Ромил Видински

История - Средновековие

Понеделник, 06 Декември 2010 05:23

Написано от ivailo

преподобни Ромил
Димитър Цухлев

Подвижникът преподобни Ромил се родил в гр. Бдин, баща му бил грък, а майка му българка и бил кръстен с името Руско. Родителите му се отличавали със своето благочестие, което насадили и в душата на своя син. Когато поотраснал, те го дали в градското училище, което се ръководело от учител. Като ученик той се отличил със своето прилежание и покорност. Учил се най-добре и задминал другарите си по успехи и смирение. Свършил с отличие науките си и на изпита бил похвален не само от учителя и съучениците си, но и от много граждани. От малък, още в училище и дома, в него се проявила наклонност към уединен монашески живот и когато пораснал, намислил да постъпи в някой манастир в Бдинското цараство, но родителите му не споделяли това му искане. За това той тайно напуснал бащина си дом, заминал за Търново, понеже царството не било още разделено и постъпил в манастира “Св. Богородица Одигитрия”. Тук той приел монашески чин под името Роман и му било възложено да извършва църковна служба, която изпълнявал с голямо усърдие и твърде внимателно. Станал образцов подвижник – занимавал се с благотворителни дела, навестявал болни старци и им помагал, изправлявал идващите при него с наставления в разни добродетели, услужвал на немощни старци и се предавал на усилени подвизи и молитви, които често придружавал с дълбоко душевно съкрушение и сълзи. Но душата му копняла за по-възвишен и строг подвижнически живот. Слухът за пребиванието на Св. Григория Синаита в Парория /в Сакар планина/ и за великите му подвизи в тази “скритна пустиня” не му давал спокойствие и той горещо желаел да замине при него, но игуменът на маиастира не го пускал. Най-после, след дълги настоявания и молби, той го пуснал да замине с друг един монах на име Иларион.
В Парория той пристигнал тъкмо в това време, когато Св. Григорий Синаит строил този манастир с щедрата помощ на цар Йоана Александра и бил приет за послушник. Веднага Св. Григорий му възложил разни послушания и служби, които той твърде усърдно изпълнил, за /скит/. 
Но движен за по-усилени подвизи, той оставил стареца на грижите на другаря си и се оттеглил в близка една пустиня, където се предал на строг пост и молитви. Наскоро, обаче, починал старецът му и цар Йоан Александър очистил от разбойници Парория. Това дало възможност на Романа и Илариона отново да се върнат в манастира на Св. Григория и там те си построили особени килии за усилени подвизи, като Иларион взел мястото на старец /ръководител/, а Роман – негов послушник, по усилената молба на последния. Тук при тях дошъл и монах Григорий, който впоследствие станал неотлъчен ученик на преподобни Романа и написал неговото житие. Те се подвизавали твърде усилено, особено през първата неделя на великия пост, когато всеки в килията си прекарвал в строг пост и молитви. Преподобни Роман в това време се сдобил с “особена благодат”. По-после Роман си построил друга килия на по-отдалечено място. Но Скопелският /сегашният Скупел или Ески-Полоз на северо-изток от Лозенград/ началник съобщил в манастира за появата на турците и монасите да се скрият в пирга /кулата/ на манастира, докато мине опасността. Тогава тримата подвижници, като пустиножители, не могли да останат в пирга, а се върнали в старите си килии. Но преп. Роман си построил килия на далечно разстояние, в която се предал на строго “божественым оуединение” не само “словам”, ала мисълта за Парория не го оставяла. За това той, след кратко пребиваване в Мокра, пак се върнал в Парория.
Този път той се поселил в една отдалечена дива гориста местност и в нея си построил колиба за живеене. Тук той приел велика схима и бил наречен Ромил. В тази пустиня той преживял цели пет години в най-строги пости и подвизи, “без да се съобщавал с людие”, освен когато отивал, и то по крайна нужда, в обителта на Синаита. През това време той често бивал обезпокояван от разни дяволски нападения, но той побеждавал всичките изкушения с пост и молитви и бил решен да остане в тази пустиня до края на живота си. Настъпилите събития му попречили за това. Починал великия му учител Св. Григорий Синаит и турците разорили неговия манастир. Тогава и преподобни Ромил напуснал Парория и се върнал в отдалечените околности на столицата. 
Но новото му местожителство се оказало непригодно за подвизи, понеже наблизо имало села, които пречили на безмълвието и в самата местност – много манастири, които завистливо се отнасяли към него. И той, след кратко пребивание, напуснал тези места и заминал за Атонската гора, която се считала в това време не само за прибежище на велики подвижници, но и за средище на високо духовно образование.
Появяването му на Атон не останало тайна за тамошните българи- монаси и те почнали да го навестяват за съвети. Между тях сигурно е имало и много български монаси от Търновското и Видинското царства, които жадували да видят и чуят наставленията на своя роден велик подвижник и да станат негови ученици. Тези посещения били толкова много, че той се уморявал от много събеседвания…
През нощта на 25 срещу 26 септември 1371 г. /ст. стил/ паднал убит при Чирмен на р. Марица покровителят на Св. Гора деспот Йоан Углеш и след този кървав бой турците станали господари почти на всичка Македония и Тракия. Този неочакван успех на турците обзел в страх и трепет всичките атонски монаси, особено пустинножителите и много от тях напуснали Света гора. Същото сторил и преподобни Ромил. Той не се върнал в България, понеже трудно е можел да стори това през Тракия, която вече владели турците, но по всяка вероятност по море, с някои от учениците, си заминал за гр. Авлон /приморски град в Албания/ и се поселил в неговата пустинна околност, където си построил колиба за живеене. Изпълнен с дълбока скръб за станалите събития, той се предал на обичните си молитви, в които намирал единствено утешение. Но и тук почнали да дохождат при него монаси, избягали от Св. Гора и от други места и го молили да ги приеме за свои ученици, ала той им отказал, като ги поучавал и изпращал по местата им. Почнали да го безпокоят и местни жители с посещенията и приносите си от разни овощия и др. Но и тях, като благославял и поучавал, връщал по домовете, заедно с приносите им. 
Тези безпокойства му наложили да напусне и това място. След усилени молитви той получил откровение на сън да не се връща на Св. Гора, но да замине към север. И той заедно “со оученики своими” отишъл в Сърбия и се поселил в местността Раваница, около манастира “Господа нашего Исуса Христа с храм Възнесение”.
Но в Раваница преподобни Ромил не живял дълго време. Скоро той починал и учениците му го погребали с голямо благоговение и неутешима скръб, че ги оставил в такова време, когато турските пожарища постепенно обхващали балканските страни. Но Бог наградил тяхната скръб с прослава на техния учител. Гробът на преподобни Ромила се изпълнил “с велико благоухание”, с което се открило на человеците, че Бог го възнаградил с небесен венец и го причислил към лика на своите избраници – светиите. Нетленните му мощи били пренесени в Раваницкия манастир, където почивали, говори се в житието /от XVI в./ и до днес, като раздавали на приходящите болни изцерение, на хромите – изправление, на слепите – зрение. Тези чудеса разнесли славата на преподобни Ромила като велик светител и помощник на угнетените в православния свят, особено в неговото отечество и той още тогава бил причислен от българската и съседните православни църкви към числото на светиите и му била съставена служба за църковно употребление.

Из “История на Видин и неговата област”

Добави във