|
Untitled Document
|
 Сградата е построена през 1801 г. на мястото, където се е намирала градината на Стария сарай /двореца на пашата/ и е била използвана за конак на еничарите /къща на агата на еничарите/. В съседство с нея се е намирала оръжейната работилница, с която са били свързани посредством покрит дървен мост.
След Освобождението тя е била съд и казарма на българската войска. Казармата е масивна двуетажна сграда със застроена площ към 1 260 м2 във формата на равнораменен кръст. Всяко крило е с коридорна планова схема при различно разположение на помещенията. Вътрешното разпределение на сградата е преустроявано и променяна няколко пъти съобразно с изискванията на новите служби. Не е известно първоначалното й разпределение. Стълбите, свързващи двете нива, също са преустройвани многократно и не е известно оригиналното им място и вид. Стените в приземието и етажа са изградени от камък и тухли на варо-пясъчен разтвор.
Във вътрешното пространство на казармата особено внушително се възприемат четирите стълба с отсечени ъгли, галерията, подчертаната монументалност на средищното ниво, решено през два етажа. Влизайки в това централно ядро на сградата, човек възприема представителната му тържественост, както и естественото насочване на ходовата линия към четирите срещуположно разположени на нивото на двата етажа коридори.
Обособени са четири почти самостоятелни вътрешни двора. Входовете в сградата, разположени в ъглите на диагоналите на средищното квадратно в план ядро, определят развитието на две нови оси, различни от осовите линии на самата казарма, преминаващи през коридорите на отделните крила, решени по схемата на кръст. В оформеното площадно пространство до нея, но в значително по - късен период е изградена и израства и часовниковата кула, която не съществува сега. |
Untitled Document
|
