Изпрати стари снимки от Видин и областта

Видин - разказ от миналият век

История - Видин през вековете

Видин се намира в Северозападния ъгъл на България, застроен на ниската дунавска тераса. Градът е възникнал като римски граничен пункт на т.нар. от римляните "лимес", която е продължавала по течението на Дунав по швейцарските планини и река Рейн.

Останките от римската крепост, която се е наричала Бонония, се виждат и сега в разкопания двор на крепостта Баба Вида като се влезе в същата веднага след входа от лявата страна.

През IV - V век след Христа, когато започва и се развихря Великото преселение на народите, и славяните вече засядат твърдо в земите на юг от Дунава, градът - поселище е придобил името Бдин или както са го произнасяли, Бъдин.

Византийски автори отбелязват, че главното нахлуване в Балканския полуостров е ставало около Видин. Обяснение за това има, защото тук десният бряг на река Дунав е най-нисък и удобен за преминаване. Имам предвид, че това преминаване не е ставало само от бойци на варварските народи, но в крайна сметка, за да се установят тук постоянно, безспорно е, че славяните са преминавали Дунава и със семействата си и добитъка. Допустимо е много основателно, че от видинския район по река Тимок /римският Томус/, после по река Нишава и най-вече по течението на Вардара славяните са се заселили около Солун и по на юг от него.

Видин е бил Бонония. Но къде е тази Бонония? Има я, и разбира се, в Калето. Входната врата на древната крепост беше разкрита при копаене на основите на блок "Еделвайс" в Калето, който трябваше да бъде построен по-напред към улица "Княз Борис", която води от Стамбол капия, през средата на Калето, казармите, а по-рано и през техния плац, през Флорентин капия до улица "Преславска" /Ак джамия/. При тези разкопки на дълбочина около четири метра под сегашното ниво на улица "Княз Борис" и приблизително с пресечката й с улица "Алеко Константинов" се откри античната входна врата на крепостта. Това бяха две кръгли кули, изградени от червени тухли, а между тях водеше път естествено към Баба Вида. Тухленият строеж на кулите беше много добре запазен. Личаха основите на кулите, цокълът беше може би над един метър и малко по-широк от кулите, които бяха много дебели и със запазени участъци по няколко метра от височината йм. Интересното беше, че онзи, древният път сочеше в една и съща посока с днешната улица "Княз Борис".

Видно в случая е, че много е възможно тази сегашна улица да е запазила своето направление отпреди две хиляди години. Това откритие наложи блок "Еделвайс" да бъде изтеглен назад, пред него се направи градинка и тротоарно улица "Княз Борис". Интересно е и голямото насипване, защото античният път е на четири метра, а може и повече, по-ниско от сегашната улица.

Къде е била старата крепостна стена? Ако от мястото на входните врати погледнем към блок "Лотос", то стената минаваше под същия блок, оттам вървеше по улица "Трайко Китанчев" зад къщата и двора на наследниците на Тодор Недев, достига старото турско основно училище /сегашният горен край на блок "Златен лев/, където е най-високата точка на град Видин - тридесет и пет метра над морското равнище. По нататък старата стена се открива на пресечката между улиците "Цар Асен I" и "Гурко" , където много ясно се открояват основите на голяма кръгла кула и част от самата стена. Ако от мястото на старата врата на крепостта погледнем към блок "Еделвайс", старата стена на Бонония ще минава под блока, излизаше много близо до късата, страничната стена на Винарското училище и оттам отива към Дунава като опира до сегашната вътрешна стена пред реката, някъде там, където беше съблекалнята в игрището на футболния отбор "Виктория 23" или сегашното заведение " Тринадесетте стола". Когато на нашия двор не беше още построен жилищния блок "Лотос", поискахме да насадим в двора някакви овощни дръвчета, човекът, когото намерихме като специалист, направи дупки за тях може би един метър или малко повече дълбоки и тогава се откри крепостната стена, която беше четири - пет метра висока, до горния й край водеше каменна стълба и беше покрита с големи печени тухли с размери около петдесет на двадесет и пет - тридесет сантиметра. Те бяха дебели около три пръста и диагонално, още като пресни, са били надраскани с три прави линии. Никакви надписи по тях не е имало.

Необходимо е да кажа няколко думи и за това как е възникнало днешното име на града - Видин. Известно е, че в гръцкия език звукът "Б" преминава постепенно през средните векове в звука "В". Така от гръцкия Бизантион, името на днешния Цариград, става Византион /оттам и името Византия на Източната римска империя/.

Видин в Средновековието се е наричал, както казахме по-горе, Бъдин. Византийците са заменили "Б" с "В" и е трябвало да стане Въдин. Но в гръцкия език няма звук "Ъ" и той е бил заменен със звука "И" така се е получило името Видин. По този въпрос е писал в своята история видинския историк Димитър Цухлев. Неговото мнение считам в случая за най-правдоподобно.

Но стига вече история. Да преминем на въпроса за географското положение на града.

Известно е, че в нашия град много хора, да не говорим за чужденците считат, че слънцето "изгрява от запад". Причината за това е следната: всички знаят, че Дунав е северна граница на България и ако застанат на видинското пристанище и погледнат на север към Румъния, ще кажат веднага, че изток е откъм дясната им ръка, т.е. надолу по течението на реката, а откъм лявата им ръка е запад и румънския град Калафат. А всички ние знаем, че във Видин слънцето изгрява откъм Калафат. Е, възможно ли е това? Разбира се, че не е възможно. Как се обяснява тази нелепост?

Дунав от своя извор от Шварцвалд в Германия тече, но само в общ смисъл на думата, на изток към Черно море. При Видин обаче, Дунав прави един голям завой и от посока изток тръгва направо към запад, така че в тази отсечка Калафат остава на изток, а Видин - на ^запад, след което реката се отправя на юг - югоизток и чак след село Арчар и Дори град Лом течението се насочва на изток. Така че няма никаква аномалия и слънцето във Видин огрява тази грешна земя всяка сутрин от изток, както е и навсякъде по света!

Ако от градската ни градина погледнете надолу по течението на Дунав, ще видите чудна гледка. Зимата при ясно време и слънце се откроява като че ли в небето внецът около Белоградчик, дори се вижда ретранслатора на Българската , телевизия, а вляво от него и по-високо - старопланинският връх Миджур.

Всяка пролет Дунав редовно приижда и в миналото заливаше част от Видин и неговата околност. Това са т.н. "Черешови води", защото това покачване на нивото на реката става през месец май, когато във видинско започват да зреят черешите. През някои години Дунав заливаше част от Видин пряко или чрез просмукване на водата, а околностите на града заливаше както следва: от Видин до село Видбол /сега част от гр. Дунавци/ оставаше сухо само шосето, а от двете страни всичко беше само вода, която заливаше дори първите къщи на Видбол и от там се простираше към ж.п. линията в посока на село Слана бара. До последното също можеше ^а се отиде често пъти частично по шосето, което минаваше по Дългите мостове. Отделни къщи от това село и село Новоселци също бяха заливани. Водата зад Новоселци към град Кула достигаше до вила "Пчела". От там до село Рубци беше непрекъсната водна площ като заливани биваха също и накои къщи от селото. Тя достигаше до под село Смърдан, което е застроено на високо. До. него беше сухо само по шосето Видин - Брегово. Частично се заливаха някои части на селата Капитановци и Покрайна. Цялото пространство между посочените селища представляваше едно огромно езеро, което в полукръг заобикаляше град Видин. Така беше почти всяка година до голямото наводнение през 1942 г., но за него пиша отделно. Няма обаче зло, без да има и малко добро. В това разливище на реката навлизаше много риба, за да хвърля хайвера си. Видинските рибари заграждаха по-ниските места, водещи към Дунава с плет от клони, който се наричаше "гард". Така рибата не можеше да се върне, когато нивото му започваше да спада. По този начин се ловеше много риба и във Видин имаше четири или пет дюкяна само за продажба на риба, както и улица "Рибарска", която съществува и днес, но на която не можеш да намериш и "кьорава рибка". Рибарските магазини бяха на бай Начо Корманов, на хора от село Ботево, на турчина Тефик, и трите един до друг, и на Йон в продължението на улица "Рибарска", където е сега шадравана.
Рибния пазар във Видин
Присъствах случайно на следния "търг", станал направо на улица "Александровска" пред рибарските дюкяни. Риболовци бяха докарали една волска кола, пълна с риба. Рибата не беше едра, а като че ли само от шаран и червеноперка. Единият риболовец стоеше пред воловете, а другият "провеждаше търга". Тук, на самата улица, той запитваше търговците колко дават за рибата наддаването започна от един лев и завърши с придадената от бай Начо цена-два лева. Той взе рибата и я внесе в дюкяна си. Възниква обаче въпросът как се съхраняваше толкова много риба? Тогааа нямаше хладилници, но имаше друг начин. И рибарите, и касапите имаха в дюкяните си големи дървени сандъци, облицовани отвътре с бяла ламарина или големи циментови корита, в които поставяха рибата Или месото, посипани с лед. Е, добре, така може. Но откъде през лятото лед? И на този проблем имаше разрешение. Зимно Bpeмe Дунава влачеше ледове. Имаше и много големи студове. Хората, които смятаха да спечелят от леда през лятото, зимата отиваха на брега на Дунава с волски шейни и работници и започваха да товарят буците лед или да ги секат от изхвърлените на брега ледове. И сега са пред очите ми облаците пара от носовете на воловете и скърцащите плазове на тежко натоварените шейни. Този лед се откарваше в т.н. леденици, представляващи издълбани дълбоко в земята дупки като мазета, обикновено в подходящи места и с покрив отгоре? Дъното беше покрито с по-дебел пласт слама, върху който се редяха блоковете лед, а и между тях се поставяше слама. Леденицата се затваряше в очакване на сезона на студената бира. Така се задоволяваха нуждите на рибари, месари и кръчмари. Само касапите бяха повече от двадесет магазина, а кръчмарите - около 96. /

Към края на месец авуст, около деня на откриването на прочутия видински панаир, Дунав ни поднасяше една чудна гледка. В тези дни от дъното на реката излизаха на повърхността на водата стотици хиляди или милиони малки полупрозрачни пъшкулчета, от които се излюпваха жълто-бели пеперудки. Тези същества ние наричахме "русалки". Това бяха еднодневки. Тези пеперуди се устремяваха към всичките заведения край брега на Дунав, привлечени от електрическото осветление, валяха като дъжд и попадаха в чиниите или в халбите с бира, във вратовете на мъжете и в косите на жените. Те бяха дълги около два-два и половина сантиметра и носеха в задната част на полу-прозрачното си тяло две жълто-оранжеви яйца, продълговати, с дължина около един сантиметър. Когато хващахме такава пеперудка, тя веднага снасяше двете яйца където и да се намираше. Прочетох в едно списание, че яйцата, които попадат във водата и достигат до дъното на реката, ако не са изядени от рибите, продължават своя живот седем години, като през това време преминават през няколко стадия на развитие, за да достигнат до хубавите, нежни пеперудки-еднодневки. В стадия на ларвата те са ужасни грозници. Често се случваше Дунав да спадне с нивото си и да се отдръпне с два-три метра навътре. Тогава риболовците гребяха с лопати от калта и с всяко изхвърляне на лопатата откриваха по няколко от тези ужасно грозни ларви. Във Видин ги наричахме "гандарки" и служеха за примамка на рибите, закачени безмилостно на въдиците. Пропуснах по-горе да спомена, че излитането на пеперудките еднодневки от водата беше истинско пиршество за птиците във Видин, които се спускаха ниско над водата и изяждаха едва излюпените пеперудки.

При ежегодните си разливания Дунав довличаше особени семена с големината на шикалка, черни на цвят, с три остри израстъка, които ние, децата, наричахме "дяволчета". Много по-късно четох, че това са семената на растение, което вирее по бреговете на река Тиса, най-големият приток на Дунав.

Когато нямаше големи наводнения през месец май, все пак в близост до Видин се наводняваха по-малки пространств^от полето. Като деца отивахме да играем около "Нула редут" и там, в наводнените пространства, беряхме водни кокичета. Тези кокичета са по-високи и по-едри от обикновените Градински. Стъблото им е триъгълно и венчелистчетата имат по края си светлозелена линия. Много по-късно от това кокиче започнаха в България да добиват лекарството "Нивалин".

Дунав тече покрай Видин, но за да отидеш в Русе трябваше да се качиш на австрийски, унгарски или румънски кораб. Австрийците поддържаха чрез дружеството "ДДСГ" експресни кораби, които се привеждаха в движение с гребни колела. Гова бяха експресите "Хелиос", "Сатурнос", "Уран" и "Хронос". От унгарците с дружеството "МФТР" се поддържаше същата линия с кораба "Минерва". Румънците също имаха два експресни кораба, които пътуваха покрай румънския бряг на Дунав, но посещаваха и Видин и Русе. Впечатляваше особено, когато автрийските експреси спираха на видинското пристанище, многото техни пътници - руси и белезняви немци, които пътуваха през Русе за Варна на летуване, а после се връщаха червени като варени раци или с бронзов тен. От Видин експресите товареха много плодове и зеленчуци. Товарните кораби също бяха на другите крайдунавски държави. Дори Белгия имаше кораби на Дунава, но България нямаше. Към средата на 30-те години на 20 век едва се зараждаше нашето речно корабоплаване. Бяха поръчани четири товарни, с хладилни инсталации, кораби: "Русе", "Видин", "Лом" и "Свищов" и три големи пътнически кораба, най-модерните за времето си. Тези кораби тръгваха всеки ден в пет часа сутринта от Видин за Русе и в 20 часа вечерта от Русе за Видин. Пътуването с тях беше много приятно. Спомням си, че десетина-петнадесет дена през лятото на единия от корабите пътуваше един и същи човек от Видин за Русе и обратно. При всяко пристигане на кораба във Видин от Русе на пристанището чакаше търговецът Кешиф. Предаваха му в сандъчета мая за хляб, която се произвеждаше в Русе. Търговецът, след като натовари каруцата, отиваше при всичките видински хлебари и сладкари, продаваше им маята, а една малка част оставаше в дюкяна си в Калето за нуждите на отделни граждани.

Корабът във Видин пристигаше около 16 часа, изпълнявайки по радиоуредбата си винаги марша "Тих, бял Дунав".

Когато се сключи Крайовската спогодба за връщането на Южна Добружа, българската делегация се завърна от Калафат във Видин с един от тези пътнически кораби. Ние, учениците от гимназията, посрещнахме тържествено делегацията, а музиката свиреше непрекъснато "О, Добруджански край".

Искам да отбележа и един малко познат факт, че телефонният кабел между Берлин и Анкара пресича Дунав при Видин и продължава през цяла България за Турция. Някъде около старата кланица /в по-ново време близо до бившето панаирно място/, кабелът излиза от водата, прехвърля един железен стълб и веднага се вкопава в земята. През цялата Втора световна война във Видин, в старата пощенска сграда се намираха четирима души германски войници, които поддържаха при нужда с електрически ток тази линия. Динамото за тази цел се намираше под стълбището, водещо за горния етаж на пощата.

Река Тополовец се вливаше в Дунава при Видин в пространството между Баба Вида и Морския клуб. Старото русло на реката се намираше между сегашната дига и фериботното пристанище. Тук преди немного години се забелязваха ясно следите от реката. Река Тополовец сега е включена в дигата около град Видин и се влива в Дунава в местността Чобан кюприя/Овчарски мост/. До левия бряг на река Тополовец в старото *й русло се намираше т.н. Гарга ада /Гаргов остров/. Сега този остров се е слял с брега и е изчезнал.
Богдан Минков - Видин, такъв какъвто беше 

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин