История - Турско робство

Kak е изглеждал нашият град през 1874 година научаваме от издаваното от българското читалище в Цариград повременно списание "Читалище", печатано в печатницата на Карапетров и Дружество. "Млад един наш съотечественик Коста Ангелов, родом из Видин, а ученик в Габровското училище ни е пратил едно описание на града Видин и на жителите му. Ний изваждаме набърже по-интересните редове из туй описание и за похвала на г. Ангелов и напомняне на всички млади ний ще прикажем, че той е избрал твърде хубав предмет за писание...", така започва описанието на нашия град. Препечатваме го с малки съкращения, запазвайки езика на автора с убедеността, че има още какво да научим за история на града ни.  

Видин е разположен на едно голямо плодовито пространство от десния бряг на тихото течение на голямата река Дунав. На изток за предел той има реката Дунав, която го отделя от княжество Влашко и от тъй нареченото Ада-кале, което е разположено на левий бряг на реката, на запад се отделя от княжество Сърбия чрез реката Тимок, която служи за предел на Турция със Сърбия и която със своите приливи взема от турската земя без да се усеща.

Него го наричат някои си Бдин, Бъдин... Аз съм уверен, че е по право да се казва Видин, защото в населението му има едно предание, което можеш го узна, като послушаш. "При основанието на града имало някоя си баба Вида, която е направила една висока каменна кула и друга по-ниска, подобно на първата и до тех един кладенец и една черкова, които получили названието "кулите на баба Вида". От тях си е получил името и градът, който постоянно се е уголемявал около тях по населението. Тези кули съществуват и до днес и ще съществуват по здравата си направа... Жителите му въз-качат на 40 000 (толкова, за съжаление, са и сега, 140 години по-късно - бел. на ред.) от разни народности: българе, турци, евреи,куцовласи,цигане.

Всичкият град е обиколен с един дълбок и широк трап( хендек), в когото привели втичане-то на малки реки, отгдето се вливат в главната - Дунава. На него са работили сички: големи и малки, женени и неженени, стари и млади, учени и неуче-ни, богати и сиромаси, стига само да са можели да копят или ринат. За влизане в града на трапа има издигнати пет капии на известно разстояние една от друга. Тези капии вечер ги затварят, а сутрин отварят, в друго време не може се нито влиза, нито излиза. При всяка капия ще видиш ниски съборени къщи, в които живеят по няколко колджий (заптиета), с един или двама белобради старци, определени постоянно да бдят за хората що влизат и излизат, като са снабдени с нужните оръжия. Като разгледаш... ще видиш други ред от подобни и по-добри къщи, в които живее аскерът, около къщите им се издига по една стръмнина с едни незабеле-жителни вратички. Отвън градът ще ти представи хубав изглед, но вътре ще видиш криви всичките улици с изключение на две, които са шосе, в които криви и развалени улици става голяма кал, когато идва дъжд или се топи снегът, те са и тесни, та две коли успоредно не могат да вървят. В града се намерват много блата, от които летно време от изпаренията им се появляват разни епидемии, по тази причина по-голямата частот населението е слабо прижълтело, прибледнело и изложено на смъртни удари, твърде чести.

Постоянно като вървиш на запад към Дунава по пътя най-напред ще срещнеш къщи, дето живеят жителите и подир дюкяни, които са с различна хубост и височина, а по-пра-вичкото да кажа ниски и недобре украсени. Тук живеят разни занаятчии: кундуржии, чехларе, брашоване, бакале, терзии, абаджии, бояджии и други второстепенни занаяти. Дюкяните са разпоредени според еснафа, а не разбъркано, както се срещат на други места. И тъй като вървиш постоянно, най-подир ще ти се изпречи Дунав. Като се обърнеш да погледаш надире ще видиш на покрай брега цел ред, състоящ се от пашапортниците за външните държави, джамии, агенция немска и турска, немското консулато...

Калето на Видин е обиколено от голям вал, в когото е прекарана вода от Дунава. Капиите на Калето възлизат на пет, в които се влиза чрез мостове, направени над вала, тъй щото в нужно време тези мостове се надигат посредством макари и затварят вратата. От петте капии най-добрата и най-дето работи е Стамбол капия, която се намира повече към южната страна, на която вратите са железни и с таквизи шипове, набодени както и другите. Като минаваш през моста ще видиш над вратата Царската Тура, която лъщи от отражението на слънчевите лъчи, а от другата страна ще ти се представи синджир с три големи халки... Като вървиш ще забележиш, че тука, в Калето, се намерват всичките съдилища, телеграфчий-ницата, сараят (конакът), което обема голямо пространство, обиколено със стаи на два ката, а дворът е широк, украсен с една голяма и хубава градина, тук има и една затвор-ница... (Става дума за турския конак, който няма нищо общо със сградата на сегашния - бел. на ред.)

< Предишна		Следваща >