Изпрати стари снимки от Видин и областта

Етнодемографксо положение 19 век

История - Турско робство

Етнодемографско състояние на Видинския санджак през XIX век

 

Внимателният анализ на известните ни данни за населението на Видин сочат, че от 1810 до 1850 г. броят на жителите му се е увеличил от 12-15 хиляди души плюс гарнизон до 20 хиляди във военно време. Австрийска военна служба прави наблюдения тук и през 1834 г. и установява, че в града има вече 8000 души християни. На 16 май 1845 г. Дунав наводнява около 1500 мюсюлмански и християнски къщи извън крепостната стена около града (изключително дървени!). Сведенията за населението на Видин през първата половина на XIX в. сочат 20-25 хиляди души. Разликата се дължи именно на гарнизона от 5000 души - някои го разглеждат като част от населението на града, други - не. Към средата на същото столетие населението се увеличава на 25 000 души плюс гарнизон. Именно той дава числено преимущество на турското население пред българското (Ф. Каниц пише за 32 джамии, а всяка от тях е център на мюсюлманска махала, т.е. броят на мюсюлманските махали остава непроменен, докато броят на българските през 1870 г. се увеличава почти двойно - от 8 на 15, а евреите в града са не повече от 2500 души). Архитектурните особености на Видин - едно- или най-много двуетажни къщи и стърчащи и забелязващи се отдалеч минарета на джамии - дават основание да се смята, че Видин е „типично турски" град. Струва ми се, че този извод съвсем не е безспорен. За действителния брой на жителите на Видин около Освобождението на България - около 30 000 души - има едно малко по-късно по време, но най-вероятно отговарящо на действителността, известие на унгарския историк Лайош Талоци: 2400 турски къщи преминават в ръцете на български собственици през 1881 г- Умножено с приетото в специалната литература число 5, това прави 12 000 души. Като прибавим и напусналите града евреи и българи, то данните от първото официално преброяване на населението 6 Княжество България през 1880 г. за Видин - 13 714 - заедно с броя на напусналите града, наистина дава численост от около 30 000 души плюс гарнизон.
Една от най-интересните етнически промени през XIX 6. е изселването на част от българското население в Сърбия и най-вече в Русия и заселването на татари и черкези на негово място. След Кримската война Османската империя и Русия се споразумяват (документи за това не са открити все още) за размяна на население. Г. С Раковски е против това преселване и през 1861 г. написва брошура против него под надслов „Преселение 6 Русия или руската убийствена политика за българите Отпечатаната в Букурещ брошура има интересна съдба: 3000 броя от нея са конфискувани и унищожени от Хр. Георгиев и Ба-калоглу, „които са показаха вече явни предатели и шпиони руски". Но Теодоси Икономов, с когото работи Раковски, успява веднага аа отпечата нови 3000 броя, които се разпространяват в България. Раковски помага много на българите във Видинско: в крайна сметка оттук през 1861 г. заминават само 16-17 хиляди българи, като на следната година обратно се връщат 12-13 хиляди от тях. По-голямата част от татарите и черкезите живеят в Кула и по селата във Видинско. Във Видин има татарска махала с „Та-тар" джамия и училище към нея. След 1878 г. те напускат Видин и Видинско, без да оставят някакви сериозни следи в този район.

 

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин