Изпрати стари снимки от Видин и областта

По следите на ПРИСЪСТВИЕТО - 2

История - Турско робство

Историята никога няма да проговори колко българи от Видинския санджак са минали като стока през робските тържища на санджака и извън него. Едва ли тия пазари на санджака са били подхранвани само със стока отвън, от други места. Местното малобройно турско население, обвързано с военни задължения и съсредоточено в административния център и малкото на брои крепости, в никакъв случаи не е могло да бъде консумираща страна в търговията с роби. По е логично да се приеме, че в тия тържища военни лица и друг вид собственици на роби продавали последните на търговци-прекупвачи, които чрез пристанищата на санджака отправяли "стоката" към големите робски пазари на империята.
Във видинското тържище покупко-продажбата на роби, може би не така редовна по време и в размери, обичайни за големите пазари на империята, продължила през всичките столетия на робството. Местният шериатски съд продължавал и узаконявал при нужда договорености между деятелните страни: продавач - купувач и собственик -роб (последното само в случаите, когато робопритежателят направо или при известни условия освобождавал своя роб).
Като притежание на турци, робите живеели в турска етническа среда. Насилствено усвоявали езика и бита на тази среда. Покорството и приемането на исляма оставали единствената възможност за промяна в робската участ на християнското население - евентуално откупуване или освобождаване от робска зависимост, извършвано от правоверните към преминалите към исляма друговерци като благодеяние към бога. Не винаги, разбира се, преминаването към исляма завършвало и с освобождаване от робство. Затова в изворите има и роби-мюсюлмани, които са или наскоро помохамеданчени християни, или техни потомци.
Институцията на робството допринесла твърде много за асимилаторските успехи на Портата, за приобщаване към исляма и турската народност на многобройно население. Робството, еничарството и масовите помохамеданчвания по нашите земи довеждат не само до намаляване на българския етнос, но и до онзи исторически резултат, за който по-късно Мидхад паша (1822-1884 г.), управител на Дунавския вилает, а после и велик везир, пише: "Трябва да се отбележи, че сред българите има повече от един милион мохамедани. В това число не са включени нито татари, нито черкези. Тези мохамедани не са дошли от Азия, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в исляма през епохата на завоеванието и през следващите години. Това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса, произлезли са от същото това коляно. А между тях има една част, които говорят само български".
Лудовик Ригондо, Жан-Пол Кофман - вестник "Илюстрасион" за турското"присъствие" във Видинския край (френска хроника 1876 - 1878). Лудовик Ригондо, Жан-Пол Кофман - вестник "Илюстрасион" за турското"присъствие" във Видинския край (френска хроника 1876 - 1878).
Лудовик Ригондо, Жан-Пол Кофман - вестник "Илюстрасион" за турското"присъствие" във Видинския край (френска хроника 1876 - 1878).
Чрез правни актове и разпоредби властта ръководела робопритежанието по посока на ислямизацията. Не се допускало, например, в пределите на империята помюсюлманчените роби да преминават във владение на немюсюлмани (обикновено евреи), което могло да доведе до отмятане от исляма и връщане към предишната вяра или преминаване към верската принадлежност на новия собственик.
Независимо от верската принадлежност робът оставал собственост и стока на своя притежател. Последният имал право да се разпорежда с роба и неговото потомство така, както намери за добре. Личната изгода и стремеж към печалба на робопритежателите водели до случаи "една жена да се продава на пазара по двайсет, трийсет пъти, а също и мъже са били продавани по 40 пъти било на евреи, било на турци" (Пиер Белон, французин, 1547 г.).
Освен отвличанията в робство турците използвали и други форми на помохамеданчване и потурчване на българското население. Във Видин, например, всяка година "от покоряването му насам, в деня на кяфирския празник на червените яйца (Великден) мюсюлманите по стар обичай устройват увеселение с илюминации, като потурчват един момък от кяфирското население". Цитатът е признание-отговор на височайши ферман с аналогично съдържание от м. ноември 1728 г. Само в резултат на този "обичай" във Видин били помохамеданчени около 330 българчета от мъжки пол.
Башибозуци отвеждат в робство българи от Белоградчишко -вестник "Илюстрасион" за турското "присъствие" във Видинския край (френска хроника 1876 - 1878).
Бруталният акт на дивашко насилие върху вярата и физиката на поруганото момче е шумно манифестирано деяние на "лекомислени хора" (каква нежна и безобидна квалификация на насилниците!), които "като развели знамена, въоръжени с пушки и строени в сейменски ред... тръгнали по улиците и пазарищата. Те изловили всички заварени вън от домовете им иноверци от раята и почнали да ги тормозят, заявявайки, че насила ще ги потурчат. Те събаряли стрехите и покривите им и по този начин си позволявали всякакво насилие и тормоз" -последното четем от протокола на кадията на гр. Видин от 2 ноември 1728 г.
Заслужава внимание денят на тази триумфираща разюзданост на поробителя (да извиняват любителите на меките краски, но този пример на геноцид не може да се крие в сянката на болно съновидение, наречено "присъствие"!). Денят на погрома, един от най-светлите празници на християните - Възкресение Христово, удавен в палежи, кръв и сълзи, не може да се оправдае с оневиненото "присъствие". Не!
Десет години по-късно унгарският пътешественик граф Келемен Микеш пише от Видин (11 април 1738 г.): "Тук всеки ден гледахме печални неща, защото всеки ден виждахме как водят от улица на улица робите, ту мъже, ту девойки, ту жени с деца. Щастлива е оная жена, която я купуват заедно с детето й; защото често пъти един купува жената, а друг - детето: в един час те се разделят един от други, за да не се съберат никога".
Много други конкретни и от по-общ характер случаи водели българите до помюсюлманчване и това била постоянна практика на поробителя. В регистъра от 1542 г. видинската махала Джами атик е представена от 33 мохамедани. Девет от тях са първо поколение християни, приели мюсюлманството. През годините нататък потурчени българи и техните поколения възпроизвеждали и умножавали това (или голяма част от това), което днес по българските села и градове наричаме (или се самоназовават) мюсюлмани, българо-мохамедани... Асимилаторската дейност на поробителя продължила чак до Освобождението. През 1876 г. между жестоките мерки срещу революционните брожения във Видинско стояло и отвличането и продаването на деца като роби. Показателна е телеграмата на дунавския валия до видинския мютесариф от 20 юли 1876 г.: "Донесе ми се, че някои от башибозушките войски, които бяха заминали към вашата страна, задигали по селата малки мъжки и женски деца и пак по тия места ги продавали като роби и робини. (Подчертаното - Н.З.)
Смятам за излишно да ви напомням колко отвратителна е търговията на роби за европейските държави. Ето защо, за да можем да спечелим симпатиите на европейците и да ни привлекат към себе си, не трябва да даваме повод за оплакване, а да се предпазваме да не даваме материал, който им дава право да се оплакват от нас.
Прочее, възлагам на вас. да внушите по един тактичен и при това влиятелен начин на башибозуците да се тури край на това положение".
Документът носи официалното становище на държавната власт, продиктувано от политическите условия на момента - спечелване благоволението на западните държави чрез скриване или ограничаване на бруталните форми на подтисничество, между които и търговията с роби.
Подобна необичайна забрана срещу многовековна практика, дълбоко вкоренена в османската армия и опълчение, едва ли разчитала на някакъв успех. Най-малко в това вярвал сам дунавският валия, затова се осланя на изпитаната и "неоспорима способност" на видинския мютесариф, на когото възлагала "по един тактичен" начин да внуши на башибозуците да се откажат от отвличания и търговия с роби. Почти умолително-при-мирителният тон на телеграмата не призовава към действени мерки, а оттук още по-малко би следвало да се очакват оптимистични резултати в това отношение.
вестник Видин Брой 2 (1769) 11 - 13 януари 2010 г.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин