Изпрати стари снимки от Видин и областта

Българските земи в османската държава (XV-XVI в.) Исторически и икономически последици

История - Турско робство

Българските земи в османската държава (XV-XVI в.) Исторически и икономически последици

По време на завладяването на България от османците българите дават много жертви: това са и загиналите в сраженията бойци, и продадените в робство хора, и тези, които се изселват в други държави. Но основният български етнически масив се запазва.
Като завладяват българските земи, османците възприемат много от даденостите на една чужда природна, етническа и културна среда. Към тях те прибавят по нещо от номадските си традиции и догмите на исляма. На практика, от една страна, те откъсват българите от Европа, а, от друга, не променят същността на европейския им бит. Има пълна приемственост в земеделието: отглеждат се предимно пшеница и лоза (те пък са символично свързани с християнската вяра!). Запазва се старата терминология в рударстбото и корабоплаването, като към нея се добавят и някои османски думи.
Българските земи запазват и главните черти на поселищната си мрежа с предпочитания към полупланински и планински райони (съотношението между селища в равнините, полупланинските и планинските райони е 1:6:2). Пътищата не се променят, движението по тях се Засилва - вече няма граници. Географското райониране се съхранява: географският район продължава да е най-малка по размери (военно)административна единица. Запазва се и българската селска община. В административно отношение османците спазват заварените граници и дълго време отделни санджаци се припокриват с доосманските държави и княжества, като понякога дори названията им се съхраняват. Промените, които донася османската власт, са свързани с исляма, а от него произтичат нови идеи относно обществото и държавността. Превръщането на мюсюлманското право (шериат) в официална норма води до нови виждания за собственост, данъчна система, устройство на обществото. в първите няколко десетилетия след османското завладяване протича узаконяване на собствеността според изискванията на шериата. Естествено, възникват нови поземлени категории и нова терминология в поземлените отношения. Но данъчната система се запазва в основни линии. Облагането продължава да е поголовно-поземлено. Новото за българите е данъчната дис- криминация на верска основа, а също така и доста съмнителното „облекчение" част от данъците да се вземат в пари. Характерът на османската власт в българските земи след завоеванието е като военна окупация със специфика за всеки район. Граничните български територии чес-то са нападани от унгарски и влашки войски - поради това османците разчитат на добре проверената в практиката система на уджо-вете (удж = връх, острие; в преносен смисъл: гранична зона, която е и изходна база за на-падения в съседните християнски държави). Такъв е статутът и на Видинската област, Най-вероятно османската власт тук се на-лага доста трудно и поради това за опреде-лено време се запазва някаква форма на поли- тическа автономия.
И наистина краят на Видинското царство остава „забулен в мрак". К. Иречек предлага станалата едва ли не „канонична" 1396 г., но няколко различни извора сочат като време на падането на Видин в ръцете на османците година, съответстваща на 1397-1398. Не е известно и дали Константин, синът на цар Иван Срацимир, остава като османски васал да управлява Земите на бащиното си царство, или пък е отстранен и си връща владенията по-късно. Спорно е и датирането на въстанието на Константин и братовчед му -първо е посочена 1403-1404 г., сетне тя е коригирана на 1408 г., сега отново има привърженици на първата дата. Така или инак Константин е титулуван „император" от унгарския крал Сигизмунд V, някои специалисти пишат за него като за „цар Константин II Асен", а също така не е безспорно доказано, но не може и да се отхвърли категорично твърдението, че Видинското царство запазва своята самостоятелност до 1412-1413 г. или дори до 1421-1422 г.
Но държавата на цар Константин II Асен със своята неголяма площ и значително намалял човешки ресурс не може да не е в някаква форма на зависимост от двамата „големи" по това време в Югоизточна Европа: османската държава и Унгарското кралство. Турската историография (Халил Иналджък) смята, че османската държава превзема Видинското царство, „за да го ' спаси от унгарския натиск". Османската държава е с подчертано военен характер и поради това за нея са много важни заварените български военни сили и тяхното попълване. Това всъщност е продължение на старата практика, когато военни части на османските васали се сражават на тяхна страна (тези на цар Иван Срацимир воюват в Мала Азия!). Тимарите още не са толкова много и не са узаконени напълно. Затова на първо време завареното военно население е третирано като „джебелю войнугани", т.е. те са пълноправни войници с ризница, които запазват военните си бащини и се издържат от тях. Потвърждава го и честото им споменаване в ранните османски описи. През втората половина на XV в. ти-марската система се разпространява навсякъде и войнуганите престават да бъдат истински войници, а се превръщат в рая със специални задължения.
След поражението, което претърпява султан Баязид I от Тамерлан при Анкара през 1402 г., османската държава се разпада на части и синовете на Баязид се вплитат в жестоки борби помежду си. Голяма част от тях стават и по българските земи. През този над 10-годишен период българското население пати ме по-малко, отколкото по време на завоеванието.
Балканските страни участват във войната между братята, влизат в съюзи с някои от тях, борят се за свободата си всяка по свой начин. Държавите от северната и северозападната част на полуострова разчитат на Унгарското кралство. Около него се образува християнска коалиция, която действа по цялото Подунавие през 1404 г. Най-вероятно тогава Константин II Асен си връща владенията на баща си. Изборите от тази епоха знаят за „България" или „царство България", които са си държавни понятия, а Константин е сред средновековните ни владетели.
Нов опит за премахване на османската заплаха правят цар Константин II Асен и братовчед му Фружин (син на цар Иван Шишман), който живее в Унгария. Костенечки пише за отмята-нето на българските градове заедно „със синовете на българките царе" от османците, които обаче реагират остро и цар Мусулман (= Сюлейман) ги побеждава в Темско (по долината на р. Морава) през 1408 г. През 1411г. брат му Муса го убива и става владетел на Румелия. Едно сръбско сведение гласи: ,,[В годината] 6921 [1413] победи Муса българите и ги пресели на 23 април". Обаче грабежите на неговите войски идват в повече на всички. Създава се християнско-османска коалиция, която убива Муса чрез 1413 г. С тези си действия обаче християните слагат край на междуособиците между синовете на султан Баязид I и довеждат на власт султан Мехмед I. Той сключва мир с владепелите им в 1413 г. (има и „български пратеници"), но през управлението си успешно започва да си връща владенията в българските земи. През 1421 г. след смъртта му новият османски владетел - султан Мурад II - застава начело на държава, превръщаща се в империя. Почти по същото време умира и цар Константин II Асен (17.1Х.1422 г.). Явно Видин минава веднага под османска власт, защото новата антиосманска коалиция, в която участва и Фру-жин и която действа по цялото Подунавие, превзема Видин през 1425 г. След разпадането й (1426 г.) градът е отново под османска власт.
Следва период на голямо османо-унгарско съперничество. Военните действия се водят в съседните им държави, в които има „проосманска" и „проунгарска" групировка сред аристокрацията. Земите по Аунав стават плацдарм срещу Сърбия и Влашко за османците, поради което тук просто е невъзможна каквато и да е форма на автономия. Османската власт полага Значителни усилия за осигуряване на десния бряг на Лунав. Крепостите се поддържат и в тях има гарнизони, които първоначално са от българи. За санджак-бей на Видин и Видинско е назначен Синан, който трябва да пази границата от Видин до Босна. Удж-бейовете правят грабителски походи и се връщат с плячка и пленници християни. Влашки и унгарски войски пък нахлуват в Подунабието и се отнасят с населението като с „вражеско". Тази борба има за резултат привличането на мюсюлмани в градовете, където има многобройни гарнизони, а сред тях е и Видин. Своите задачи има и населението на Видинския санджак (но и „Сарач или" или „Сараджа или", т.е. „страната на Срацимир"!), сред което за дълго време съществуват групи рая със специални задължения. Такива са мартолосите, които охраняват местата, откъдето могат да преминават хайдути от Влашко и Сърбия (има сведения за техни действия в този район през 1471 и 1593 г.). Аруга група са филуриджиите, които са освободени от десятък, но по време на война изпращат определен брой войници и плащат във флорини (филури), а освен това изпълняват и митническо-полицейски функции. Филуриджиите във Видинския санджак са „власи", като това име може и да няма етническа насоченост, а да отбелязва християнска номадска общност. Има и мюселеми, които пазят проходите. В описа на Видинския санджак от 1454-1455 г. сред тях се срещат имената на княз (не кнез!) Фружин и тримата му синове.
Последните надежди на българите от Видин и Видинско са свързани с двата кръстоносни похода от 1443-1444 г., възглавявани от полско-унгарския крал Владислав III Ягело и трансилванския воевода Янош Хуняди. При втория поход кръстоносците минават край Видин, но не правят опит да превземат града, тъй като бързат към Одрин. Походът завършва с поражение на армията им край Варна на 10.Х1.1444 г. Османската власт на юг от Аунав продължава да се засилва и да изгражда своите институции едновременно с напредването на османците на запад и северозапад. Падането на Константинопол под османска власт на практика означава цялостно завладяване на Балканския полуостров и това наистина става в рамките на няколко десетилетия. В хода на тези и бъдещите завоевания османската държава се превръща в Османска империя. Тя започва да изгражда свои имперски структури и в българските земи.
Същността на техните административни и аграрно-воен-ни институции по нашите земи съдържа в себе си сложността на явлението Османска империя. Те са шериатски, но не са чак толкова непознати за българите. Тяхната двойственост е породена от събирането в едно на стари и нови закони, при което ролята на обединяващи фактор играят централизацията на властта и почти винаги военният характер на институциите. Шериатът различава няколко категории земи: мирие (мирийски земи или мемлекет; такива са били българските) са земите, завладени по време на експанзията. Те се смятат за собственост на хазната, т.е. на султана. Втора категория са харачките (десятъчните) земи. Това са територии, които в момента на завоеванието са населени с немюсюлмани, т.е. и българските са сред тях! За правото си да живеят в пределите на ислямска държава те трябва да плащат поголовен данък, наречен харач или джизие. Трета категория са мюлковете, които са частнов-ладелски земи в пределите на населени места. Мюлк обаче се наричат и поземлените владения в пълна собственост на османски пълководци, членове на династията и на други висши длъжностни лица. Мюлковете могат да се продават или купуват, а по-голямата част от тях са превърнати от собствениците им във вакъфи, като така се обособява поземлен фонд, от който се издържат ислямски религиозни или благотворителни институции.
В една строго централизирана държава обществената йерархия е сравнително опростена и близка до тази на средновековна България. Най-долу в йерархията са българите, които в османската държава са със статут на рая (= стадо). Подобен е и статутът на мюсюлманите, но разликата във вярата се подчертава чрез специални шериатски данъци за християните. Записването на раята, на имуществото й и на данъчните й задължения в специални регистри се разглежда като официален акт, чрез който тя става редовен и зависим от държавата и непосредствения поземлен държател данъкоплатец. Първите запазени описи са от времето на султан Мурад II и се осъвременяват на всеки тридесет години, а дори и по-често. Регистрацията показва намерението на властта да прикрепи селяните към земята, но поне през XV в. раята е твърде подвижна: има сведения за изоставени села, за възникване на нови, за нови градски махали, възникващи от преселени селяни. В Закон за Видинския санджак от 1586-1587 г. пише, че спахията трябва да осигурява връщането на избягалите селяни, но за последните не се предвиждат никакви наказания.
Въведени са много данъци, някои от които са с нови имена, други запазват досегашното си произношение, трети пък са буквален превод на имената на стари данъци (данъкът ресм-и духан във Видинския санджак, превод на българското „данък димнина"). Те се разпределят между държавата и държателите на тимари. Ожесточени спорове се водят по въпроса дали османската данъчна система е по-тежка от средновековната българска. Изтъква се, че в началото османската държава разчита повече на приходи от плячка и контрибуции, че отработъчните повинности били незначителни - от 3 до 7 дни в годината. Другите пък наблягат на религиозната дискриминация и произволите при събиране на данъците, на кръвния данък (девширмето), на честотата на т.нар. извънредни облагания и др. Освен това османската власт иска част от данъците в пари, което принуждава селяните да изнасят продуктите си на пазара.
Българите се използват и във военните и икономическите структури на османската държава. Това са т.нар. „рая със специални задължения": войнугани или войнуци, дервентджии, челтукчии, кюрекчии, рудари, солари, джелепкешани. Лруги отглеждат ловни птици (най-често соколи и ястреби) за султанския двор. Много тежък е кръвният данък, чрез който се формира корпусът на еничарите и се обезкървяват българите; част от тях обаче е включена в тимарското земевладение.

от книгата "Видин Кратък исторически очерк"

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин