Изпрати стари снимки от Видин и областта

Банки

История - Сгради

БАНКИТЕ ВЪВ ВИДИН ПРЕЗ ПЕРИОДА 1893 – 1947 Г.
Маргарита Трифонова

БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА

Историята на видинския клон на Българска народна банка води началото си още от времето на Освобождението. Турската империя не е имала клон на Отоманската банка в гр. Видин. За нуждите на окупационните руски войски във Видин се създава казначейството, което съществува и след новосъздадената българска държава. Смята се, че в града е имало “земледелческа каса”, основана по времето на Мидхат Паша, за подпомагане на селската немотия и предпазване от “зелени ата”, която прераства в банков институт-агентура в 1893 г. под името “Българска народна банка”, а по-късно, в 1906 г., в клон на БНБ. Тя е емисионен институт, касиер на държавата, кредитор на занаятчии и търговци. Не е отпускала краткосрочни кредити, кредити с инвестиционен характер и за обществен строеж.
Банката кредитирала изграждането на първия в България видински театър. Тогава в София театралните трупи са давали представленията си в бившия турски конак. Театърът съществува и до днес с преустройство на вътрешната му част. В него започват кариерата си светила на софийския народен театър – Македонски, Иван Димов...
За да съществува театърът е теглен заем от около 23 000 златни лева, който по-късно става съдебен.
Пинкас, известен видински търговец от онова време, се явява като сериозен купувач, за да го превърне в склад на зърнени храни.
Намесва се общественото мнение. Централното управление на банката отнася съдебния заем в загуба на банката. Театърът става общинска собственост.
След опустошителното наводнение през пролетта на 1897 г. градските власти правят вал и подпорна стена край р. Дунав за предпазване на града със заем от БНБ. През 1901 г. същата банка отпуска заем от 80 000 лева за благоустрояване на градските улици. Дълги години видинските училища са се помещавали в неподходящи общински и частни сгради. През 1922 г. със заем от БНБ в размер на 200 000 лева, започва строителството на училище в кв. “Кумбаир” и на училище “Найчо Цанов” в кв. “Калето”. 
Банката приема влогове. Кредитира предимно търговското състояние и занаятчиите с нисколихвени заеми и съдейства за създаване на капитализма в България.

***
След периода 1912 – 1918 г. работи в условия на конкуренция с появилите се частни банки в града, които никнат като гъби след топъл летен дъжд – Видинска търговска банка, банка “Богатство”, Видинска банка, Видинска популярна банка, Народна кооперативна банка, банка “Геула” /еврейска/ и Кредитна банка. Открива клон във Видин и Балканска банка. С изключение на кооперативните банки, подържани от Българска земеделска и кооперативна банка, другите са акционерни дружества, създадени предимно от лихвари за прикритие. Обикновеният лихвен процент на отпусканите кредити е бил 24 %. Всеки заемоискател е трябвало да сключи лично застраховка, в размер на отпуснатия заем и да стане акционер в съответната банка. Първата вноска от застраховката е оставала в полза на банката или директора на застрахователното дружество. По този начин лихвеният процент се покачвал чувствително и връзката между застрахователния и банкерския капитал е явна.
През голямата криза в тридесетте години на миналия век тези банки фалират една по една. Оцеляват само Видинска търговска банка, корекцията на финансовата група Буров – Губиделников чрез Българска търговска банка – София, Популярната банка. Занаятчийската търговска впоследствие се слива с Популярната банка и каса “Геула” от Б.З.К.Б.
Създадената в България “Погасителна каса” за заздравяване на кредита продължава доста дълго време агонията на банките и дава възможност главните им акционери да си спасят капиталите, по-голямата част от тях внесени в портфейл със съмнителна събираемост.

***
С 218 ПМС от 1 март 1948 година стана уедряването на банковата система, с което бившата Българска народна банка поема активите и пасивите на всички банки, съществуващи в страната към посочената дата и остава с името Българска народна банка /Банката/.

БЪЛГАРСКА ЗЕМЕДЕЛСКА И КООПЕРАТИВНА БАНКА

Дейността на Земеделските каси към 1902 г. все повече се разширява. Лихварството създава сложни производствени отношения в селското стопанство. Лихварите натрупвали значителни капитали и ставали собственици на цели села. Селяните остават без имот и не са в състояние да изплащат данъците си към държавата.
В края на 1903 г. Народното събрание приема закон, с който се създава нов държавен банков институт – Българска земеделска банка. Той влиза в сила от 1 януари 1904 г.
Съществуващите през 1903 г. земеделски каси са основата на новосъздадената БЗК.
Българска земеделска банка - клон Видин, функционира от 1903 г. Основният й капитал е 35 000 000 лева с централно управление в столицата на Княжеството. Основната й задача е кредитиране на селското стопанство. Освен това купува и продава валута, полици и чекове.
Осъществява непозната дотогава дейност в банките у нас – занимава се с чисто стопански операции – строи или кредитира построяването на стопански сгради. БЗБ разполага с клонове в страната.
В края на 1934 г. банката се слива с Българска кооперативна банка.
Сградата, в която се помещава, е дарение от видния видински строителен предприемач Тома Лозанов на ул. “Александрова” представлявана е от Георги Панчев Тодоров. Основната му цел е била влогонабирането. Поема изцяло ръководството и контрола на всички потребителни и занаячийски кооперации в района. Основната част от клиентите му са земеделското и занаячийско население, а след сливането на БЗБ с ЦКБ – селските и градски потребителски кооперации. 
Клонът на БЗБ се явява решаващ влогов институт в града. По влоговете е начислявана висока лихва. Това е причината в големите кризи БЗБ да разполага с достатъчно средства.
Тя е работила в тясно сътрудничество с тогавашното Министерство на земеделието и държавните имоти. Явявала се е като спасител за малоимотното и средно имотно население.
Дейността на банката и клонът й във Видин са насочени към отпускането на нисколихвени или безлихвени заеми за подпомагане земеделието, за покупка на семена, работен добитък, тютюн, ориз, розов цвят. Подпомага се градинарството, стопанските и жилищни нужди на населението в региона. От архивните документи се вижда, че банката е дала своя принос за развитието на Видинския регион, чрез своя специален безлихвен кредит в размер на 500 000 лева за построяване на обществена кооперативна фурна, комбинирана с баня, пералня и сушилня на кредитна кооперация “Сила” в с. Видбол.
През 1942 г., със заем в размер на 616 403 лв. от БЗКБ, се откупува аптеката на И. Лиджии за общински нужди.
Има облекчения за банковите чиновници, които са малко на брой.
Банката и клонът й във Видин са ликвидиран със Закона за банките, като се сливат с БНБ през 1947 г.

ВИДИНСКА ПОПУЛЯРНА БАНКА

Популярното банково дело се заражда в бурните години след Освобождението от турското робство. Настъпващата нова стопанска система принуждава дребните и средните стопани в градовете, които изнемогват от лихвите на свободния паричен пазар, да си създадат организация за кредитна взаимопомощ.
Основната цел на кредита в тази банка е стопанска. По този начин тя напътства отредени производства. Преследва неголеми ренти на капиталите си и закрепване и издигане на дребното стопанство.
След промяна на търговския закон през 1903 г., който създава пречки на корпоративното дело, се слага началото на градски кооперативен кредит със създаване на Софийската популярна банка – родоначалница на популярните банки в страната. По късно, през 1909 г. и 1910 г., се създават Популярни банки и в градовете Враца, Берковица, Панагюрище, Самоков, Радомир и Разград.
Идеолог на корпоративното движение и радетел за разкриване във Видин на популярна банка е началникът на видинския клон на Българска земеделска банка Христо Цинцаров. Той намира 36 единомишленици – търговци и еснафи сред дребните стопани и след много усилия, на 2 май 1910 г., в помещението на БЗБ, се свиква учредително събрание, на което се създава Кооперативно дружество за аванс и откриване на кредит с непостоянен капитал “Видинска популярна банка”. /Държавен вестник, бр. 109 /24 май 1910 г./.
Избран е управителен съвет, който на 28 май с.г. се е контстуирал така: председател – Христо Цинцаров, подпредседател – Иван Михайлов, секретар – Владимир Павлов и членове – Хараламби Вълчев, Сулиман Али и Мехмед Ахмедов. Приема се и устава на банката, в който е определена бъдещата й дейност – кредитиране на своите членове и поощряване на чувствата за спестовност у тях.
В устава на банката е записано, че това кредитно учреждение се основава от банковите членове за срок от 101 години при неограничен дялов капитал и членство. За формиране на членството новопостъпилият може да внесе най-малко три дяла като стойността на един е 100 лв. Съотношението между използвания кредит и дяловия капитал е 1 към 10 и именно това е най-привлекателното в тази банкова институция и впоследствие й осигурява безпроблемно развитие. Размерът на отпуснатия заем е най-много 150 000 лв. Докато гаранционния достига до 300 000 лв. 
Първият период от развитието на банката се характеризира с набиране на нови членове - кооператори и нарастване на дяловия им капитал. Дейността й е силно затруднена поради безпаричието у еснафите. Затова се акцентира на по-големия брой членове за набиране на определения капитал. Банката започва своята операционна дейност. Първата операционна бележка, с която е внесен капитал на сума 2 810 лв., носи датата 27 май. Шест дена по-късно е отпуснат и първия заем на Мито Данов, срещу поръчители, на сума 500 лв. На 8 юни е внесен първия влог в банката от 1 000 лв. от членовете й Петър и Димитър Живкови.
През този ранен период от развитието си банката се помещава в кабинета на Хр. Цинцаров в Земеделската банка и за нуждите й се използват операционни документи на Земеделската банка.
Първата операционна година приключва с нищожен баланс – записани 45 члена, 5 950 лв. дялов капитал и едва 217 лв. чиста печалба. Посоченият резултат не е насърчителен и банката взема важно решение да стане член на Българска централна кооперативна банка. Управителният й съвет внася в посочената банка три дяла на стойност 300 лв. Новият й ръководител Иван Скапов отчита на следващата година общ оборот от 612 647 лв. и печалба 1 081 лв.
От тук нататък неблагоприятните условия не смущават особено дейността на банката и тя регистрира нови успехи. А те се дължат на увеличената членска маса. Семействата на производителите които са на фронта, са принудени да теглят кредити за възстановяване на разорените си стопанства. За да избегне финансови затруднения и за да осигури необходимите средства, Видинската популярна банка става член на Съюза на популярните банки. Членовете й вече са 271 и разполагат с дялов капитал 723 287 лв. Кредите са в размер на 2 188 789 лв.
Завърналите се от фронта дребни и средни стопани са принудени да теглят големи кредити от нея за възстановяване на производството си.
Банковото ръководство, за да избегне голямо затруднение, става член на Съюза на Популярните банки през месец април 1919 г.
Авторитетът на Популярната банка в града нараства още повече след решението на правителството отпуснатия заем на занаятчиите, 20 милиона, да се раздава от нея. Увеличава се притокът на нови членове, но управителният съвет държи сметка за стопанската деятелност и личните и морални качества на новите членове. Закупува двуетажната сграда на турското читалище “Шевкат” на ул. “Александровска”. След малък ремонт на горния етаж банката се пренася на ул. “Месарска”.
За да бъде в постоянна връзка с увеличения брой членове /вече 900/ банковата управа започва от 20 април 1926 г. издаването на периодичен “Вестник на Видинска популярна банка”, който се изпраща безплатно на членовете на банката. 
През годините на световната стопанска и финансова криза, когато фалират предприятия и пропадат влоговете на вложители в частните банки, Видинската популярна банка продължава да помага на своите членове с облекчени условия за кредитиране. Подпомага неритмичното изплащане на заплатите на държавните служители и пенсионерите.
През 1923 г. Популярната банка отпуска на видинската община кредит в размер на 300 000 лв. За тези четири години /1928 – 1931 г./ членовете й нарастват от 1 094 на 1 454, влоговете и спестяванията – от 15 339 715 на 42 335 737 лв. и използваните кредити – от 62 457 430 до 99 483 609 лв.
За стабилизиране на банката през 1932 г. директорът предлага на управителния съвет:
- да се проведат лични срещи на членовете на управителния съвет с всички длъжници и да се настоява за разплащане на задълженията;
- да не се раздават заеми в големи размери, докато не се проучи имат ли заемоискателите задължения към други;
- да се следи дали даваните заеми се употребяват за исканата цел;
- да се поставят за разрешаване пред Българската централна кооперативна банка и Съюза на популярните банки въпросите за намаляване лихвения процент на влоговете, което да намали лихвата на заема, да се реши въпроса с протестирането на нередовните кредити от популярните банки;
- за съкращаване на бюджетните разходи да се закрие една длъжност в щата на банката;
- да се учреди фонд “Несъбираеми вземания”, който при несигурното стопанско положение е необходимост;
- да се подържа 40% резерв върху всички влогове за гарантирането им при евентуални тегления.
Това е период на спокойно и стабилно развитие, окончателно затвърждаване на Видинската популярна банка. 
Застъпени са вече всички форми на кредитиране – лични, варантни, ипотечни заеми и текущи сметки, сконто, както и комисионните служби и операции – инкасо, акредитиви, гаранции, разни влогове – срочни, спестовни, търговски, седмични, гаранционни и др. Собственото здание се оказва недостатъчно и управителния съвет взема решение за закупуване и застрояване на съседно празно място. През 1936 г. Популярната банка се настанява в новата сграда на ул. “Александрова”.
За да облекчи голямото финансово затруднение на доста от своите членове управителният съвет ликвидира дяловия им капитал, който някои от тях употребяват за изхранване на семействата си, а други – за изплащане задълженията си към банката.
За да намали действителния размер на плащаните лихви, който винаги е бил под най-ниското ниво, се намалява съотношението между дяловия капитал и капиталовия кредит на 1 към 10, или за всеки 1 000 лв. използван кредит да се внася 100 лв. дялов капитал.
При провеждане на своята кредитна политика Видинската популярна банка не се ограничава само в областта на индивидуалното, лично кредитиране. Тя прави опит в общите доставки и с колективни кредити се мъчи да развие и насърчи и други форми и прояви на стопанския живот.
С доста трудности през 1929 и 1930 г. се създават пазарската и шивашката общност, а няколко години по-късно и дърводелското дружество “Бор”, риболовната общност “Верност”, бъчварската кооперация “Дъб”, видинското търговско дружество “Дунав”. Общата стойност на дяловия капитал на всичките е 51 600 лв.
От 1910 до 1940 г. Видинската популярна банка развива и много голяма благотворителна дейност. През 1912 г. отпуска 100 златни лева за подпомагане на македоно-одринските бежанци. Раздава помощи и дарения на дружеството на ослепелите от войните, на червенокръсткото дружество за подпомагане на бедни ученици, на ученическите православни дружества в гимназията и прогимназията, на видинското църковно настоятелство при храм “Св. Димитрий”, за строежа на паметника на Бдинци, за изграждане на храма “Св. Николай”, за засилване храната на старческия приют, за занаятчийски и търговски курсове, на археологическото дружество, за подпомагане на бедни граждани, за новата читалищна сграда “Цвят” и др. на обща стойност 355 977 лв.
Видинската популярна банка развива и богата културно - стопанска и просветна дейност, като полага грижи в устройване на сказки, вечеринки, утра, разпространяване в позиви и афиши, обяви плакати, календари, отчети и др. Всичко това цели просветно въздействие върху кооператорите, кооперативна просвета и пропаганда извън кооперацията, въздействие върху общественото мнение, върху младите хора.

ВИДИНСКА ТЪРГОВСКА БАНКА

На 1921 г. във Видин се основава акционерно дружество “ВИДИНСКА ТЪРГОВСКА БАНКА” с клонове в България и в странство. Дружеството е регистрирано от видински окръжен съд под № 322/1921 г. въз основа на протоколно определение на съда под № 125/1921 г., публикуван в Държавен вестник, бр. 56/1921 г.
Банката се е помещавала на ул. “Йосиф” 1.
Основният капитал на дружеството е 2 000 000 златни лева, разпределен на 2 000 безименни акции, от по 1 000 лв. на преносител.
Управителният съвет се състои от 5 – 9 члена, а проверителният - от 3 – 5 члена.
Съставът на първия управителен съвет е: Георги Губиделников, Иван Д. Буров, Георги Н. Недков, Симеон Арнаудов, Стоян Задгорски, Арон Ис. Лиджи, Стефан Димитров и Петър Н. Иванов.
Управителният и проверителен съвет избират председател и подпредседател, които са оперативните работници.
Всеки акционер, който притежава 20 акции, може да бъде представен в годишното събрание. Общото събрание става през I-вата половина на всяка година. За успешното начало на банката свидетелства отчетът на първото годишно събрание на акционерите, проведено на 2 април 1922 г. “Брутната” печалба на банката през изтеклата година възлиза на 524 012,05 лв. 
През 1942 г. банката учредява фондация “Цвятко Цветков”, с “благотворителна и ученолюбива” цел. Средствата се отпускат от банката. В първия управителен съвет на фондацията са С. П. Задгорски, Тодор Ангелов и кмета на Видин – Ц. Байчев.

АКЦИОНЕРНИ БАНКИ

През 30-те години на миналия век във Видинския регион са съществували и други не по-малко известни банки. “Видинска банка” АД се е намирала на ул. “Московска”. “Търговско-занаятчийска банка” и банка “Богатство” АД са се помещавали на ул. “Александрова”. В града съществуват “Видинска кредитна банка” АД и Еврейската спестовна кооперативна каса “Техия”.

***
Всички споменати банки обслужват Видинска околия с нейни 34 селски и 1 градска община и население около 80 хиляди души. 
През периода на 20 – 30 годините на ХХ век Видин е оживен център на пазарна дейност. В пазарните дни в петък и събота в града се стича населението от цялата Видинска, Кулска и Белоградчишка околия, а на ежегодния есенен панаир излагат и продават стоките си търговци от цяла България.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин