Изпрати стари снимки от Видин и областта

Училища

История - Училища

УЧИЛИЩАТА В СТАРИЯ ГРАД
Няма запазени писмени паметници от времето на Първата българска държава за вида и характера на училищата в нея, но такива са съществували. Иначе за какво е създадена голямата книжовност през царуването на княз Борис I - Покръстител и особено през "златния" за книжнината век при Симеон. Трябвало е да има хора, които да четат, преписват и размножават Божието слово, както и произведенията на античните философи и писатели. Самият цар Симеон прави подбор на избрани слова на св. Йоан Златоуст и съставя два сборника, известни като Симеонови сборници.
Как са възникнали първите училища в Българската държава, става ясно от "Пространото житие на Климент Охридски" и от запазения пълен ръкопис на гръцки език от охридския архиепископ /Теофилакт - XII в. - б.а./, както и от "Първо житие на Наум" - запазен препис от XV век /направен от ученик на Климент, б.а./
От "Пространното житие" научаваме, че при изгонването им от Моравия, Климент, Сава, Наум и Ангеларий -
.. .когато стигнали до бреговете на Дунав и видели голямата и поради това непроходима река, свързали три дървета с липово лико и преминали реката... Стигнали в Белград -този град е най - прочут от крайдунавските градове -и се явили при Боритакан, който тогава го пазел. Те му разказали всичко, което се случило с тях, тъй - като той искал да го узнае. А като научил това и разбрал, че те са велики и близки на бога мъже, решил, че трябва да изпрати чужденците при българския княз Борис, чийто военен наместник бил той, защото знаел, че Борис жадува за такива мъже. Затова той ги оставил да се съвземат от дългото пътуване и след това ги изпратил на княза като скъпоценен дар и му съобщил, че тези мъже са именно такива, каквито той с голямо желание търсел. Когато пристигнали при Борис, те били приети с почит и както трябва да бъдат приети почтени във всяко отношение и уважавани мъже, и били разпитани за случилото се с тях. Те разказали всичко от начало до край, без дапропуснат нещо. След като князът изслушал това, той много благодарил на бога, че му изпратил такива служители като благодетели на България и че е подарил за учители и строители на вярата не случайни лица, а изповедници и мъченици. Дал им подходящи за свещенослужители дрехи, удостоил ги с всякаква почит и заповядал да им дадат жилища, които били определени за първите от приятелите му. Осигурил им пълно изобилие от всичко необходимо, понеже знаел добре, че отдаването на грижа за каквато и да била малка телесна нужда твърде много отклонява от размисъл за бога. А и него самия обхванало силно желание да разговаря всеки ден с тях, да научава от тях древни истории и жития на светии и чрез техните уста да чете писанията.
/Милев Ал." Жития на св. Климент Охридски ",
София, 1961 г., стр.91 /.
Този малко дълъг цитат от преписа на охридския архиепископ Теофилакт/XII в. .б.а./ дава достатъчно светлина за това, как са се родили българските училища и изобщо как е възникнало просветното дело в Българската държава, а след това и във всички останали страни, изповядващи православната религия. Той нанася съкрушителен удар на всички самозвани "националисти", псевдонаучни "корифеи и политици", като руския национал - социалист Владимир Жириновски например! Преди години, от екрана на телевизията /като събеседник на К.Кеворкян в някогашната "Всяка Неделя" - б.а./, той цинично заяви: "Българите трябва да знаят, че ако не е била Русия, те сега биха говорили на турски език, защото руската книжовност ви е спасила от пълно изчезване..." /цитирам по памет -б.а./. Същите налудничави "идеи" развиват и новоизлюпените "историографи" край Вардар, които считат, че днешна Македония е люлката на православието! Такива претенции имат и западните ни "братя", които искат да излъжат себе си със съществуването на някаква "Стара Сърбия"...
Вместо различни антинаучни инсинуации, би трябвало да се приемат безспорните документи на древнобългарската писменост и всички славяни дълбоко да се поклонят на българския княз Борис I - Покръстител и на неговите просветители - Климент, Сава, Наум и Ангеларий, дали на "вси славяни книги да четат"...
Първите училища в стария Бъдин, възникнали по времето на османското владичество, са дело на църквата. На онези всеотдайни апостоли на вярата, за които единственото призвание е бил Бог и Българщината. Както в цяла България, така и във Видин, при робските условия, школата са били килийни, понякога и под земята, далеч от погледа на поробителите. Всеотдайните Божи служители са поддържали мъждукащото кандило на българската свяст, като са озарявали душите на раята със спасителните "Аз", "Буки", "Веде", „Глаголи" и в спасителната сила на Христовата вяра. Още по времето на Пазвантоглу /1803 - 1805 г. -б.а./ в църквата "Св. Петка" е съществувало килийно училище, което всесилния владетел не е преследвал.
Първото училище във Видин с преподаване на светска наука е открито през 1850 г.по подобие на училищата, откривани от учители завършили Габровското училище /Рег. Библиотека - Видин, " Юбилеен сборник" на Вид. мъж. Гимназия, 1932 г/. По-късно, през 1873 г, това училище става четирикласно като освен светски науки се изучава и поезия. През 1875 г. Видинската българска община е организирала издръжката на две училища, от които едно за момчета с около 600 ученици и шест учители и едно за момичета с около 80 ученички и двама учители. Усилена просветна дейност е развивало и читалище "Цвят" /основано 1850 г. -б.а./, което научаваме от спомените йа видинския комита Младен Павлов, които пише:
По това време/1872 г/ във Видин имаше само едно училище, което се намираше в двора на църквата "Св. Димитрий"... В читалище "Цвят", което посещавах редовно, докато ходех на училище, за пръв път видях дякона Васил Левски... Ръководството на читалище "Цвят" заедно с училищното настоятелство, подпомагани от Общината, развивали огромна дейност за ограмотяването на подрастващите българчета. Те събирали от околните села по-будните момчета и ги записвали във Видинското училище. Условието е било, че младежите които завършат, трябва да открият школо в своите села, за обучение в четмо и писмо на съселяните си. За най-бедните момчета училищното настоятелство и ръководството на читалище "Цвят" открили пансион, в който издържали учениците и ги снабдявали безплатно с всички необходими книги и учебни пособия. Резултатът бил удивителен. След като завършвали училището, бившите ученици откривали школа в родните си села и така до Освобождението, когато почти не останало село във Видинския край без собствено училище.
През 1861 г. училището във Видин става класно и за новооткритите класове били назначени нови специално подготвени учители. В 1873 г. то става четирикласно и интересът към образованието във Видинския санджак става много голям.

от книгата "Градът на завоя" на Йоцо Йоцов

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин