Бдинци атакуват Мека црев и Три уши

Трети пехотен Бдински полк води началото си от 1884 г., когато с указ № 41 се въвежда полковата организация в освободена България и при обявяване на Съединението на Княжество България и Източна Румелия има четири дружини в четириротен състав. Командва се от флигеладютанта капитан Марин Маринов и разполага с 39 оберофицери, 3694 унтерофицери и войници, от които 95 нестроеви чинове. В дейността му от Съединението до примирието на 17 ноември 1885 г. можем да разграничим следните четири момента: съсредоточаване на турската и след тоба на сръбската граница (от 15 септември до края на октомври), сражения в прикриващите отряди (2 и 3 ноембри), боеве на сливнишката позиция за завземане на височините Мека црев и Три уши (5,6 и 7 ноември) и участие в контранастъплението и превземането на Пирот на 14 и 15 ноември.

Съобразно новата обстановка за война със Сърбия, по разпореждане на командването, първа и втора дружини се насочват към сръбската граница и заемат позиции при селата филиповци и Ездимировци, а другите две дружини остават на предните позиции при Слатино и Бобошево към Дупнишкия отряд. След обябябането на войната тези дружини са снети от позициите и съсредоточени в района на Врабчанската позиция. Врабчанският отряд води тежък и неравен бой с настъпващата срещу двете позиции Шумадийска дивизия. Отстъпвайки, капитан Маринов успява да формира от разпокъсаните части малък отряд и по своя инициатива заема позиция при с. филиповци за прикриване отстъплението на Трънския отряд. Така двата отрядя се придвижват към Брезник и оттам към Сливница, където трета дружина пристига на 4 ноември, а втора на другия ден сутринта. Заедно с дейността си в прикриващите отряди, дружините на Трети пехотен Бдински полк показват и изключителна издържливост при придвижването си към сливнишката позиция - трета дружина изминава за 24 часа 60 км, а първа и втора 22 км за 12 часа. Въпреки тежкия преход, дружините са съсредоточени веднага на десния фланг на позицията срещу стратегическите височини Мека цревб и Три уши. В решението на военния съвет за десния фланг се отбелязва, че ако обстоятелствата наложат, било поради обход или за да бъде отхвърлен противникът от височините, войските от този фланг да преминат в настъпление. И наистина тези части, между които са и първа, втора и трета дружини от полка, през тези три решителни дни са в постоянни настъпателни действия, въпреки отбранителния характер на сражението при Сливница.

Около обяд на 5 ноември на десния фланг започват военните действия за овладяване на височината Мека црев. В помощ на сражаващите се командирът на корпуса изпраща трета дружина. В съответствие с разпореждането тя настъпва срещу идващия сръбски батальон, като го разпръсва и продължава по северния склон на височината. Достигайки на сто метра от върха, 12-та рота се хвърля на нож и овладява първите окопи. Противникобите части не са в състояние да спрат устремното настъпление на Бдинци и отстъпват в безредие. За значимостта и голямата роля, която изиграва трета дружина, съдим от заповедта на капитан Бендерев до капитан Маринов, в която казва, че "тя е едничкия резерв, който най-после ще реши изхода на боя". В изпълнение на заповедта на командира на корпуса, през нощта дружините се оттеглят от заетите позиции на височината и на следващия ден - 6 ноември, отново атакуват Мека црев, за да не се даде възможност на противника да се закрепи на височината. Този ден трета дружина се оттегля в резерв, а втора настъпва. Устремно и с мощно "ура" височината е превзета за втори път, като Бдинската дружина остава там, а останалите части се изтеглят. На 7 ноември, последния и най-решителен ден на Сливница, дружините на Мека црев, между които и втора от Бдинския полк, понасят големи загуби поради неизгодната, гола като длан, позиция. Началникът на позицията капитан Маринов, неговият помощник ротмистър Кърджиев и командирът на втора дружина капитан Тошев, преценябайки неудобното положение, вземат решение за настъпление. Боя повежда капитан Тошев, по-късно в атаката се включва и първа дружина и заедно с другите части, под град от куршуми, достигат до височината Три уши. Така към 11 часа и двете чуки са в български ръце. На този участък, наред с големите загуби на офицери и бойници, е ранен и командирът на Трети пехотен Бдински полк капитан Маринов, който по-късно умира. В резултат на стремителното настъпление, противниковата дивизия е разпокъсана и частите й едва задържат западната чука на височината Три уши. Виждайки това, врагът съсредоточава нови части, но войските от центъра на нашата позиция, отчитайки критичното положение, рискуват и настъпват, като по този начин дават възможност на дружините от десния фланг, между които и трета Бдинска, да атакуват успешно и да отхвърлят сръбските части от последната чука на височината. С това противникът губи последната си опора и се оттегля към Драгоманския проход. За атаката и пребземането на последния бръх от височината Три уши началник щабът на Западния корпус пише: "Ако българската военна мисъл избра и укрепи Сливница... така най-после превземането на Мека црев и източните върхове се дължи на гения на пълководците, то безспорно най-важният момент от войната - превземането на западния връх на Три уши - се дължи на българина лично, бил той началник или подчинен".

Съгласно разпорежданията на началник щаба на армията, Трети пехотен Бдински полк, който на 11 ноември попълва своя състав с пристигналата с Радомирския отряд четвърта дружина, остава след сраженията на 5, 6 и 7 ноембри в състава на глабните сили на Сливнишката позиция. Със започване на контра-настъплението, полкът влиза в колоната на полк. Филипов, определена за резерв. Но при преминаване на границата войските от резерва, въодушебени от навлизането в сръбска територия, излизат напред и изпреварват централната колона, като заемат нейното разположение. Поради тази причина, на 14 и 15 ноември, четирите Бдински дружини вземат участие в сраженията за превземане на Пирот. Първа и четвърта дружини се включват в колоните на майор Стоянов и участват в превземането на хълма Келташ, който има решително значение за поражението на сръбските войски при Пирот. Останалите две дружини се сражават в колоната на подполк. Муткуров, която на три пъти овладява града и окончателно се закрепва на височината Хисарлъка. Върхът в българското контранастъпление - овладяването на Пирот -принуждава Нишавската армия да започне общо отстъпление към Ниш. При това положение на войските идва вестта за примирието, извоювано от Абстро-Унгария в защита на победена Сърбия.