Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век

Четвъртък, 23 Февруари 2012 20:24

Написано от ivailo

Това, обаче, което смразява за дълъг период от време всеки опит за съпротива срещу режима и всява вледеняващ страх у селяните във Видинско и Кулско, е масовото избиване на представителите на стария елит или набедени за такива в местността Вълчешки дол, разположена между селата Макреш, Урбабинци (дн. гр. Тошевци) и Вълчек. По някои приблизителни изчисления на 16 срещу 17 септември 1944 г. тук са докарани от двете околии около 298 души и са умъртвени - част от тях по изключително мъчителен начин. Сред избитите са бивши кметове, секретар-бирници, полицаи и горски стражари или просто по-заможни хора от почти всяко село в района. Разбира се, най-голям е броят на жертвите от видинския градски елит, сред които е и протосингелът на митрополията архимандрит Паладий (1). Лобното място на първите жертви на режима не е избрано случайно. За местните комунисти то вече се е превърнало в място на трамватична памет (по П. Нора), тъй като точно осем месеца преди това, на 17 януари 1944 г., партизанският отряд "Г. Бенковски" води тук сражение с жандармерията, при което дава 17 жертви. Голяма част от тях са от съседните села Макреш и Урбабинци. Впрочем, тъй като петима от загиналите комунисти от второто село, между които и бащата на бъдещия български президент Петър Младенов, носат името Тошо, то е преименувано на Тошевци, а впоследствие е обявено за град. Другото село също си е извоювало името на своебразна крепост на комунистите, поради което до този момент често е било обект на полицейски произвол. При пороменилата се ситуация партизаните решават да заплатят за смъртта на другарите си с много повече смърт.

Страхът, който се възцарява в района след масовата касапница във Вълчешкия дол, е всеобщ. Не че проливането на кръв е нещо непознато за населението в този край, но до този момент то е ставало в сражения с използване на огнестрелно оръжие от двете страни. Това, което най-много го ужасява, е тъмнината, мълчанието, обгръщащо извършеното, както и неизвестността дали няма да се повтори. Подобно масово убийство е извършено и в Белоградчишка околия. Тус също назидателно са събрани представители на елита от всяко село. Сред жертвите, сам турил край на живота си, е и ожененият тук само месец по-рано бесарабски българин, писател и краевед Мишо Хаджийски, огласил през предните години публично в българското обещество истината за злавещите последици от сталинската колективация в СССР.

Във всеки случай тези масови касапници, устроени от комунистите в района, постигат желания ефект - да всеят страх, който помага на режима безпроблемно да контролира положението през следващите години.

Сред селяните от околните села, у които суеверието, свързано здраво с традиционното християнство, заема ключова роля в мирогледното им съзнание, и до днес съществува непоколебимото убеждение, че след като убийците не могат да бъдат наказани на този свят, възмездие ще получат "свише" синовете и внуците им, въобще поколенията след тях. Тъй като палачите се знаят по име (или с голяма вероятност се предполага тяхното (съ)участие), и днес се сочат техни деца или внуци с по-сериозни, някъде е едва забележими психически проблеми (или въображаеми такива). Особено устойчиво е убеждението за силата на клетвата на дядо Паладий, на когото според мълвата първо са избодени очите. В неговия персонаж се съчетава суеверният страх пред свъхестественото възмездие с християнската вяра в силата на клетвата на висш духовник. Това вярване почива на много архаичен пласт от традиционния народен мироглед, свързан в обратен ред с култа към предците и основаващ се на вярата, че те също предопределят или най-малкото влияят върху съдбата на следващите генерации. Такава според "общественото мнение" е съдбата на убийците във Вълчешкия дол от Грамада, откъдето се предполага, че участват четирима.

"Двама от тех полдеха месеци след това и свършиха в лудница. Един - по-късно - също така. На четвъртия умре целото му семейство. Въобще на всички семействата им - хаир не видеха".

(1). Самият той е преподавател по вероучение във Видинската гимназия и е известен още от 30-те години като убеден антикомунист и проповедник срещу болшевишките идеи от амвона и от преподавателската катедра. Тъй като видинският митрополит Неофит по това време пребивава предимно в София в качеството му на заместник-председател на Св. Синод, архимандрит Панкратий на практика изпълнява функциите на владика.

M. Груев/M. Gruev. Преорани слогове: Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век [Reploughed Boundaries: Collectivization and Social Change in Bulgarian Northwest (40's - 50's of the XX Century]. Ciela, Sofia, 2009, 362 pp. ISBN 978-954-28-0450-5 (Paperback) 6 chapters, tables, sources, bibliography.

Tags: