Видинско евангелие

Видинското евангелие е написано малко след Четвероевангелието на цар Иван Александър (т. нар. Лондонско четвероевангелие) във Видин по поръка на царица Ана - съпругата на Иван Срацимир, владетел на Видинското българско царство.Негов автор е Ромил Видински, който се е придържал към езиковите стандарти на Търновската школа - изписано е в търновски уставен шрифт. Известно е още и като Четвероевангелието на митрополит Данаил. Смята се, че - за разлика от това на Иван Александър - е богослужебна книга, главно защото е бедно на рисунки, а и в Четвероевангелието на Иван Александър е споменато, че то се чете, докато човек е "у дома".Видинското четвероевангелие е сред деветте ръкописа, добити от лорд Кързън по време на посещението му в манастира "Св. св. Петър и Павел" в Света гора в началото на 19 век (манастирът е гръцки, но притежава голяма сбирка от български ръкописи).

В многовековното си съществуване Видин е бил винаги в оживени политически, стопански и културни връзки с близки и далечни държави от поречието на великата река Дунав.

Въпреки спецификата на средновековната епоха с нейните "тъмни страни" /забавени темпове на развитие, нашествия и войни, примитивни комуникации и т.н./ величието на старопрестол-ния Бъдин , "заблестява" именно тогава. В десетилетията преди и по времена османското нашествие средновековната българска култура изживява забележителен подем. Като че ли нещастията, сполетявали българските земи, "отключват" силата на вдъхновения творчески гений.

Днес в Британския музей в Лондон се съхранява ценен ръкопис от средата 14 век, написан на груб пергамент, българска редакция, без начало и без край. Почеркът напомня на Бдинския сборник от 1360. Ръкописът се намира в личната сбирка на лорд Робърт Кързън, който в своя каталог е написал за него следното: Той е четвероевангелие, кварто на големина, облечено в синьо кадифе; ръкописът не е пълен. Заглавията на евангелията са направени с красиви и груби червени и жълти украшения. В края на книгата има 23 листа, върху които е написано съдържанието и една забележка с карминово мастило.

I Гудев П. " Български ръкописи в библиотеката на лорд За-ч.Сб.НУ.т.8,1892 Г., СТР. 166 / Тази приписка /„забележка"/ има доста интересно съдържание и показва величието и духовната мощ на тогавашната видинска аристокрация. Издавана е в оригинал и в превод от чуждестранни и наши издания. Съдържанието и гласи:

Слава на предвечното и / благо / начало, на събезначалното Слово и на Светия Дух, сиреч на безначалното и неразделно и съвечно божество на Света Троица. С изволе-нието и съдействието на Света Троица бе наченато това свето и божествено дело - книгата, изричана по гръцки "тетраевангелие"- с голям труд и внимание за силата на моята бедност, по времето, когато носеше на главата венеца на царството и държавата в ръка скиптъра благочестивият и велик цар Иван Александър заедно със своя син, младия цар Иван Срацимир, а църковния стълб управляваше патриархът господин Теодисий. Писано бе прочее това свето дело във великия и многолюден град Бдин, по повеля и желания на великия и всеосвещен митрополит господин Данаил. А аз, недостойният и груб, се боях да начена това дело в Христа, надвишаващо моите сили, но бидейки сродник на този свети митрополит, а още повече свикнал на послушание, не пожелах да непокорствувам. Поради това, моля ви вас, които четете и преписвате, не злослове-те, но по-скоро благославяйте, та и вие да се сподобите от оногова, който изпълнява молитвите на тези, които се молят, и благославя годините на праведниците.

/Куев К. " Съдбата на българската ръкописна книга през вековете, София, 1986 г, стр. 256, по проф.Ив. Дуйчев "Из старата българска книжнина",

София, 1944 г., стр. 169 - 170/.

От написаното става ясно, че ръкописът е създаден във Видин по поръчението на видинския митрополит Данаил, през царуването на цар Иван Александър и неговия син Иван Срацимир, когато търновски митрополит е бил Теодосий. Книжовникът, който го е написал твърди, че е роднина на митрополит Данаил, но е пропуснал да посочи годината на написването. Като изхожда от фвкта, че през 1348 г. Теодосий е вече патриарх, българският учен П. Гудев заключава, че щом в приписката се споменава цар Иван Александър като Търновски владетел и Теодосий като Търновски митрополит, това доказва, че ръкописът е писан преди Иван Срацимир да скъса с Търновската патриаршия и да се свърже в черковно отношение с Цариградската патриаршия.

В противен случай имената на цар Иван Александър и патриарх Теодосий не биха фигурирали в него. Изводът е, че ръкописът се е родил през 1348 г. До тази година цар Иван Срацимир е бил в добри отношения с баща си. След смъртта на цар Иван Александър през 1371 г. /втората половина на 14-и век-б.а./ цар Иван Срацимир скъсва с Търново и за да демонстрира пълната си независимост, поставя видинската църква в подчинение на Цариградската патриаршия.

Няма данни до кога ръкописът е стоял в родния Видин и при какви обстоятелства го е напуснал, както и къде е попаднал най-напред.

На вътрешната страна на първата корица на този уникален ръкопис има следната бележка: "Роберт Кързън го донесе от манастира "Каракала" на планината Атон, 1837." /Динеков П. "Старобългарски страници" Антология, София, 1966, стр. 358./

За съжаление, досега за този уникален документ е писано тьрде малко и непонятно е по-какви причини е оставал вън от полезрението на сериозните ни учени-историографи! Той обаче «' един безспорен документ за духовната мощ на древната българска столица - Бъдин.