за разумно помощ да се оказва само на онези, за който наистина се знае, че са крайно бедни. Това се налага от факта, че войната продължава и не се знае кога ще приключи, в същото време от фронта пристигат ранени войници, на които също трябва да се помогне. Голям е броя на видинските граждани, които разчитат единствено на общинска подкрепа. В този труден за всички исторически момент, видинските общественици също водят битки - морални, общочовешки, поставят хуманността на първо място. Те също заслужават признателност, независимо че тяхната победа е „тиха", много хора остават живи благодарение на тяхната всеобхватна грижа. Доказателство е раздаването на брашно на най-бедните семейства „на находящите се под знамената видински граждани - Грижите не спират до тук, не случайно съвременниците на Димитър Балев казват „Такъв човек се ражда само веднъж"7. По негово предложение се гласува кредит от 2000 лв., сума необходима за приготвянето на долни дрехи за войниците от града, намиращи се на бойното поле. Те воюват седем месеца и нуждата от дрехи е голяма, това налага съветът да ги осигури, без да се губи време. Взето е решение, ако Министерството откаже допълнителен бюджет, сумата от 2000лв. да се вземе от текущия и да се използва за споменатата цел 8. 

Войната е извънредно състояние, тя утежнява живота, но не трябва да става причина за „увреждане" интересите на гражданите. От протоколните книги на Видинския градски общински съвет става ясно, че независимо от тежките военни условия, местната власт отделя средства да продължи облагородяването на града. В тази връзка е и предложение на кмета блатата да се запълват (около р.Дунав те са много), като така се освобождава площ. Той е на мнение, че мнозина от тези които ще се върнат след Демобилизацията, няма да могат веднага да започнат работа. Бойците, които с чест и достойнство са бранели националните интереси ще чувстват унижение, ако разчитат на общинска помощ. Те могат да работят по пресушаване на блатата в града и така да изкарват прехраната си, чувствайки се полезни. 

На следващото заседание проведено на 01.06.1913 г.се взема решение да бъдат намалени някои разходи на общината и с направените икономии да се помогне на вдовиците и сираците, които са много в резултата на военните действия. Съпричастността на общинската власт към страданията и бедите сполетели българите личи от всяко тяхно решение, което показва мъдрост и обществена ангажираност, пример достоен за подражание. 

Всички се надяват войната да приключи и да започне съзидателен период Очакванията са опровергани, скоро след подписването на Лондонския мир (17.05.1913 г започва Междусъюзническата война, предстоят нови изпитания, надежди и разочарования. „Бог да ни е на помощ. Загазихме ние твърде много. Колко жертви се дадоха до сега и колко още има да се дават" е тъжната констатация на Найчо Цанов. 

Видинският градски общински съвет на извънредно заседание от 25.06.1913 г разглежда положението на семействата на „заминалите под знамената" граждани Мъжете са на фронта и няма изгледи скоро да се върнат, а жените и децата им, за да не гладуват имат нужда от подкрепата на общината. Съветът взима решение да се достави колкото се може по-скоро брашно и да се раздаде на споменатите семейства 9. Положението се усложнява, сръбските войски напредват към Видин. Генерал-майор Кръстьо Маринов в качеството си на началник на Видинския укрепен пункт докладва, че на 16.07., 17.07. и на 18.07. сърбите атакуват града, те са отблъснати, но плячкосват района. 

Ситуацията е извънредна, това налага спешно свикване на заседание на общинския съвет на 31.07.191Зг. Кметът Балев докладва загрижено, че в резултат от обсадното положение има граждани, които нямат никакви средства за съществуване и не могат да намерят никаква работа, техния брой е около 6000. Бойците от фронта едва ли ще се върнат скоро, но дори и да се върнат мнозина от тях няма да могат веднага да започнат работа, ще има убити, ранени, заболели и станали неспособни за работа. 

Това налага кметът да поиска от реквизиционното държавно брашно, за да може да се помогне на нуждаещите се семейства поне още месец 10. 

Независимо от изключително тежката ситуация общината търси решения и намира изходи за удовлетворяване макар и частично нуждите на населението. Прави се всичко възможно ритъма на живот да продължи. Отсъствието на част от мъжкото население не е попречило да се изоре и засее цялата обработваема площ, както и да се прибере продукцията. 

Кметът обяснява, че войната е извънредно положение и голяма част от общинските доходи са изразходвани за задоволяване потребностите на населението в трудната военна ситуация. Той предлага да бъдат направени икономии, защото има много бедни вдовици и сираци, нуждаещи се от помощ. Образуван е и един комитет, чиято цел да изпраща колети на бойното поле за войниците от града и околните села. Потвърждават се думите на общинският съветник Тодор Петров, че „Общината има задача да задоволи всестранно нуждите на населението."11 В тази връзка внимателно се разглеждат молбите на граждани, които заявяват, че преди обсадата на Видин от сърбите българските войници взимат волски коли за превозване на военни припаси, но след това не са върнати-Общинската власт решава независимо, че са използвани за нуждите на армията да се заплати цената на собствениците им. Местното самоуправление показва разбиране и съпричастност към проблемите на населението, решенията често пъти се взимат изключително трудно, но винаги са в интерес на гражданите. Междусъюзническата война приключва с национална катастрофа, пропилени са енергия и ентусиазъм, накърнено е достойнството на българина. Няма семейство което да не е загубило близък във войните. Останали ли са сили на народа да върви напред, да гради настоящето и бъдещето? Настъпва момент на преосмисляне и равносметка. Същото правят и видинските общественици. 

На заседание проведено на 28.11.191Зг. кметът на Видин отчита, че поради войната по водоснабдяването и канализацията не е работено, както и по пресушаване на блатата, дейности важни за облагородяване на града. За всички е важно, че войната е приключила и според кметска заповед завърналите се от фронта чиновници са възстановени на работа 12, както и завърналите се от Гърция пленници. 

Времето за отдих се оказва твърде кратко. Започналата Първа световна война (1914-1918) поражда нови надежди, но и страхове. Първоначално България обявява неутралитет. Неизвестните са много, но правителството е атакувано от европейските коалиции и в крайна сметка на 01.10.1915г. страната ни влиза във войната като съюзник на Централните сили 13. 

В писмо, носещо дата 15.09.1915г. до уважавания народен деец Найчо Цанов се чете „Жалко ще бъде за нашите хубави мечти да видим България щастлива и велика, ако и сега без гаранции се тласнем в една смъртоносна и кървава акция. Жертви не може да не дава един народ, който иска да живее свободно, но трябва те да се дават за една кауза близка до сърцето на народа и при условия, които да изключват всяка авантюра."14 

Предстоят нови изпитания, за осъществяване на националното обединение. Този път крайният изход е поставен в зависимост от развоя на военните действия в Европа и от коалиционните съюзници. Но българският войник за пореден път тръгва в помощ на своите национално онеправдани братя извън границите на отечеството. 

Във Видин с тревога се посреща новината за участието на България в трета Поредна война. Отново е нарушен нормалния ритъм на живот, отново предстоят тежки дни. 

Новият кмет на града Димитър Дамянов (1868-1951), заема този пост след смъртта на уважавания от всички Димитър Балев през януари 1915г. Политика му се явява продължение на тази на неговия предшественик. Приемствеността особено в социалната Дейност се оказва изключително важна. Той оправдава доверието и въпреки войната грижите за видинското гражданство не спират. Кметът търси средства за водоснабдяването на населението, за въвеждане на електрическо осветление, засаждане на тополи по блатистите места около града. Но силите се пренасочват, а плановете се променят веднага след обявяване на мобилизацията на 10.09.1915 г. Видинският общински съвет много обстойно разисква въпросите за прехраната на населението, снабдяването с брашно, регулиране на цените на стоките от първа необходимост 15. Тези изключително важни въпроси се разглеждат подробно и с голямо внимание така, че да са в полза на гражданите. Никой не знае кога ще приключи световната войната, затова местната власт трябва да предвиди всякакви трудности. Зимата наближава и това налага кметът Димитър Дамянов да направи постъпки пред Министерството на земеделието и държавните имоти да се разреши изсичането на дърва от държавната гора в близост до Видин. Да се отпуснат от държавната мина „Перник" каменни въглища и да се превозят о държавните железници с намалени цени. Общинският съвет взема решение, ако някои в този тежък момент злоупотреби с отпусканата помощ да бъде даван под съд. Друг важен въпрос, който занимава съветниците е трябва ли гражданите, които получават помощи да бъдат разделяни на войнишки семейства и на бедни семейства. Всички се нуждаят от подкрепа и най-правилното решение е да не се прави разграничение 18. Според законите в страната общините са автономни и в кръга на законното си право трябва да управляват както приходите, така и разходите. Изказва се мнение, че помощта отпускана от държавата на семействата на заминалите на фронта е недостатъчна за издръжката им, затова и местното управление трябва да ги подпомогне. 

Изниква следния проблем, ще може ли общината със своя бюджет да оказва помощ или ще трябва да поиска заем. Кметът, чувствайки като свои обществен дълг да защитава интересите на населението съобщава, че е необходимо да се пристъпи към сключване на заем от 200 000 лв. Сумата ще бъде използвана за раздаване на парична помощ, да се купи брашно, дърва и въглища за общинския склад и да се продават на поносими за гражданите цени. Внимателно се преценява какво е необходимо месечно на едно войнишко семейство в условията на война. По предложение на общинския съветник Найчо Цанов се взима решение да се изготви списък на семействата, които имат членове на фронта. Същите семейства да попълнят по една декларация от какво имат нужда и от какви доходи се издържат. След като бъдат проверени ще се раздават помощите. Трудни решения взимат видинските общественици, а според доклад на кмета от 18.11.1915 г. болшинството от общинските чиновници са заминали в армията и общината е останала без персонал, в същото време работата се е увеличила. Поради продължителността на войната изхранването на населението е затруднено има и спекула.Това принуждава Димитър Дамянов да издаде заповед месото и рибата, които са в ограничено количество да се продават по определени цени. На нарушителите ще се налагат глоби 17. 

От протокол №24 на Видинския общински съвет става ясно, че е отпуснат заема от 200 0000лв. и ще се раздават „добавъчни помощи" в брашно и топливо. Съветниците трябва да определят размера на помощите, като в крайна сметка е решено 18 кг брашно на човек месечно и 1 куб.м дърва на семейство 18. 

Кметът се проявява като истински народен защитник. От позицията на градоначалник и председател на реквизиционната комисия, не разрешава изпращането на шлепове с храни за Германия при условие, че са необходими за изхранване на видинското население. Предложен му е дори подкуп, но той не променя своето решение.19 Тази негова смела гражданска позиция е наказана. Със специално министерско постановление кметът на Видин е „повикан под знамената", независимо че е законно избран и не подлежи на мобилизация. За свои заместник определя Петър Джорински (1860-1936), заповедта влиза в сила от 02.01.1917 г. до завръщането му от фронта. Назначеният за кмет бивш дългогодишен учител е съмишленик на Димитър Балев и на Димитър Дамянов. Това предопределя последователността в тяхната политика, тримата са дейци на Радикалната партия и следват принципите за морално и почтено управление в интерес на гражданите 20. 

Войната поражда много трудности, изискват се разумни решения и бързи действия. От заседание на Видинския общински съвет проведено на 27.02.1917 г. става ясно, че в града има липса на месо и варива. Според заместник кмета Джорински тази ситуация налага да се увеличи количеството брашно. Семействата на „заминалите под знамената" граждани получават от държавата парична помощ, която е крайно недостатъчна и общината трябва да се погрижи да не гладуват. Петър Джорински предлага да се купят 40 000 кг брашно, което да се раздава на бедните войнишки и не войнишки семейства 21. Търсят се всички възможни начини за снабдяване на населението с гориво и брашно. Внимателно се обсъжда как да се превозят въглищата от мината в Перник така, че да бъде най-евтино. Общинските доходи са оскъдни в условията на война, но общинското управление не спира да помага на гражданите, чиито близки са на фронта, както и на децата останали сираци. Мобилизирани са всички ресурси за справяне в трудната ситуация, защото националният идеал стои над всичко. Независимо от реквизиционната политика на правителството на Васил Радославов, гладуващи във Видин не е имало благодарение на умелата дейност на кмета. 

Видинската община независимо от многото разходи успява да отдели средства и за модернизирането на града: павиране на улици, осветление, откриване на основно училище. Специални грижи се полагат за медицинското обслужване на гражданите 22. 

Мобилизираният кмет Димитър Дамянов, за който се казва „Кметът с войнишки шинел" е пленен след пробива при Добро поле. Той се завръща през февруари 1919г. и отново поема управлението на общината, а Петър Джорински работи като негов първи помощник 23. 

България трябва да се възстанови след две национални катастрофи, след ентусиазма и вярата в справедливостта на каузата идва крушението и чувството за невъзможността да се осъществи обединението. Разочарованието след подписването на Ньойския договор (27.11.1919 г.) засяга цялото българско общество. Въпреки тежките последици от войните, видинският кмет продължава да следва социалната политика в полза на гражданите. Заема се с ликвидиране на последиците след оттеглянето на съглашенските войски от Видин и нормализиране на живота в града. 

Чест прави на всички кметове и общински съветници от Дунавския град, които проявяват своя патриотизъм, грижейки се за беззащитното населеие. Едва ли някой би си помислил, че и те са герои, че могат да правят подвизи, но от гореизложеното проличава тяхната гражданска отговорност, непоколебимост и отстояване на принципи, управлението им в толкова трудни условия говори за доблест и изпълнен отечествен дълг. Местната власт безспорно изиграва решаваща роля за сигурността и опазване на реда през войните. Това време изисква човек да бъде мъдър, всеотдаен и непоколебим. Духовно силните личности оставят диря след себе си и пример, които идните поколения да следват. 

Бележки: 

,1. Държавен архив - Видин, ф.122К, оп.1, а.е.80, л.51 
2. Пак там, л.52 
3. ДА-Видин, ф.17К, оп.1, а.е.48, л.З ,4. Пак там, л.6-7 
5. Пак там, л.14 
6. ДА - Видин. ф.17К, оп.1, а.е.50, л.37 - 36 
7. ДА - Видин, ф. 122К, on, 1, а.е.80, л,53 
8. ДА - Видин, ф.17К, оп.1, л.е.50. л.39 
9. Пак там, л.58 
10. Пак там, л.60 
11. Пак там, л.89 
12. Пак там, а. е. 107, л.17 
13. Е. Стателова, Ст. Грънчаров. История на Нова България 1878-1944, ТД С.. 2006стр.308 
14. ДА-Видин, ф.19К, оп.1. а.е.76 
15. ДА - Видин, Ф. 17К, on. 1, а.е.49, л126 
16. Пак там, л.144 
17. Пак там, а.е.108, л.23 
18. Пак там, а.е.49, л.135-136 
19. Г. Вълчев, Видинските кметове 1878-1944. Видин. 1996.стр.93 
20. Пак там, стр.98 
21. ДА - Видин, ф.17К, оп.1, а.е.56, л.4 
22. Пак там, л.41 
23. Г. Вълчев, Видинските кметове-, стр.100