Изпрати стари снимки от Видин и областта

По следите на ПРИСЪСТВИЕТО - 3

История - Турско робство

Видин
...Годината 1876 беше впрочем лоша за християните във Видин... Старият крепостен град стана тогава свидетел на покъртителни сцени. Нашата илюстрация показва една такава: заловени от черкези български селяни, тъй наречени „комитети" (т.е. комити - бел. пр.) (Въстаници), подкарани през Видинския площад с часовниковата кула до мястото на екзекуцията. Осъдените на обесване носят смъртната си присъда на плоча, провесена на гърдите. До тях, от дясната им страна, крачи свещеникът, който ги утешава, а вляво - палачът циганин с примитивно бесило и въже в ръцете, което отвежда отживота в смъртта. Заптиетата (жандарми) с натъкнати ятагани и турци - възбудени зрители, образуват живия околен декор на печалното шествие. Нека синът от далечна Индия изпълни поне бързо своето зловещо дело и не измъчва ненужно жертвите на свободолюбието! При подобна екзекуция в Русчук, старото изхабено въже се скъсало три пъти, след което нещастният осъден бил отново окачван под одобрителните крясъци на мюсюлманската тълпа, докато душата му се изтръгнала от измъченото тяло! (феликс Каниц)
Преживените по време на османското владичество демографски кризи и катастрофи в българските земи имат повсеместен характер. Поробителят осъществява политическите си цели с насилие: морално, физическо и икономическо. Ако трябва да търсим някакво различие, то несъмнено бихме открили в съотношението по време и място на получените форми и в степените на резултатност - от ислямизирането и потурчването до физическото унищожение; от частичното и временно обезлюдяване на селищни единици до пълното изчезване и заличаване на населени места с трайно място в многоцветната поселищна структура на българските земи.
Ще бъде любопитно да се знае, че от всичките 141 селища на територията на днешната Видинска област 94 съществуват по сегашните места със същите имена още от пърбите десетилетия на османското завладяване на България. Сочим "от първите десетилетия", защото това е времето, когато те "тръгват" към нас чрез писмени извори, а безспорно възникват и се развиват векове преди това като трайни селищни организми с минало и история.
Разполагаме със сигурни данни за катастрофални намалявания на жителския състав през дългите столетия робство, за пълно обезлюдяване на селища и райони, за изселвано, прогонено и избито население, за унищожени и изчезнали села. Но 94 от тях, минали през най-тежките изпитания на робството, устояли и оцеляли. Няма да е пресилено ако кажем, че много от тях няколкократно буквално "възкръсват" от пепелта, опожарени, опустели и пак димнали и събрали около родното огнище българска челяд...
От многото изчезнали селища в периода XIV-XIX в. 73 запазват през времето не само видими следи от поселищен живот, но и селищните имена - живи и днес като имена на местности. Тоба позволява с голяма достоверност да определим тяхното месторазположение.
Имената на изчезналите села излагаме по азбучен ред с отбелязани в скоби посока и отстояние от селището, в чието землище се намират сега.
АЛБОТИН
Изоставено и разрушено през 1877 г. село в землището на с. Градец (западно, 9 км). Около 1861 г. турските власти изселват жителите на селото, техните къщи и имоти предоставят на заселници черкези. След напускането на последните през 1877 г. предишните жители на Алботин, отседнали вече трайно в западната част на с. Градец, не се връщат в предишното си село. През 1878 г. Алботин и землището му били поделени на равни "делнички" между домакинствата на Градец.
Засега не разполагаме с преки сведения за старинността на селото. Намиращият се наблизо едноименен Алботински манастир, за който има сигурни доказатества, че е бил средище на духовен живот по време на българското средновековие, пряко свързан с центъра на областта Бдин, позволява да допуснем, че със селото, чието име носи манастирът, стоят в пряка връзка и зависимост през вековете. С прогонването на християнското население от село Алботин и настаняването на черкези престава да функционира и манастирът.

БАГАЧИН
Сега равна местност и дол, заети от ниви и гора в землищата на селата Коста-перчово (ЮЗ, 1), Бранковци (ЮИ, 2) и Тошевци (СЗ, 4). По сведение на информатори от Бранковци тук били намерени каменни саркофази и римски монети. Около чешмата Осеня има следи и от по-късен селищен живот.
Археологическите материали и името позволяват да локализираме тук споменатото в описите на Видинския санджак от 1454/ 5 г. и 1483 г. село Багачин. Селото брояло 9 домакинства. Вероятно Багачин изчезва в първите векове на османското владичество и не оставя следи в народната памет, но напомня за себе си с името Багачински дол.

БАНОВЦИ
Намирало се е в едноименната местност в землището на с. Иново (ЮЗ, 1). През 1454/5 г. село Бановче наброява 30 пълноценни домакинства, 3 вдовишки и 6 неженени. Броят на домакинствата и плащаният данък поставят Бановче между големите селища в онова време във Видинския санджак. По неизвестни засега причини жителският състав на селището чувствително намалява и в 1560 г. носи незначителен приход в хаса на падишаха. По-късно селото било изоставено, а жителите му заселили нова махала в северозападната част на град Видин, сочена в турски документи с името Бановица, а именувана от българското население Бановци = дн. кв. Бановци.

БАТИНА
Сега равни ниви при с. Раброво (СЗ, 3) с видими следи от поселищен живот. Около 1860 г. турските власти разгонват местното население и настаняват татари. След напускането на последните през 1877 г. селото било опожарено и заличено.
Има основание да се допусне, че село Батина е идентично с. Батна от 1454/5 г., посочено като "пусто" и "изоставено". В 1560 г. е налице село Батна с 1838 акчета данък. Или Батна споделило съдбата на много други селища от Видинския санджак, като преживява пълно обезлюдяване, съживяване и отново загуба на жителския състав, но продължава да съществува до 1877 г. с татарски заселници.

БАТОВИЦА
Равна местност с едноименна чешма, построена преди Освобождението в землището на село Бойница (И, 3). Има следи от селище - предимно парчета от домашни съдове.
Името подсказва възможност тук да се крият следите на регистрираното през 1560 г. село Батовниче.

БАШОВИЦА
Сега едноименна местност при Гара Орешец (З, 1) с пресни следи от селище, руини от църква и гробище. В 1454/5 г. Башовче наброява 27 домакинства. Селото изчезва в края на XVIII в. За Башовица напомнят хидронимите Башовичка чешма и Башовичка бара.

БЕСАР, БОСЕР, БЕСЕР
Място на изчезнало едноименно село и местно име на р. Скомля, която протича до село Извор (И, 4). В 1454/5 г. мястото било мезра (ненаселено), включена в тимара на Касим от охраната на крепостта Видин, за да я засели. В 1560 г. данъчният списък на санджака вече бележи: село Бесар да плаща 5602 акчета данък. По всяка вероятност селото не е просъществувало дълго време след регистрацията и не е оставило спомени у жителите на съседните села.

БОГДЕНЦИ
Това име носи днес чешма и дол до Коста-перчово (ЮИ, 3). На около 300 м над чешмата има следи от селище - камъни, тухли и фрагменти от домашни съдове. Местните жители не пазят спомен за това поселение. В 1560 г. в нахия Загорие, към която спадало и землището на Коста-перчово, фигурира село Богдинчи (=Богдинци).

БРАНЧИНЦИ
Наклонено на юг равнище с плодородни ниви в землището на село Бойница (Ю, 2). Името се свързва с предание за размирица, при която жителите на Бойница потърсили убежище във вековното бранище (гора) на тази местност. Тук по-скоро прозира стремежа да бъде обяснено името на местността с познатите нарицателни бран и бранище.
Западната и източната част на Бранчинци се именуват съответно Горни Бранчинци и Долни Бранчинци. В Горни Бранчинци в дола Бранчински дол, срещу чешмата Гръка има следи от селище: парчета от съдове, глинени лули и др. Подобни останки има и в Долни Бранчинци, където се намира и чешмата Горуня. Определителните прилагателни Горни и Долни разграничават пространствено суказание на местоположението спрямо основен обект - местността Бранчинци.

БРЕСТОВА
Село с това име през 1454/5 г. наброявало 26 домакинства, вдовишки семейства 7 и неженени 7. През 1483 г. спадало към нахия Белоградчик. Последното ни дава основание да го локализираме в местността Брестака на с. Толовица (С, 1,5), където има видими следи от селище и гробище, а доскоро се е пазел и голям каменен кръст, вероятно ползван за черковище. Селото изчезва около 1860 г., когато се разпродават господарлъците (агаларските села) в Северозападна България.
Според местни жители селото в местността Брестака се е именувало Брестово.

БУДИЛОВЦИ
Следи от селото се пазят в едноименна местност до с. Раковица (З, 0,3). Доскоро личали основата на черква, гробище и бунар. Тук намерили римски и византийски монети и две златни монети от времето на Сигизмунд III, емисии 1594 и 1596 г. Освен от датировката на монетите съществуването на Будиловци през XVI в. се подкрепя и от регистъра на Видинския санджак от 1560 г., където село Будиловче, от нахия Загорие, е включено в новите хасове на падишаха. Документът подсказва, че до това време то е издължавало данъка си към друго лице - владетел на тимар.
За Будиловци напомнят топонимите: Будиловската долчина, която започва от Горния Будиловски кладенец и отвежда водите му в р. Видбол; Будиловската чешма и Долния Будиловски кладенец - всички в рамките на изчезналото село.

БР(Ъ)ЗАРЦИ, БР(Ъ)ЗАРЦА
Сега само дол, южно от с. Арчар. Второто название се схваща като име на малката рекичка, която тече из дола. След изчезването на селото името останало като название на цялата местност около него. Липсата на всякакви спомени и предания за селото може да се обясни с голямото движение и разместване на население от различни етноси и различни български етнографски групи и диалекти през годините на османското владичество в Арчар.
В описа на Видинсия санджак от 1560 г. в нахия Загорие има село Брезариче. Това село обаче със същата сигурност може да се идентифицира и с днешния град Димово, именуван до 1863 г. Бързица, Бързици.

ВЕТ(Ъ)РЛА
До 1919 година местността била в землището на Раброво (3, 2), а сега - оттатък границата със Сърбия. Там доскоро личали останки от село, а може би и сега все още се пази гробището му, в което до последната година имало надгробни камъни, но гробовете били изравнени и обрасли с храсти. Тези по-датки ни каратда допуснем съществуването на с. Вет(ъ)рла до края на XVIII или първата поливина на XIX в. Същата местност в с. Шипиково (от 1919 г. в Сарбия) се именува Ветрина поляна.
Регистърът от 1560 отбелязва: село Ветрене към нахия Тимок, село Ветрене към нахия Кривина и село Ветрене към нахия Фетхюл Ислям (дн. Кладово). Едно от първите две села с голяма вероятност се локализира в дн. местност Вет(ъ)рла=Ветрина поляна.

ВЪЛЧИНОВО
В хълмиста местност, заета от гори и ливади и запазени следи от неизвестен строеж, наричана Манастирището при с. Плакудер (СИ, 2,5), се е намирало село Вълчиново.Според народната памет селото било разрушено, а жителите му - изселени. Помни се също, че жителите на Вълчиново отседнали в селата Градец и Калина.

ГЛАДНО ПОЛЕ
Равнище с бедна почва в землището на с. Бойница (И, 4). Има следи от селище - парчета от домашни съдове, гробище и все още оцелели смокинови дървета. Последните подсказват доскорещен посели-щен живот.

ГРОБАДИНЧЕ
село в нахия Видин през 1560 г., отбелязано през 1586 г., че се е намирало близо до с. Флорентин. Селото влиза в дял от хаса на Мехмед Челеби Ефенди, дефтердар на императорската хазна. В същия дял влизат и селата: Негованофче (дн. Неговановци), Филурдин с мезрата Поток (дн. Флорентин), Драгсинофче (неустановено), Вълкосавофче (неустановено) и Ясен от нахия Видин. Прави впечатление, че дялът от хаса обхваща съседни селища от един район и би трябвало да се предполага, че изченалите, недостигнали до наше време, но регистрирани села Гробадинче, Драгсинофче и Вълкосавофче били разположени в съседство с днешните Флорентин, Ясен и Неговановци, в чиито землища има следи от изчезнали селища.

ГРОЖДАВЕЦ
Високо възвишение с ниви, лозя и пасища и едноименна чешма до Шипикова махала. До чешмата има видими следи от изчезнало селище. Преданието говори за голямо село, нападнато от черкези, които избили жителите и разрушили селото. Наблизо било открито и гробището на селото. Скелетите били добре запазени и ориентирани в посока запад-изток. Казаното събитие станало през 1858 г. - дата, отбелязана върху лицевата страна на чешмата. Чешмата е съградена от добре обработени каменни блокове, върху които личат издълбани имената на мъже и жени - вероятно спомоществователи, бивши жители на изчезналото село. През 1560 г. в нахия Кривина (към нея спада по същото време и село Шибикова =дн. Шипиково -от 1919 г. в Сърбия) има регистрирано село Гружавеч. Ако изходим от името, то с голяма сигурност може да се индентифицира с изчезналото село от сегашната местност Грождавец.

ГРЪНЧАР
Изчезнало селище, разположено върху южен склон в землището на с. Макреш (И, 3). При работа откривали хоросан, керемиди, тухли и домашни съдове. Вероятно тук е било село Грънчар, посочено в описа от 1560 г., че спада към Загорие.

ГЮРИНЦИ
Южен склон с ниви до Гюринска река между Бойница (СЗ, 6) и Шишенци (Ю, 1,5). Знае се мястото на селото и гробището му.
В с. Шишенци има предание, че първите преселници от Тетевенско - 4 многолюдни семейства, които по-късно идват в Шишенци, отсядат първо в Гюринци. Между тях и завареното там местно население не се постига разбирателство и при свличане на земните пластове селото било напуснато. Преселниците от Тетевенско отишли в Шишенци, а старите местни жители на Гюринци отсядат в Бойница. Преданието подкрепя допущането на бойничани, че днешната Гюринска махала в Бойница е заселена от жители на изчезналото село Гюринци, а една от фамилиите (може би най-многолюдната тогава) да е била наречена по името на селото - Гюрин-ци. Във връзка с името на селото стоят: Гюрино село - друго име на местността Гюринци в Шишенци; Гюринска махала- северната част от Бойница, където живее едноименна фамилия; Гюринска река; Гюринска чешма и Гюрински дол.

СТАРО ГЪРЛО
Равнище с ниви между Бранковци (ЮЗ, 2,5) и Тошевци (З, 5). Тук се пресичат междите на селата Тошевци, Бранковци и Шишманово. При работа бранковчани намирали парчета от керемиди, домашни съдове и монети. В Тошевци е жив споменът, че когато идват нови заселници от Тетевенско (началните години на XIX в.), следите на запустялото село Старо гърло били твърде пресни, особено руините на селската църква. Знае се, че някога днешните фамилии в селото водят начало от Старо гърло, без да се помни кои от тях. Пазят се и предания за изчезването на селото с елементи на легендар-ност и по схема на странстващи сюжети.

ДЪРМАНОВЦИ
Име на равни ливади със следи от селище при Войница (З, 2,5). Названието пази старинно лично име Дърман.

ДУНАВЦИ
Възвишение с ниви, някога с гора и едноименна чешма в междуречието при водослива на Тошевската бара и Лозарската бара при гр. Грамада (З, 1) и Тошевци (СИ, 1). Вероятно тук е била някогашната мезра Дунавиче "пуста и изоставена" в 1454/5 г.

ЖЪДНА
Равнище с ниви, пресечено от селския дол при Цар Петрово (ЮЗ, 1,5). Има следи от селище. Там се намира и Жъднешкия бунар, наричан още Латински бунар. Вероятно тук се крият следите на село Жъдна от нахия Кривина, отбелязано в описа от 1560 г.

ИСЛАНИЦА
Така се нарича северният бряг на Грамадската бара, където е разположено днес с. Милчина лъка. До заселването (1942 г.) мястото било ниви и колиби на същото село. Има едноименен извор, по-късно каптиран и използван за водоснабдяване на селото. Знае се, че на това място е имало селище, изчезнало далеч преди Освобождението.

ЗИДАНИК
Равни ниви, било ливади и гора при Грамада (СИ, 4). Тук на две места има следи от селищен живот. В тимар от 1454/5 г. заедно с днешните Вълчек и Бориловец е включено и село Зиданик с три домакинства, което, в друг опис от 1483 г. е посочено, че спада към нахия Загорие. През XV -XVl в. нахия Загорие обхващала земите на днешно Кулско. Очевидно Зиданик изчезва много рано и у жителите на Грамада не остават никакви спомени за него. Знае се само, че е имало село в тази местност и нищо повече.

КАЛИНОВЕЦ
Долчина с ниви и ливади между Градсковски колиби (С, 1,5) и Шипикова махала (СЗ, 2,5). Тук попаднали на останки от изчезнало селище и гробище. В последно време при свличане на почвата била заличена стара чешма, подобна на чешмата от Грождавец. От водохранилището до чешмата водата отивала по добре изпечени глинени тръби. По предание чешмата и гробището принадлежали на село Калиновец, сполетяно от участта на Грождавец.

КАЛЧОВЕЦ
Равнище с южен наклон към р. Калчовец между Раковица (СИ, 4) и Старопатица (Ю,2). Има останки от черкезко село - бунар, основи на джамия и други постройки. Преди идването на черкезите жителите на селото били българи.

КОНЧОВЕЦ
Хълмисти ниви и гори в землището на с. Раковица със следи от село, заселено с черкези до 1877 г. При работа намерили австрийски сребърни монети от 1539 г. В народната памет съдбата на селото до идването на черкезите се оприличавала с тази на село Калчовец.

КИЧОРА
Равнище и каменист дол, сега варници при с. Киреево (СЗ, 5), с още видими следи от изчезнало село. Доскоро орехови и дюлеви дървета бележели дворните места. Освен фрагменти от домашни съдове намерили и грънчарска пещ. Гробището на селото се е намирало в местността Ружановец (СЗ, 4). Надгробните камъни били събрани през 1908 г. и използвани в градежа на Пър-ляшки геран в селото. Изворът в началото на Краварска бара (СЗ, 4) се именува Кичеровото езеро.

КОРИТО
Има предание, че по време на чумна епидемия, когато с. Цар Петрово се е намирало в местността Селището (Ю, до дн. с.), жителите му се разбягали и заселили нови места в Смърково и Амзова чешма. Друго предание говори, че хората от Селището по неизвестни причини забегнали в Сърбия и когато се връщат, отсядат на по-големи и по-малки групи в селата Старопатица, Шишенци и повече в Градец. Знае се, че селото в местността Селището се е именувало Корито.
Допустимо е Смърково и Корито да са били по някое време отделни, самостоятелни и независими от Цар Петрово поселения, както не е изключено някое от тях да е местоположение на старото Цар Петрово през вековете на робството, което както личи от много факти, има твърде неспокоен по-селищен живот. Завареното и регистрирано в първите описи от тур-ците Чарупетриче продължава да живее през периода XV-XIX в. с имената Турчин, Богдинчи и Горни Турчин.

КОРБАЧ
в 1454/5 г. село Корбач наброява 32 пълноценни домакинства, вдовици 3, неженени 2. Месторазположението на селото се локализира при гр. Белоградчик (ЮЗ, 3).

КУТИГА
Бърдо с лозя и ниви между Градец (Ю, 1) и Рупци (СЗ, 1), където се е намирало съществувалото през 1454/ 5 г. едноименно село с 10 домакинства, вдовици 1, неженени 3, отбелязано през 1560 г. към нахия Видин.

КУЦЕРОВЦИ
В 1454/5 г. село Кучеровче наброявало 16 домакинства, вдовици 1, неженени 3. За селото днес напомнят колибите Куцеровци до с. Салаш.

КУЧОВЕЦ
Селото било разположено над чешмата Баба Добра до гр. Грамада (И, 2). В 1861 г. турските власти заселват тук около 30-40 татарски семейства. През XVI в. Кучовец е между най-големите селища във Видинския санджак с данък 11 000 акчета. За някогашното село освен названието на местността Кучовец напомнят и: Кучовешка бара - река, която води начало от извора Фарафун (Грамада, ЮИ, 2, Водна Ю, 3), протича покрай мястото на изчезналото село Кучовец и продължава на север покрай село Водна за местността Божурица, където се слива с Грамадската бара; Кучовица - друго име на Кучовешката бара в с. Водна; Кучовска бара - друго название на Кучовешката бара в Грамада; Кучовския мос(т) - над Кучовешката бара на шосето Грамада - Срацимирово.

КЪРНОЛА
Висок стръмен бряг на дълбок дол, покрит с гора в землището на с. Жеглица (Ю, 3). Има следи от селище. В 1862 г. Феликс Каниц на път от Видин за Белоградчик на това място намира турски караул и "беден хан". Определеният от 1560 г. данък поставя селото между средните по големина селища в санджака. Близостта му до важния път Видин-Белоградчик-Ниш и зачестилото движение на военни части в двете посоки през XIX в. излага на притеснения и несигурност жителите му, които около 60-те - 70-те години на същия век се разпръскват и селото опустява завинаги.

ЛУПОВЕЦ, ЛУПОВСКО ХАНЧЕ.
Равнище с падини в землищата на Въртоп, Гайтанци и Срацимирово - бивша собственост на изчезналото около средата на XIX в. село Луповец. На това място до късно време оцелява малък хан и по него местността започва да се нарича Луповско ханче, а след прокарването на жп линията Видин-София - гара Срацимирово. В 1454/5 г. село Липовче наброява: домакинства 25, вдовици 1, неженени 4, а размерът на данъка му за 1560 г. от 5 250 акчета също говори за средно по големина село.Като причина за изчезването на селото се сочи близостта до пътя Видин-Белоградчик.

МАЛУШНИЦИ
Дол с ниви, лозя и следи от селище при с. Градец (З, 3). През 1560 г. село Малушниче е изплатило данък от 7 428 акчета.

МИЛАНОВЧЕ
Малко поселение с данък за 1560 г. от 660 акчета, в близост до село Кучовец. Макар и регистрирано отделно и с отделен данък за 1560 г. е прибавена бележката: "смесило се е със село Кучовче".

МИЛОВЕН
Изчезнало село до Рабишкото езеро и с. Толовица (Ю, 3). В 1861 г. жителите му били прогонени и на тяхно място били заселени татари. В 1560 г. под името Милван намираме селото поделено на дялове между девет тимариоти с общо задължение 8084 акчета.

МУРАТОВЦИ
В 1454/5 г. село Муратовче наброява 5 домакинства и се е намирало на военния път Видин-Белоградчик. Изчезнало около края на XVIII в.

НИКОЛИНА
Хълмиста местност, заета от ниви и гори при с. Делейна (СИ, 2). Има останки от селище. В описа на Видинския санджак от 1454/ 5 г. има село Николиче и мезра Неколиче. Ако едното име се приеме да е днешното село Николичево, Зайчарски срез, със същата вероятност другото може да се локализира в местността Николича при Делейна.

НИШОР
Ниско продълговато писна местност с ниви и лозя пак при възвишение между Бранчински дол и река Тополовец при Бойница (Ю, 4).
В описите на Видинския санджак от XV в. има село Никшор със 7 домакинства, а в XVI в. се сочат две села с име Никшор - едното към нахия Кривина, а другото - към Загорие. Допустимо е Никшор от 1454/5 г. и Никшор от Загорие да са едно и също село и да се е намирало в местността Нишор.

ПЕСТИЧ
Равни зеленчукови градини до Барата при Медешевци (И, 1). При работа намирали следи от селище и гробница, зидана с един ред вертикално разположени широки тухли и засводена с два реда от същия формат тухли. В гробницата намерили "бърде и паничка и почти изгнил скелет". Както може да се съди, става дума за антични материали. В Пестичка поляна обаче, южен склон с ниви над Пестич, има следи и се знае за татарско поселение, напуснато преди Освобождението. Нямаме случай на територията на Видинския край заселените през третата четвърт на XIX в. татари и черкези да са отседнали на голи и пусти места, така че с основание може да се предполага, че Пестич е българско поселение отпреди идването на татарите.

ПОДГОРИ
Северн склон с гора и ниви при с. Бориловец (И, 2). Името на местността може би напомня за село Подгор от 1454/5 г. с 14 пълноценни домакинства и 2 вдовишки, неправилно индетифицирано с днешното село Подгоре, Видинска област, бивше Влахович, преименувано перз 1935 г. на Подгоре.

ПОПАДИЯ
Обширна слабо хълмиста местност с ниви в землищата на Лагошевци (ЮЗ, 2,5), Вълчек (ЮИ, 4), Димово (С, 3). През 1862 г. в тази местност на пътя Видин-Белоградчик още съществувало село Попадия и едноименен турски караул. Каниц пише: "Пред Попадия (има предвид караула, който се е намирал извън селото - Н.З.) влязохме в една българска къщурка. Човеци и животни си живееха тук мирно и заедно под обща стряха, а на огнището жени печаха гъби за скромна храна".

РАДАНУЦ
Дол с ниви при Раброво (СИ,1). Има следи от селище. По предание селото е опустяло по време на робството, но нищо по-конкретно не се помни.

ГОРНИ РАДУЛОВЕЦ и ДОЛНИ РАДУЛОВЕЦ.
Съседни местности върху южен склон с ниви при Бойница (И, 6). В двете местности има едноименни чешми. Около каптирания буен извор в Долни Радуловец има видими следи от изчезнало селище.
В описа от 1560 г. фигурират две села Радулофче (=Радуловци), едното към нахия Кривина, другото към нахия Тимок - и двете неустановени. В Долни Радуловец може да се локализира Ра-дуловче от нахия Кривина, която в онова време обхваща и тази територия на бившата Кулска околия.

ГОЛЕМ РАЕЦ
Равни ниви и едноименна чешма до с. Лагошевци (С, 0,5).

МАЛИ РАЕЦ
Равна живописна местност с ниви и лозя пак при Лагошевци (И, 0,5). В двете местности има следи от селища: зидове, камъни, тухли, парчета от домашни съдове, накити и др. Стари хора разказвали, че в Голем Раец се укривали лагошевчани по време на чума. Пресните следи от селищен живот говорят за изчезване през последните десетилетия на робството. Турският данъчен регистър от 1560 г. отбелязва две села Горни Райеч и Долни Райеч към нахия Поломие. Към същата нахия е вписано и съседното на Лагошевци село Извор.

РАКОВЪЦ
Дол с постоянно течаща вода, гора и ниви в землищата на Долни Бошняк (ЮИ, 1,5) и Тополовец (СЗ, 2). Има следи от селище: парчета от хоросан, домашни съдове, зидан бунар и др. Около 1800 г. е имало поселение от 20 бордея. За изчезването на селото се разказват предания с легендарен характер; сочи се като причина и чумна епидемия. Една част от неговите жители поставя началото на днешното село Долни Бошняк.

РУДАР
Пресечена местност с ниви и гори при Цар Петрово (И, 3). Обясняват името с чакълестата рудинява почва. За Рудар напомнят и топонимите: Рударска чешма, Рударски дол и Рударски път. В 1560 г. към нахия Кривина е съществувало село Рудари, чието месторазположение може да е било в Рудар при с. Цар Петрово.

СЪБРИ ПАША КЬОЙ,
наричано още СЪБРИЕ (днешното село Ботево). Допускаме, че преди заселението на черкези тук е имало българско село, чието име засега остава неизвестно, както и съдбата на жителите му българи. Заселници българи от Одринско и Трънско оживяват селото след 1880 г.

САЛАША
Склон, залесен с акации, а било ливади при с. Киреево (З, 2). Доскоро личали видими следи от селище: два зидани бунара (разкопани и унищожени от иманяри), дюлеви дървета и гробище. Предполага се, че изровеното от иманяри гробище в Къпиньовата падина (Киреево - З, 3) да е на това село. Във връзка със селото и неговото име стои Салашката бара - река, извира от Връшка чука, протича край Салаша и се влива при местността Плочите в река Шашка.

СВАДБИЦА
Едноименното село в местносттта Свадбица до с. Толовица (С, 1), съществувало до около 1860 г. Още се пази едно крушево дърво "присад" от времето на селото. Преди шестдесетина години били събрани и употребени в строеж на чешма надгробните камъни от гробището на Свадбица, което се е намирало в местността Тр(ъ)нето.
Има две предания за изчезването на Свадбица. Едното сочи като причина наводнение, причинено от Свадбишка бара. Второто - най-правдоподобно - говори, че селото и неговото землище били собственост на ага (агаларско село). Господарят искал срещу земите и селото 60 броя юници. Свадбичани нямали възможност да изплащат исканата цена. Тогава турчинът намерил купувачи в с. Толовица и на тях продал селото и землището му. Жителите на Свадбица потърсили нови места за заселване из околните селища. В Толовица отсядат основоположниците на днешните фамилии Кимерските, Вараците, Гайдарските и Станчовци, а в с. Макреш - Лафутарските. В 1454/5 г. село Исвадиче (=Свадби-ца) наброява 11 домакинства, а в описа от 1560 г. се сочат две села -Исвадиче Горне и Исвадиче Долне.

СЕБИНЦИ
Равни ниви, наклонени на юг към Севински дол в землището на с. Бойница (И, 3). Доскоро се пазели смокинови и дюлеви дървета в границите на някогашното село. Надгробните камъни от югозападната част на местността, където се е намирало гробището на селото, били събрани и използвани за иззиждане на бунар при колибите на Анто поп Рачов. В данъчен регистър през 1560 г. към нахия Загорие фигурират две села Сединче и едно Сибаниче към нахия Кривина. Двете села с име Сединче, въпреки че не е указано, могат да бъдат два дяла от едно село, придадени към тимарите на двама спахии, каквато практика се е ширела тогава. Трудно е обаче да се каже на кое от посочените села е останало името и следите в сегашната местност Себинци.

СМЬРКОВО, СМР(Ъ)КОВО
Равнище и долчина с ниви при с. Цар Петрово (З, 4). Има следи от селище: обгорени камъни и парчета от домашни съдове. Местните жители обясняват името на местността с пясъчната почва, която лесно "смр(ъ)ка", т.е. попива водата и може да се работи веднага след дъжд.

СОКОЛАРИ
Равни ниви при Раброво (З, 3). От 1919 г. местността е в пределите на Сърбия и придадена към землището на с. Шипиково, а дотогава - собственост на рабровчани и в землището на с. Раброво до прокарването на новата държавна граница. В с. Шипиково, Зайчарски срез, и днес местността е известна с името Соколар. Личали следи от изчезнало село, което може да е регистрираното през 1560 г. село Соколари към нахия Кривина.


ТАБАКОВА
Каменист склон с гора при Раброво (Ю, 2). Има предание за съществувало тук село под същото име. При работа намирали парчета от домашни съдове и тънки, добре изпечени тухли.

ТЪРНОВЧА, ТЪРНОВЧЕ
Сега едноименна местност южно от централната част на Градсковски колиби. В селата Шишенци, Градсково (сега в Сърбия) и Градсковски колиби се знае за съществували тук турски чифлик и чифлигарска махала, в които били заселени черкези. След бягството на черкезите през 1877 г. селото опустява. По-късно наоколо възникват колиби на с. Градсково.


фъНДЪКОфЧЕ
(=фЪНДЪКОВЦИ). В 1545/5 г. селото е наброявало 10 домакинства, а през 1560 г. е плащало данък от 8 600 акчета, което го поставя между големите селища на санджака.
За селото напомня фандък дере, дол с ниби и шумак при с. Арчар (Ю, 5).


фЪРЧОРОВЦИ,
фР(Ъ)ЧОРОВЦИ. Равнище с лозя и ниви при Слана бара (Ю, 2,5). След засаждане на лозята възниква и ново име Садовете. В местността е имало село - открили са гробища и фрагменти от домашни съдове. При разораване на гробовете направили впе-ючатление дългите кости на краката и големите черепи.
През 1454/5 г. село Хърчаробче има 8 домакинства. През 1483 г. то е спадало към нахия Загорие.
Селото е изчезнало твърде рано и околното население не пази никакви спомени за него.


ЧЕРКОВОТО
Пази се спомен за едноименно село в землището на с. Киреево (И, 3). При работа попаднали на гробище и парчета от керемиди и домашни съдове. Останки от старо гробище има в местността Кирковец и се предполага те да са били на село Черковото.


ЧЕРНА ЛЕВА
Обширна хълмиста местност с лозя, ниви и гори в землищата на Градец, Плакудер и Тияновци (ЮЗ, 2). В Тияновци знаят мястото на изчезналото едноименно село. В гробището му попаднали на добре запазени скелети с дълга структура и големи черепи.
В 1560 г. към нахия Видин фигурира село Чернилова с бележка, че в "стария регистър е записано в нахия Загорие". Названието Черна Лева не е изолирано явление в северозападните български земи през XV-XVI в. и по-късно. В описите на Видинския санджак от 1454/5 и 1560 г. има още едно село Черниловче=Црнолейвица,Сбърлишки срез (Сърбия).


ЧУЧИЛ
( =дн. Чичил). В 1560 г. към нахия Загорие спадат селата Горни Чучил и Долни Чучил. Изглежда през вековете след това или двете села се сливат в едно, или едното изчезва и в названието на останалото различителното определение отпада и остава днешното име Чичил. Но и в двата случая изчезва едно селище.
Следи от селище и знание, че там се е намирало някога днешното с. Чичил, има в местността Меемедовица (З, 2,5) и Селището (З, 1,5). Най-пресни следи се пазят в Селището. Знае се и гробището му в местността Петканини гробища (З, 1,5).


ШЕРБИНЦИ
Малко възвишение с ниви между два дола при Шишманово (З, 1). Има следи от селище, за което се знае, че последно е било обитавано от татари.
През 1560 г. във Видинския санджак има регистрирани две села с име Шарбановче и мезра Ширбановче, а в 1454/ 5 г. - село Ширбан.

Списъкът на жестокото "присъствие", така ярко отпечатано в селищната система на Видинския край, продължава. Писмените извори и топонимията ни изненадват с нови и нови имена и следи на изчезнали селища, но те, за съжаление, не могат да разкажат трагичната участ на поколения българи, живели във вековете на "присъствието".
Нинко Заяков в.Видин

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин