Изпрати стари снимки от Видин и областта

Изчезналото село Багачин

История - Турско робство

Местността със загадъчното име Багачин е разположена между землищата на три села: Бранковци (ЮИ 2), Коста Перчево (ЮЗ 1) и Тошевци (СЗ 4). Не ни е известна нейната площ, разделена между трите села, но трябва да е значителна. Според информация на възрастни хора, записана от Н. Заяков, местността представлява "равнище и склон" и в нея "били открити каменни саркофази с монети". Вероятно в тази местност се е намирало изчезналото едноименно село Багачин, регистрирано в описите на Видинския санджак от 1454/5 г. и 1483 г. Стоянка Данчева прави следното описание на местността Багачин: "Тя се намира източно от селото. Това е хубава и плодородна земя с лек наклон на юг и север, в средата - малка гърбица." (Бранковци. Минало и настояще. 2007).
От описанията се вижда, че местността Багачин представлява обширно възвишение със склонове на юг и север и извишение в средата.
Местност с име Багачина е разделена и в землищата на селата Сталийска махала, Василовци и Аспарухово, Ломско (Дуриданов, Ив. Местните названия от Ломско, 1952). Намира се в самия край на хълмиста верига на десния бряг на р. Лом. Най-високата й част, наречена Калето, представлява хълм със стръмни склоновестериторияоколо 5 дка. През 1981 г. са направени сондажни археологически разкопки само в северозападната му част на площ от 400 кв. м от археолозите Ал.Бонев и Г. Александров. Откритите материали (основи на жилища и керамика) са свързани с траките и са датирани VI-I в. пр. н. е. На повърхността й в останалата част са намерени материали и от ново-каменната епоха до III в. от н. е., включително и от римската епоха (Разкопки в м. Багачина край с. Сталийска махала, Михайловградски окръг. -Археология, 1986, №3).
Названието на най-високата част Калето говори, че върху този хълм е имало укрепление - укрепен военен обект, до чиито останки археолозите не са стигнали поради ограничения характер на сондажните разкопки.
Двете местности - Багачин при с. Бранковци и Багачина при с. Сталийска махала, си приличат по своите природо-географски дадености: хълмове с по-висока централна част, която при Багачина (Стал. мах.) е била Кале, т. е. укрепление. Каменните саркофази и монетите, макар и неопределени, намерени в Багачин при с. Бранковци, показват, че и в тази местност през римската епоха вероятно също е имало укрепление - кастел или по-голям военен обект и селище.
Когато (пра-)българите се заселват на юг от р. Дунав в територията на Източната Римска империя (Византия) след разпадането на Хунската империя в средата на V в. голяма част от разбитите племена, между които и българи (вж. С. Плетньова. Древните българи в Източна Европа. - ИБИД, кн. XXXIII, 1980), отсядат на юг от р. Дунав при Кастра Мартис (района на дн. гр. Кула), Алмус (дн. р. Лом и гр. Лом), р. Утус (дн. р. Вит), Малка Скития (дн. Добруджа); > в началото на VI в. по времето на император Анастасий (491-517 г.) българите преминават р. Дунав в частта на дн. гр. Видин и като се спускат на юг завземат "Долната земя Охридска"; > в края на VII в. (680-681 г.) водени от кан Аспарух;
... те, българите, използват заварените римски укрепления по Дунавския лимес и в предпланините и планинските части на Стара планина (вж. "Боровица и Боров камък", публ. във в. ВИДИН).
Двете местности с еднакво име Багачин се локализират тъкмо в райони, посочени от историческите извори като места на заселване на племена на Хунския племенен съюз - р. Лом (Алмус) и Кулско (Кастра Мартис). Налага се изводът, че трябва да свържем името Багачин с древните българи и техния език.
Името Багачин има ирански езиков произход. Първият компонент БАГА- е съставна част на (пра)българските военни титли БАГАТУР (тежковъоръжен конник), БАГАИН (войскови командир), БИРИ-БАГАИН (командир на лековъоръжени конници) (П. Добрев. Езикът на Аспаруховите и Куберови българи. 1995). В. Бешевлиев добавя АЧАРГУ БАГАИН, ЮК БАГАИН, СЕТИТ БАГАИН. Според него багаините са били по-низшето знатно съсловие в българското общество в сравнение с боилите и са заемали по-малки военни постове (В. Бешевлиев. Първобългарите. 1981). Компонентът БАГА- в посочените титли се свързва с авестийското бага- "господар", "бог", староперсийски и персийски бага- "бог", староиндийски бхага- "който раздава, господар, хранител" (БЕР. 1971).
Втората съставка на името -ЧИН също има ирански езиков произход и означава "стена" (в езика на гиляките - ираноезично население в Кавказ).
Следователно топонимът Багачин с голяма вероятност може да означава "укрепено със стени място за пребиваване на военни части", т. е. кастел. Вероятно такъв военно-охранителен характер са имали заварените от (пра-)българите римски (византийски) военни съоръжения на посочените височини с добра видимост в Кулско и Ломско, контролиращи обширни територии и преминаващите през околността пътища. Отседналото (пра) българско население в околните на Багачин села в Кулско с неславянски имена, достигнали и до наши дни - Урбабинци (дн. Тошевци), Багачин (изчезнало), Чичил, селото със старото име Пседерци (дн. Костаперчево) (срв. ролята на кучето в клетвата на древните българи), е назовавало военното укрепление с подходящата за такова съоръжение дума в своя език - Багачин. Империята е приемала такова населениепри условие да изпълнява военни и охранителни функции.
По същия начин са образувани селищните имена: Угърчин (чийто двойник Уйгарчен (Ал. Илиев, сп. "Осем", 2012, бр. 6) се намира в района на Памир-индукуш или Сев. Индия), може би Голям Турчин(дн. Цар-Петрово) и Малък Турчин (дн. Шишманово); Саръчин (дн. Волгоград) и Тухчин във Волжка България (Яруллина, Т. Волжка България и Европа. 2008), Парачин на р. Морава (Сърбия); Парачинар - град в Пакистан на границата с Афганистан в далечната прародина на българите. Сигурно има още български имена на селища и местности с този слово-образувателен модел. Те чакат да бъдат открити.
Името Багачин е много старо. Толкова старо, колкото е и нашата днешна държава България тук, на Балканския полуостров в Европа, от нейното създаване тук, а може би и по-рано.
вестник Видин Брой 48 (1994) 28 юни-1 юли 2012 г.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин