Как е изглеждал Видин през 1874г
История -
Турско робство
Понеделник, 17 Март 2014 20:17
Написано от ivailo

Kak е изглеждал нашият град през 1874 година научаваме от издаваното от българското читалище в Цариград повременно списание "Читалище", печатано в печатницата на Карапетров и Дружество. "Млад един наш съотечественик Коста Ангелов, родом из Видин, а ученик в Габровското училище ни е пратил едно описание на града Видин и на жителите му. Ний изваждаме набърже по-интересните редове из туй описание и за похвала на г. Ангелов и напомняне на всички млади ний ще прикажем, че той е избрал твърде хубав предмет за писание...", така започва описанието на нашия град. Препечатваме го с малки съкращения, запазвайки езика на автора с убедеността, че има още какво да научим за история на града ни.
Видин е разположен на едно голямо плодовито пространство от десния бряг на тихото течение на голямата река Дунав. На изток за предел той има реката Дунав, която го отделя от княжество Влашко и от тъй нареченото Ада-кале, което е разположено на левий бряг на реката, на запад се отделя от княжество Сърбия чрез реката Тимок, която служи за предел на Турция със Сърбия и която със своите приливи взема от турската земя без да се усеща.
Него го наричат някои си Бдин, Бъдин... Аз съм уверен, че е по право да се казва Видин, защото в населението му има едно предание, което можеш го узна, като послушаш. "При основанието на града имало някоя си баба Вида, която е направила една висока каменна кула и друга по-ниска, подобно на първата и до тех един кладенец и една черкова, които получили названието "кулите на баба Вида". От тях си е получил името и градът, който постоянно се е уголемявал около тях по населението. Тези кули съществуват и до днес и ще съществуват по здравата си направа... Жителите му въз-качат на 40 000 (толкова, за съжаление, са и сега, 140 години по-късно - бел. на ред.) от разни народности: българе, турци, евреи,куцовласи,цигане.
Всичкият град е обиколен с един дълбок и широк трап( хендек), в когото привели втичане-то на малки реки, отгдето се вливат в главната - Дунава. На него са работили сички: големи и малки, женени и неженени, стари и млади, учени и неуче-ни, богати и сиромаси, стига само да са можели да копят или ринат. За влизане в града на трапа има издигнати пет капии на известно разстояние една от друга. Тези капии вечер ги затварят, а сутрин отварят, в друго време не може се нито влиза, нито излиза. При всяка капия ще видиш ниски съборени къщи, в които живеят по няколко колджий (заптиета), с един или двама белобради старци, определени постоянно да бдят за хората що влизат и излизат, като са снабдени с нужните оръжия. Като разгледаш... ще видиш други ред от подобни и по-добри къщи, в които живее аскерът, около къщите им се издига по една стръмнина с едни незабеле-жителни вратички. Отвън градът ще ти представи хубав изглед, но вътре ще видиш криви всичките улици с изключение на две, които са шосе, в които криви и развалени улици става голяма кал, когато идва дъжд или се топи снегът, те са и тесни, та две коли успоредно не могат да вървят. В града се намерват много блата, от които летно време от изпаренията им се появляват разни епидемии, по тази причина по-голямата частот населението е слабо прижълтело, прибледнело и изложено на смъртни удари, твърде чести.
Постоянно като вървиш на запад към Дунава по пътя най-напред ще срещнеш къщи, дето живеят жителите и подир дюкяни, които са с различна хубост и височина, а по-пра-вичкото да кажа ниски и недобре украсени. Тук живеят разни занаятчии: кундуржии, чехларе, брашоване, бакале, терзии, абаджии, бояджии и други второстепенни занаяти. Дюкяните са разпоредени според еснафа, а не разбъркано, както се срещат на други места. И тъй като вървиш постоянно, най-подир ще ти се изпречи Дунав. Като се обърнеш да погледаш надире ще видиш на покрай брега цел ред, състоящ се от пашапортниците за външните държави, джамии, агенция немска и турска, немското консулато...
Калето на Видин е обиколено от голям вал, в когото е прекарана вода от Дунава. Капиите на Калето възлизат на пет, в които се влиза чрез мостове, направени над вала, тъй щото в нужно време тези мостове се надигат посредством макари и затварят вратата. От петте капии най-добрата и най-дето работи е Стамбол капия, която се намира повече към южната страна, на която вратите са железни и с таквизи шипове, набодени както и другите. Като минаваш през моста ще видиш над вратата Царската Тура, която лъщи от отражението на слънчевите лъчи, а от другата страна ще ти се представи синджир с три големи халки... Като вървиш ще забележиш, че тука, в Калето, се намерват всичките съдилища, телеграфчий-ницата, сараят (конакът), което обема голямо пространство, обиколено със стаи на два ката, а дворът е широк, украсен с една голяма и хубава градина, тук има и една затвор-ница... (Става дума за турския конак, който няма нищо общо със сградата на сегашния - бел. на ред.)
Да кажем нещо за обществените работи: в Болярската или Владишката улица ще видиш голям двор, в средата му черквата "Св. Димитър" и около нея един ред стаи, които са за училището и на запад срещу нея -камбанарията, на която стоят овисени две камбани - една малка и другата голяма, която в пречника си има два и половина аршина. На южната страна има голяма стая, подразделена на три отделения, от които средното е с книги и вестници, това е читалището "Цвят", до него има друга стая, която е украсена също тъй и която е за ученическото дружество "Надежда". На североизточната страна до черквата се намерва конака, който двор е отделен от двора на митрополията чрез стобор, на който има врата, тъй щото като излезеш от конака, можеш да влезеш в двора, без да минаваш през друго място, тя има хубава градина. (Това потвърждава проучванията на арх. Галина Антова, че сградата на сегашния конак не е строена от турците, бел. на ред.)
Зданието на митрополията е на два ката и вехто, но прозорците на салона са почти повечето счупени, още откогато са хвърляли камъни и дървета, за да изпъдят гръцкия владика Пайсия, нещо преди 7-8 години, който чрез своите гръцки интриги сполучи да проводи един от първите и най-деятелни българи Цанко и братовчед му хаджи Цано на заточение в Бруса...
Черквата е стара и е подпре-на на 6 диреци, без помощта на които тя би смазала отколе в някое богослужение толкова нейни деца... Женското училище е една стая, където ученичките са разделени на два класа, мъжкото има седем стаи, от коиточетири са класически,едната приготовителна, а учителите са осем - четирима за класовете, трима на взаимните и един основен....
Ученическото дружество е скоро съставено и целта си още не е турнало в действие, която не е по-малка от читалищната, освен туй акционалното плащане на членовете, които са около 20, е твърде малко и пари не могат се събра скоро. Но и те се трудят немалко за всяко добро и благородно дело...
Черкви има две: едната вън от Калето - "Св. Димитър" и друга вътре, която е подразделена на две. Една в земята -"Св. Панталеймон", а друга над нея - "Св. Николай". Те, ако и да са по-стари от външната, но са здрави. Има още две, които са взети от турците: едната в Калето - "Св. Петка", в която държат кюмюра на аскера, а другата, вън покрай Дунава, е направена на джамия. Над викалото на последната има три кръста, които ги хвърляли мюсюлманите, тя е правена два пъти на джамия... Всичките джамии възлизат на 30, при някои има и училища.
вестник ВИДИН 13 -16 март 2014 г. Брой 20 (2150)