Разказ за обсадата на крепостта Гюверджинлик от Унгурус и поражението им по причина на Видин Синанъ

... Говорят така. След битката за Селяник султан Мурад поискал да тръгне срещу Унгурус. Защото унгуруски разбойници често-често преминавали откъм Видин и размирявали тамошните нахии. Точно като премисляли това, отсам дошла печална вест за Караманоглу Ибрахим бей. Той бил нападнал Бей Шехри и граничната земя Хамид, завзел града, хванал и затворил в тъмница санджакбея — Шарабдар Иляс бей.

Султан Мурад поискал да тръгне срещу Караманоглу, ала оттатък унгурусът също тръгнал. Караманоглу, владетелят на Семендире — Вулкоглу и Унгурус имали сговор: щом оттатъшните неверници тръгнели, отсам да тръгне Караманоглу. Разбрал султан Мурад каква била работата и не тръгнал за никоя страна. Ама Унгурус нападнал Гюверджинлик, поставил тонове и взел да стреля. Тогава Повелителят изпратил срещу му румелийския бейлербей — Синан бей. Той пристигнал, но не могъл да ги срещне и малко се поизтеглил назад. Имало един юначага — бей на санджака Видин, — когото наричали Видин Синанъ. Тон също стоял там и викнал: "Ей, бейове! Ние сме изменници пред Повелителя!" Като чул това, бейлербеят Синан бей се разярил и викнал: "Какви са тези приказки, дето ги приказваш?" Видин Синанъ отвърнал: "Ако не бяхме предатели, нямаше да кротуваме, докато враговете на Повелителя обстрелват неговата крепост с топове. А дошлите са неверници и толкоз по-голямо трябва да бъде нашето ислямско усърдие!" Тогава бейлербеят казал: "Тази граница е твоя. Иди и доведи "език". Да видим, че да тръгнем!" "Що за език е нужен за толкоз близко място? — отвърнал Видин Синанъ. — От топовния пукот се изпотрошиха конюшните на конете ни, а ушите ни привикнаха към гърмежите. Оглушахме, та вече не ги чуваме."

След като казал това, Видин Синанъ се метнал на коня и викнал: "Хайде, газии! Хей, вие, които носите ислямска жар и мъжество в сърцето си! На жени приличате, като седите тук!" Тогава всички сърцати и доблестни юнаци веднага се метнали на конете. На бейлербея пратил вест: "Видин Синанъ тръгнал срещу врага. Всички акънджии му се подчиниха и също тръгнаха!" Тогава, ще не ще, бейлербеят също тръгнал след Видин Синанъ. На заранта наскочили срещу неверниците. В същия миг ударили тъпана, ведно прославили божието име и се хвърлили в битка. Онези веднага хукнали, като се настъпвали един друг. Сам кралят зарязал всичките си товари и с мъка отървал главата си. Много от неверниците паднали във водата и се удавили. Газиите взели богата плячка. Та дори в Едирне после продавали като рядкост унгуруски неверници за 300 акчета. Толкоз сита плячка всевишният още не бил пращал. Тази победа на правата вяра от 837 година по Хиджра била дело на Видин Синанъ и бейлербея Синан.

*(Унгурус - Сигизмунд Люксембургски)
promacedonia.org