Изпрати стари снимки от Видин и областта

Етнодемографксо положение 15 век

История - Турско робство

Етнодемографско състояние на Видинския санджак през XV век

В регистъра са вписани 456 села, но сред тях има и 35 дяла, т.е. действителният брой села в тимарската мрежа е 421. Има 90 мезри, а също така и 4 манастира. Градовете, свързани с тима-ри, са 4: Видин, Свърлиг, Баня и Белоградчик (той пък е вписан като .село град"!). Общият брой на християнските домакинства е 6621, от тях 251 са градски и 6370 селски. Към списъка могат да се прибавят и домакинствата на вдовиците и тогава броят им нараства на 6820. Ако се приеме, че броят на членовете на едно тогавашно домакинство е 5, то селското християнско население, издържащо спахийството, наброява 34 100 души. Към тях трябва да добавим и 1255 граждани от 251 домакинства. Излиза, че броят на християните във Видинския санджак към средата на XV в. е 35 355 души. Разбира се, това число не бива да се абсолютизира. Извън него ос-тава вакъфската рая, раята със специални задължения и раята от султанските хасобе. Смята се обаче, че в тази част на България султанските хасове възникват едва през XVI в., а по същото време се определя и статутът на раята със специални задължения, така че посоченото като брой на християнското население число не е много далеч от реалното.
Османското население на Видинския санджак не е многобройно. Техни домакинства има само в 2 града: Видин (154) и Баня (32). Вероятно такова население има и в Белоградчик и Свърлиг. По същото бреме във Видин има 187 „невернишки" (= християнски) домакинства, 37 вдовици и 8 неженени. Още от XIV в. в него има и еврейска колония (джизието от нея се взема за учредения от султан Мехмед II огромен вакъф на имарета му в Истанбул), т.е. градът е с около 2000 души население, а това е много за епохата. Но да не забравяме, че Видин е сред първата от шестте групи градове в пределите на османската държава, а именно тези, които са центрове и преди завоеванието. В Баня има 22 християнски домакинства. Ако към общия брой на мюсюлманите се добавят и неописаните семейства на охранници (сред които обаче има и християни!) и администрация, то ще се окаже, че в градовете-крепости броят на християните и мюсюлманите е приблизително равен.
Населението на селата е изцяло българско. Огромна част от селата - 432 - са с от 3 до 30 домакинства, с 40 домакинства са 9, с 50 - 5, със 100 - 5. С над 100 домакинства са Видин и с. Долна Вереница, която обаче е в Берковско, т.е. териториално спада към Софийския санджак. Има и 16 села без каквото и да е население, а това говори за силни изселнически тенденции. Основните изводи са:
1) Османска колонизация във Видинския санджак още няма. Около 50% мюсюлманско население има само в крепостите. Топо-нимията на санджака е изцяло доосманска.
2) Много селища б санджака са изцяло или почти изцяло опустели (16 без население, 55 с по 3 домакинства и 59 - с по 5, общо 130 села). Към тях трябва да прибавим и някои мезри, които са унищожени села. Броят на вдовишките домакинства е 450, а броят на облагаемите неженени е 584 души при 6820 домакинства: двете последни показват, че мъжкото население в този край значително е намаляло - или чрез изтребване, или чрез изселване.
3) Преобладаващият брой селища във Видинско са с от 5 до 30 къщи. Ако дадено селище е в хас, то това води до увеличение на населението му.
По данни от османския регистър за събиране на джизие от 1490-1491 г. Видинският санджак е с площ от 11 000 кв. км и с население от 50 000 души, т.е. той е с по 5 души на кв. км и е най-гъсто заселеният от трите санджака в Северна България.
Локато XV в. е векът на адаптация за Видинския санджак, през който се опознават-българи и османци, християни и мюсюлмани българите - с нормите на шериата и т.н., то XVI в. е периодът на класическата Османска империя, на нейния разцвет и на едно симптоматично поражение - това в морската битка при Лепанто през 1571 г., защото независимо от продължаващите като че ли по инерция нейни успехи, в Европа разбират, че тя не е непобедима. През XVI в. българските земи стават вътрешни за Османската империя, отношенията между мюсюлмани и християни са по-спокойни, класическите институции на империята са изградени, българите получават достъп до огромния имперски пазар. Вакъфите играят роля на кредитни институции, от които може да се купува земя, да се получават кредити, да се заемат необходими инструменти. Въпреки очакванията тимарската система обаче не работи, а това води до увеличени разходи за султаните. Може би именно в тази връзка султанските хасове пък показват устойчива тенденция към прекомерно нарастване. Установен е статутът на раята със специални задължения. В пари се плащат поголовният данък и извънредните данъци, при което и двата растат като стойност, а вземането на последните зачестява. В Османската империя има преди всичко противопоставяне по верски признак: мюсюлмани - християни. Установяват се и основните й две класи. На долното стъпало в йерархията е раята (и християни, и мюсюлмани - до края на XVIII в.), която се занимава с производство и плаща данъци; от тях се издържа социалният елит, който е от военни (някои категории от раята със специални задължения са причислени именно към тях!), представители на съдебно-религиозната система и най-различни по ранг чиновници от държавната администрация. В началото на XVI в. се достига и до своеобразен баланс между формите, под които се ползва земята: по 1/3 се пада на тимарите, на вакъфите и на султанските хасове. В изграждането на Османската империя значителен дял имат и народите от Балканския полуостров; българите не правят изключение в това отношение.
Промените, които се извършват в аграрната структура на Видинския санджак за времето от 1454-1455 до 1560 г., отко-гато е вторият съкратен негов регистър, могат да се обяснят и чрез географското му положение, и чрез политическите събития в Югоизточна Европа през XVI в. Османските институции бъв Видин и Видинско са много добре изградени и здрави, защото Видинският санджак е своеобразен тил и предмостие за завоеванията на султан Сюлейман Великолепни в Югоизточна и Средна Европа. Поради това в него именно султанът законодател (Ка-чуни) ограничава броя и привилегиите на категориите рая със специални задължения.
Какви са разликите между двата описа, какво става във Видинския санджак за малко повече от един век? Съпоставка, която се налага сама по себе си.
Във Видинския санджак през 1560 г. има 12 зиамета и 190 тимара на спахии. Във втория регистър обаче липсват всички податки за спахиите, които фигурират в този от 1454-1455 г. Налице е един вид „незаинтересубаност" на централната власт от спахиите. Най-вероятно е чувствата да са „взаимни" и, както вече е установено, властта „отписва" спахиите от регулярните си военни сили още през XVI в. В регистъра от 1454-1455 г. има 122 тимариота срещу 202 в този от 1560 г, т.е. има увеличение с 80 души. Начело на спахиите пак е санджакбеят, но след него вече не е черибашията, а миралаят. Срещу двамата фактически Заими от 1454-1455 г. сега има 12, а междувременно в османските документи се налага терминът „зиамет". Тези 12 души обаче нямат преки военни задължения, а един поглед върху състава им показва, че в тимарската система започват да „заемат своята ниша" придворни служители и османски аристократи, които не се занимават с военно дело. В регистъра от 1454-1455 г. има 67 тимара на охранници, а в този от 1560 г. - 268 (общо 470), докато крепостите са само с една повече. На практика гарнизоните са увеличени с по над 50 души, а охранниците са повече на брой от спахиите. Най-вероятната причина за това положение е ролята на тил и предмостие, която играе Видинският санджак в тази епоха, пък и стремежът на централната власт да осуети какъвто и да е опит за съпротива от страна на неговото население. В регистъра от 1454-1455 г. има 189 тимари и зиамети. 144 от тях носят годишен приход до 3000 акчета (най-много са тези с приход между 1000 и 1 500 акчета). 45 са с по-висок приход. В 1560 г. броят на тимарите и зиаметите е 470, т.е. има увеличение с повече от 2 пъти. Това вероятно се дължи на увеличаване на площта, от чието обработване се получава въпросният приход, съответно - и двукратно увеличаване на броя селища в тимарската система. Тимарите с приход до 500 акчета на практика изчезват, тези с приход до 1000 акчета почти не променят броя си. Скокът е при тимарите с приходи от 1000 до 1500 акчета - почти петорно. Тимарите с приходи до 2000 и 2500 акчета се запазват като брой, т.е. намаляват двойно. Спахийските тимари през XVIв. са с увеличаване на прихода, докато почти изчезват тези с минимални приходи. Близо половината от тимарите с годишен приход между 1000 и 1500 акчета се владеят от охранителите на крепостите в санджака. Спахиите пък владеят основно тимари с годишен приход между 2000 и 10 000 акчета, докато 6 средата на предишния приходът им е основно до 3000 акчета. Появата на доста значителна група ленници принуждава централната 6ласт да включи много повече села в тимарската система. Във втория регистър се отразява новата практика на Османската империя: да се вписват само сведения за обекта и паричната му равностойност, без да се посочват различните му части. Като съставки на леновете в него са посочени 970 села, 60 мезри и 26 манастира. Регистърът от 1560 г. показва наличието на 832 цели села и 577 хисета (около 1/3 от леновете). За издръжка на гарнизоните от шестте крепости са предоставени 87 села и 16 мезри. Голяма част от феодалните владения във Видинския сан-джак са дялове и за разлика от централната практика тимарите да се превръщат в окръглени поземлени владения, тук те са по-скоро отчисления от централната рента. Вероятно централната власт се стреми по такъв начин да „държи под контрол" крепостните гарнизони и да им пречи да обособяват и разширяват своите тимари В регистъра от 1560 г. се описват 970 села. От тях поделени са 55, а 915 са включени само в дадена категория земевладе-ние. В регистъра от 1454-1455 г. има само 421 села, т.е. броят им е увеличен с 549 села. Причината за този „селищен бум" е в появата във Видинския санджак на султански хас, който е най-големият хас на Балканския полуостров. По статут той е иму-нитетна област, отделена от държавата и санджак-бея, затворена териториално-административна единица, в която всички селища са „свободни": това е султански хас със статут на свободен тимар. През XV в. султанът няма хас в този район, но през XVI в. - на два пъти (във втория регистър има „стари" и „нови" султански хасове) създава такъв.
Във втория регистър на Видинския санджак има три хаса плюс султанския. В първите три има 23 села, във втория - 530, т.е. 55% от селищата, включени в системата на феодално зе-мевладение. Общият брой на селата, които фигурират и в двата регистъра, е 227. Какво става с останалите 194 села от първия регистър? 102 от тимарските села в първия регистър във втория вече са в султанския хас, а други 125 продължават да са тимарски. В султанския хас се включват още нови 428 села, които поради някакви причини не са включени в първия регистър. Всъщност двата регистъра на Видинския санджак позволяват да се види развитието на феодалното земевладение в този край и да се установи, че султанските хасове заемат мястото на тимарската система, което и става в края на XVI - началото на XVII в.
Султанският хас през 1560 г. носи годишен приход от 2 748 156 акчета, който се формира от „старите" и „новите" султански хасове. „Старите" султански хасове са „приход от пристанища и други", т.е. градски. Те носят годишен приход от 1 002 410 акчета (около средата на XV в. султанът получава сума, близка до посочената по-горе), което е 1/3 от общия сбор на хасовете. Останалите 2/3 - 1 745 756 акчета - идват от фи-луриджийските села (1 215 414 акчета) и от отделните селища (530 342 акчета). Така формираният султански хас ще расте за сметка на всички в този район, та дори и за сметка на държавната хазна. Най-доходоносните пера в него са султанските вземания, свързани с риболова по р. Лунав, приходите от транспорта по същата река и от солта, внасяна от Влашко. При това положение е и съвсем ясно защо султанът взема символичен данък от Видинския санджак (десетина бели риби); всичко друго той си получава от хаса.
Твърде интересен извор е „Закон за пазарните такси във Видин от 1586-1587 година". На пазара в града се продават брашно, пшеница, ечемик, ръж, овес, просо, леща, фасул, нахут, ориз, мед' грозде, роби, коне, волове, биволи, овце, кози, платове (и от Сирия!), сурови и обработени кожи, мешина, кебета, тръстика, дъски за покрив, липови дъски, подпорни греди, дърва за огрев, греди за било на покрив, прясно и сухо сено, масло, стафиди, пипер, иси-от, карамфил, канела, овче и говеждо месо, черни свине, пъпеши, дини, круши, репи, спанак, черна ряпа, разнообразни зеленчуци, лук, чесън, зеле, шарлаган, сирене, вълна, летви, памук, сапун, софри, гаванки, вино, лодки, въглища, грънци, моруна, осолена риба, дребна риба, сол, дървен материал за строеж на кораби, лен, хайвер, сом, пъстърва, шаран, ракия, оцет, смокини, стомана, къна, фурми, кестени, олово, оловна глеч. Мерните единици, които се използват на пазара във Видин - кола, конски товар, чувал, ладия, кантар (за източните подправки), - дават добра представа за обема на търговията, която става на него. Не случайно Видин се превръща в най-важното военно и търговско пристанище на Османската империя по Лолни Дунав през ХV-Х\/I в. Същите са и причините за появата на огромния султански хас във Видинския санджак: военна и икономическа. Във Видин има голяма находка от монети на султан Селим I.

от книгата "Видин Кратък исторически очерк"

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин