|
Untitled Document
|
 Историческият музей във Видин е създаден като археологическо дружество през 1910 г. В устава му се подчертава, че целта е “да се издирват, съхраняват и изучават паметниците на миналото, които ще се пазят в музей, който се устройва в град Видин”. Дружеството развива активна дейност, но войните от 1912 - 1918 г. нарушават ритъма на неговата работа. На 1 март 1925 г. то възобновява своята дейност под името “Бонония”. През 1932 г. музеят вече притежава своя собствена сграда / в старата турска поща /, в която е уредена експозиция. В нея са застъпени праистория, палеонтология, археология и етнография. Нумизматичната сбирка наброява 2 500 монети, такъв е и броят на изложените български шевици. Особено силно впечатление прави археологическата карта на видинския край с всички известни обекти: църкви, римски пътища, антични и средновековни селища.
През 1948 г. музеят минава на подчинение на Окръжен народен съвет - Видин. От 1954 г. той се преименува в Народен общ музей с историческа насоченост. За дейността му е предоставена старата сграда на общината “Конака”, обявена за паметник на културата.
Днес музеят е разположен в административната сграда и в три туристически обекта: средновековният замък “Баба Вида”, “Конака” и “Кръстатата казарма”. В последните два /те са от края на ХVIII в./ са поместени експозициите “Археология”, История на България ХV-ХIХ век” и “Етнография”. В ИМ-Видин работят общо 20 души, от които 13 специалисти - историци и филолози, обединени в следните отдели: “Праистория”, “Археология”, “Нумизматика”, “История на България ХV-ХIХ век”, “Етнография” и “Нова история”. В неговите фондове се съхраняват 58 583 експоната, а на територията на Община Видин са разположени 56 недвижими паметника на културата /археологически обекти от античността и средновековието, църкви и джамии от епохата ХV-ХIХ век, както и сгради от периода 1880 - 1925 г./
Турски конак “Колука”
Построен е през втората половина на ХVIII в. По - късно е значително видоизменен. Сградата първоначално вероятно е била едноетажна с приходи в двете посоки, пресичащи се под прав ъгъл в средата. В централната му част се издигало кулообразно помещение - наблюдателница на пожарната охрана. Турците използвали сградата за полицейско управление, а към 70-те години на ХIХ в. в нея се настанили българската църковна община. След Освобождението тя била преустроена, като в нея са вмъкнати елементи от българската възрожденска архитектура. От 1956 г. сградата е преустроена за музей, чиито експозиции обхващат периода до 1878 г. |
Untitled Document
|
