Изпрати стари снимки от Видин и областта

Лейди Бейкър

История - Турско робство

Лейди Бакър ИСТИНСКОТО Й ИМЕ Е ФЛОРА ШОШ, НАРИЧАНА ОЩЕ ЗОРА

Много малко се знае за това къде, кога и в какво семейство е родена Флора Шош и как са преминали първите две десетилетия от живота й. Известните данни често са противоречиви. Дори датата на раждане в смъртния акт противоречи на датата, посочвана приживе от самата Флора. Известно е, че тя е потомка на трансилванския клон на унгарско благородническо семейство. Родителите й загиват през есента на 1848 г., когато румънски селяни нападат унгарските села в областта и започват масово клане.

Седемгодишното дете е спасено от прислужницата румънка, която представя Флора за своя дъщеря. Сирачето е осиновено от трансилванско арменско семейство, което скоро след това напуска австрийската империя и заминава за Видин (по това време в пределите на османската империя). Тук след големи перипетии Флора напуска настойниците си, за да започне нов, изпълнен с неизвестности живот.  Случилото се през следващите 10 години е бяло петно. Сигурно е едно: през януари 1859 г. Флора Шош е обявена за продан на пазара за роби във Видин.  И тук съдбата я среща със Самюъл Уайт Бейкър.

Самюъл Уайт БейкърБейкър е роден в Лондон на 08.06.1821 г. В голямо и богато семейство. Той получава отлично образование: първо учи в добри английски училища, а после завършва инженерство във Франкфурт на Майн. През 1842 г. Започва работа в лондонската кантора на баща си. Скоро след това се жени и заминава със съпругата си за о-в Мавриций, където управлява семейната плантация. По-късно се преселват в Цейлон, където също ръководят стопанство. Тук Бейкър се отдава на своята страст – лова. През 1855 г. Семейството е сполетяно от трагедия – любимата му съпруга умира от тиф. Заедно с четирите си невръстни дъщери Самюъл се връща в Лондон, за да е близо до роднините си. Уседналият начин на живот обаче не е по вкуса му. Първо прави опит да се присъедини към експедицията на д-р Дейвид Ливингстън в Африка. След като кандидатурата му е отхвърлена от кралското географско дружество, Бейкър се отправя към балканите, където ръководи строежа на балканската железница, проектирана от английската компания „Картър и ко”. Наред с работата отделя време и за любимото си занимание – лова. Заедно със своя цейлонски приятел, махараджа Дулеп Аингх, Бейкър планира ловна експедиция по поречието на река Дунав.  Двамата тръгват с кораб от Пеща, но при Видин ледът не позволява да продължат нататък и те са принудени да слязат на брега преждевременно. Макар по това време Видин да е загубил значението, което е имал по време на втората българска държава, градът продължава да е търговски център. Тук се извършва дори търговия с роби, макар в османската империя тя да е официално забранена от 1838 г.

През януари 1859 г. Бейкър и Дулеп Сингх посещават пазара за роби. Англичанинът е впечатлен от красивата, русокоса 18-годишна робиня, за която търговецът знае само, че е унгарка. За 5 лири стерлинги той я откупува, или по-точно я измъква от лапите на  търговеца; скоро помежду им пламва любов. Не след дълго Бейкър напуска работата си към железницата, но не бърза да се връща у дома. По това време вестниците пишат за английските експедиции в Африка. Това навежда Бейкър на мисълта за пътуване до черния континент. Наистина, изворът на сини Нил вече е открит, но този на бели Нил – не. Ричард Бъртън и Джон Спийк не успяват да стигнат до него. По-късно Спийк прави втори опит заедно с капитан Грант. Двамата стигат до Гондокоро (град в южен Судан – б.п.), където искат среща с английския консул. Вместо него обаче ги посреща Бейкър, който е организирал експедиция на собствени разноски. Последвалите събития той описва така: „до този момент никой изследовател не беше успял да стигне до извора, затова и аз не оповестих намеренията си; но пък работих упорито, за да се справя с тази тежка задача, и бях готов да жертвам дори живота си…” споменава и младата си съпруга: „ако бях сам, не бих се страхувал дори да умра по пътя. Но до мен стоеше една жена, която беше най-голямата ми опора, но и най-голямата ми грижа. Една жена в разцвета на младостта си, дори не жена, а по-скоро девойка. Ужасявах се при мисълта, че мога да умра, а тя да остане сама в дивата пустош… но напразно я молих да остане у дома… и така, на 15.04.1861 със съпругата ми поехме от Кайро нагоре по Нил…” не можем да се спрем на подробностите от пътуването, тъй като те дават материал за цяла книга; но последните 13 месеца (от февруари 1863 до март 1864 г.) са истинско изпитание: местните се бунтуват, носачите си тръгват, Флора заболява… накрая стигат до езерото Албърт, за което Бейкър е смятал, че е вторият извор на Нил наред с езерото Виктория. Бил е убеден, че е разкрил хилядолетната тайна на реката. Едва през 1934 г. Буркхард Валдекер доказва, че бели Нил води началото си от река Кусума.

Втората нилска експедиция на семейството (1870-1873 г.) е описана в дневника на Флора (междувременно приела името Флорънс). Дневникът е публикуван през 1972 г. Под редакцията на правнучката Ан Бейкър. На няколко места Ан подчертава, че Флорънс се е ползвала с голямо уважение сред местните. Ако Самюъл е получил името миджу (брадатия), то Флорънс е била нядуе (зора). Войниците често казвали: „Бейкър е главата, но нядуе е шапката.” След края на втората нилска експедиция семейството се установява в Сандфърд-орлийт, Англия. Тук самюъл умира през 1893 г., а Флорънс – 23 години по-късно. Саркофагът с тленните останки на двамата се пази и днес в двора на църквата в Гримли – малко селце в Уорчестър, от което произхожда Самюъл Уайт Бейкър.
theexplorer.bg

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин