Изпрати стари снимки от Видин и областта

Видин през 17 век

История - Видин през вековете

Видин през XVII век

За Османската империя това е векът на промените. Те са навсякъде - и в икономическата, и в политическата, и във военната сфера. През този век тя е в развития феодализъм, а пова въпреки непрестанните опити на султаните да „централизират" колкото се може повече държавата си, боди до точно обратното. Парадоксите в Османската империя през този век са много. Друг е въпросът, че почти два века забогателите османски едри земевладелци не насочват усилията си към местната власт, а се борят за влияние в Истанбул. Централната власт, която се стреми да поддържа спахиите, за да ги ползва срещу споменатите едри земевладелци, пък „подяжда" непрекъснато земите им, като ги превръща от спахийски в султански (случаят със султанския хас във Видинския санджак). Причината за това е състоянието на хазната, а причината за причината - попадането на все по-големи поземлени приходи в частни ръце. Отрицателният баланс на бюджета се превръща в хронично, а по-късно - и в неизлечимо заболяване на османските финанси още от края на управлението на султан Сюлейман Великолепни. Въпреки че се намира на три континента, с многобройно население, с богати природни дадености и с икономика, която е на равнище от древността насетне, империята „не може да върже" финансите си и затъва във все по-увеличаващи се заеми. По ирония на съдбата именно при султан Сюлейман Великолепни тя подписва и първите „капитулации", неравноправни търговски договори, които позволяват на чужденци да внасят стоки без мито на имперския пазар. Във Видин има монетна находка от средноевропейски талери (4224 броя) с общо тегло 73 кг от началото на XVII в.
Получава се един наистина порочен кръг: спахийските приходи са нищожни, на спахийското военно участие не може да се разчита дори през „класическия" XVI в. Компенсацията идва чрез увеличаване на броя на еничарите и наемни придворни части, а на тях султанът плаща от собствената си хазна. Това пък на свой ред води до разширяване на султанските хасове, което обаче не може да стане за сметка на вакъфите, така че в хасовете влизат все нови и нови спахийски тимари (във Видинския санджак през XVII в. такива почти няма).
Като при всяка централизирана държава, и в Османската империя процъфтява корупцията - и „бакшиш", и „рушвет" са сред турцизмите в българския език. „Шампиони" в тази дисциплина са държавните финансови органи. В империята опитват с откупуване на събиранията. Откупвачът при спечелен търг внася номиналния приход от съответния обект, а сетне събира колкото може, но винаги в повече от внесеното. Практиката продължава, но от нея хазната не успява да спечели нищо, защото едновременно с това върви „революцията на цените", т.е. „добрата стара инфлация", а от нея печелят лихварите - гърци и евреи, които приемат исляма, господари на вакъфи, еничарски аги. Следващата крачка направо е безумна: централната власт Започва да продава приходите си за година или години напред, а това означава, че във всеки случай предварително се примиря-ва с вземането само на някакъв процент от полагащото й се. Безмитната търговия на европейците в Средиземно море също лишава от солидни приходи хазната.
Веднъж започнала да затъва, Османската империя продължава да прави грешка след грешка. Следната стъпка е т.нар."маликяне", при което откупвачите вземат на търг всички събирания от дадена територия, при това пожизнено. Вярно, не е наследствено, но при добро стечение на обстоятелствата може и да се случи. Започват да се появяват и чифлици в пълна собственост, така че от стремежа към централизация в империята остават отломки от спахилъка, а спахиите отдавна не воюват.
Наличието на имунитет - законен или не - означава разделяне на властта с едрите феодали. Те имат цялата власт по места и започват да „узаконяват" това положение. Органите ча местната власт не могат да попречат на този процес, тъй като нямат средства, за да разполагат с ефективни военно-по-лицейски части. Тази роля могат да изпълняват еничарите, намиращи се във всички градове на Османската империя. Но на практика не се случва нищо подобно. През XVII в. еничарите са нещо съвсем различно от своите предходници. Те се женят (извоюват това си право още в края на XV в.!) и отдавна не са войниците, пред които Европа трепери. Те избягват да участват във военни действия или да помагат при поддържането на реда, забо-гатяват от лихварство, търговия и изнудване, собственици са на значително градско и селско имущество, на чифлици. Имат и привилегии, които използват, за да забогатяват. И поради това са „за" децентрализацията и действат в полза не на централната, а на местната власт. Еничарите в Истанбул се превръщат в опасна сбирщина, пред която треперят и обикновени граждани, и правителство, та дори и самият султан, комуто те по дефиниция са „безкрайно верни" (в резултат на техни бунтове само от 161 7 до 1623 г. на престола се изреждат 4 султани!).
Всичко това води към едно: военни поражения. Пак пара-докс - Османската империя е пълна с въоръжени мюсюлмани (някои от тях - професионални войници!), които не желаят да живеят „в мир". Но едновременно с това не желаят да участват в тоходи, защото няма кой да им плаща. И въпросът се изостря още повече след поражението на османската армия при Виена в 1683 г., последвано и от загубата на „Дългата война" (1683-1699 г.).
През XVII в. в пределите на Османската империя се раз-поостранява католическата пропаганда. Като център на своята дейност католиците избират селата Чипровци, Копиловци, Железна и Клисура по северните склонове на Западна Стара планина. Те са с рударски поминък и са обитавани навремето от саксонски рудари - католици, които оставят вярата си на местното население. „Лългата война" се съпровожда от голям „бум" на хайдушкото движение в Северозападна България. Във Видинския санджак има хайдути през 1689, 1690 и 1698 г. При това те не се занимават толкова с грабежи, колкото служат като водачи на австрийските войски по пътищата на Османската империя. Като резултат от тази бойна е и Чипровското въстание през 1688 г. Потушава го действащият на страната на Османската империя унгарски военачалник Имре Тьокьоли, който опустошава района на Чипровци и съседните села от Берковско, Ломско и Видинско. По време на същата война австрийците, водени от своя пълководец Людвиг Баденски, обсаждат Видин. По време на обсадата еничаринът Салахаддин Баба начело на 1000 доброволци излиза извън града и напада австрийците, но цялата му дружина е избита. Австрийците превземат Видин на 13 октомври 1689 г. Те заварват в крепостта само 24 оръдия и отбелязват, че крепостните съоръжения на града са твърде непригодни за отбрана срещу тогавашната артилерия. В хода на войната обаче настъпва обрат и османците с помощта на Тьокьоли си връщат Видин на 29 август 1690 г. В края на XVII в. във Видинско са разположени шест еничерски бьолюка: във Видин, Кутловица (дн. Монтана) и Берковица.
от книгата "Видин Кратък исторически очерк"

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин