Изпрати стари снимки от Видин и областта

По следите на ПРИСЪСТВИЕТО - 1

История - Турско робство

На 31 ноември и 7 декември 2009 Канал 1 на Националната телевезия излъчи двете части на филма "Време разделно" по едноименния роман на Антон Дончев. Освен обичайното представяне на всеки филм от поредицата, посветена на 50-годишнината на медията, сега кинокритици обръщаха вниманието на зрителя върху художествените качества на филма, големите постижения на творческия колектив, дори имаше, закъснял във времето, опит за прозрение какви награди е могла да получи лентата, ако била продуцирана от известна чуждестранна фирма в бранша. На всички тия приказки зрителят щеше да повярва (Ако!), ако не беше срамежливото мънкане за времето на снимането на филма, което съвпадало или нарочно избрано, за да подпомогне или оправдае т.н. "Възродителен процес" и лекото внушение, че филмът е художествена творба, т.е. художествена измислица, а не художествено отражение на реална действителност...
Тази подготовка на зрителя да "приема" ставащото на екрана, ни връща към времето на "читателските групи", на "обсъжданията" на театрални представления и филми, на "изучаване" решенията на пленуми и конгреси и много, много недомислици от този род. Това събуди и спомени за един титулуван учен, който преди време беше "открил", че песента за Балканджи Йово и хубава Яна не е народна, а приумица на нечии болен мозък; други доказдаха "научно", че Баташкото клане е мит; трети - българомохамеданите наистина са мохамедани, но не и българи; македонци, шопи и турлаци - също не били българи. Или, както са я подкарали и както е тръгнало, мъдроглави люде в своето мъдромислие ще стигнат до мъдрословието, че това, което се нарича България и български народ е само един мит или може би тайнствен шифър, зад който се крие някой Леонардо и чака, чака своя Дан Браун. Слава на Бога, че чужди военни историци още изучават и се прекланят пред чудесата на българския войн при Одрин и Дойран!
Словестната увертюра преди излъчването на "Време разделно" прозвуча, меко казано, като срамежливо извинение към някого.
Към кого? Защо?! Защо трябва да се изпитва "срамежлив грях" пред насилника?! Или щом погребахме петстотинте години робство с безобидното и невинно "присъствие" защо да не погребем и забравим завинаги и Балканджи Йово, па и тая луда глава Левски, та той пред съда призна: "Сам съм, други няма!" Колко по-силно доказателство, че по време на "присъствието" всичко вървяло по мед и масло!
Да! Ама, не! Защото има истини, за които, ако се мълчи, е престъпление. Ето някои от тях:
ИСАЙ СЕРСКИ, светогорски монах, края на XIV век: ".Измаилтяните се пръснаха и пролетяха по цялата земя подобно на птици по въздуха. Едни от християните бяха изклани, други отвлечени в робство... Опустя земята... Погинаха людете... и наистина тогава живите облажава-ха по-рано умрелите."
СААДЕДИН, турски хронист, XV век. Хронистът не без гордост описва победоносните набези на султан Му-рад I, който в един случай заповядал "градът да бъде опустошен и храбрите войници, прехвърлили стената, завзели града, сдобили се с богата плячка и взели в плен хубави момчета и момичета." В похода "към Пловдив, Загора и към други места на север" били взети в плен "много неверници" и така войниците "се обогатили с безбройна плячка от неприятелите, като се сдобили с голям брой чудно красиви момчета и момичета, и голямо количество злато и сребро."
Саадедин много точно е назовал и определил животинската хищност на завоевателя и посочилис-тинските подбуди и цели на войната. По същото време султанският военачалник Лала Шахин "се устремил като сокол и започ- нал лов срещу неверните неприятели. "Покорил Загора, "където се намирали твърде хубави градове и земи. и се върнал в султанския лагер, обогатен с безбройна плячка от неприятелите, както и с богати одежди, прекрасни момчета и момичета, с голямо количество пари и безброй други неща." След опустошаването на Самоковската и Ихтиманската област Лала Шахин "довел роби, хубави като слънцето". След превземането на Лозенград "войниците станали господари на невероятно красиви робини -това било плодът на техния труд и възнаграждение за подвизите им."
ДУКА, византийски хронист, XV век, съобщава как султан Мурад II подвел с лъжливи обещания защитниците на една крепост да се предадат, а после ги взел "почти всичките в плен". Отвел плячката в Одрин. "Там той подарил половината от нея на военачалниците и на съратниците си. А самият той взел половината пленници и ги изпратил да се заселят в паланките около Цариград. Частта, която му се падала, се състояла от четири хиляди мъже и жени."
Отвличането в робство и търговията с роби не е някаква скрита дейност, а узаконена повсеместна практика с широки размери, насърчавани от централната власт.
БУСБЕК, австрийски дипломат, 1553 г. "Военнопленниците са най-добрата плячка" за турските войници. "Един или двама роби им стигат, за да забогатеят, защото у тях и най-незначителните роби струват по 50 жълтици. А тази цена става двойна и тройна, когато робът има предимства било поради възрастта си, било поради хубостта си, или пък поради сръчността си. Така може да се изчисли колко струва плячката от един поход, като се има предвид, че те отвсякъде вземат по пет или шест хиляди пленници."
ДЕРНШВАМ, чех, участвал в мисия до султана през 15531555 г. "По цяла Турция, по селата и градовете онзи, който не може да се предпази и който може да бъде заловен някъде, бива задържан, пленя-ван и продаван на чуждо място."
БРЮКНЕР, французин, 1433 г. "Видях как водят християни, оковани във вериги, за да ги продават. Голяма жалост е да гледаш страданията, които те понасят." "Из пътя срещнах около петнайсет мъже и най-малко десет жени с дебели вериги на шията. Двама турци ги водеха за продан в Одрин."
БАРТОЛОМЕО ДЕ ЯНО, французин, 1443 г. "Видях и малки деца, и девойчета, водени и носени в кафези, както се носят птици на пазар, на коли и коне. Много е жално за гледане. О, жалостен взор! О, тежка, печална и жалка мъка!"
ЖАН ШЕНО, французин, 1547 г. "В Цариград има едно място, което се нарича безистен. Там се продават всякакви ценности и специално бедни християнски роби, млади и стари, мъже и жени, дори малки деца на три години, водени за ръка от хора, които са посредници; те държат роба за ръка и го развеждат непрекъснато около това място, съобщавайки високо цената му, и го продават на онзи, който дава най-много. Ако е момиче или жена, има покривало на лицето си и всички, които пазарят за нея, го откриват от края, гледат зъбите и ръцете, осведомяват се за възрастта, дали е девствена и други подобни работи, също като за кон. Във всички градове в Турция има по един безистен, дето се търгува с подобни неща."
Законникът на Видинския санджак от 1586/7 година също отбелязва съществуването на робски пазарища в градовете на санджака: Видин, Кладово, Соко Баня. В законите за пазарните такси в тези градове съществува параграф, който задължава за всеки продаден роб да се събира такса от осем акчета - четири акчета от продавача и четири от купувача.
За оживена търговия с роби говори и специален параграф от закона за митото на Видинското пристанище, където е постановено: "Ако бъде доведен или изведен роб или ако трябва да се качи на кораб, за да замине, за всеки роб се вземат по двадесет и пет акчета."
Право да притежават роби в османската държава имали само мюсюлманите, а роби могли да бъдат само немю-сюлмани - отвлечени и заробени от завоювани територии или купени от робски пазари. Множество документи съдържат имена на роби с посочване на народностната им принадлежност - българи, сърби, власи, хървати, унгарци, руснаци,грузинци, арменци и др.

в.Видин Брой 92 (1765) 17 - 20 декември 2009 г.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин