с.КИРЕЕВО
Беше по жътва. Горещ следобед. Над полето се диплеше мараня и всичко дишаше мириса на топъл хляб.
Моят събеседник - Вълчо Тошев Гоцов, на 85 години (през 1979 г.), беше потънал в спомените си далеч назад във времето и редеше случка след случка. Възкресяваше хора и събития. Преживяваше станалото някога така живо и реално, че треперещият му старчески глас звучеше по детски мило и покорно пред баща и деди. Споменът е изживяното. Той стои закътан, затворен у човека и чака да бъде отключен...
Дядо Вълчо като земеделец и занаятчия хем участвал в живота на селото, хем бъчварство-то му позволявало да стои малко встрани, да види и чува повече, да премисля и оценява.
- Нашето Киряево, другарче, е рояк. Нали знаеш как роят пчелите - искаше да разбере дали явлението ми е познато, те така Киряево рои от Раковица. Раковица е нашият кошер, майка.
Преди години посетих двете села. Върху паметни знаци, поставени на войните мъже, стоят изписани за поколенията герои с еднакви фамилни имена.
Преди Освобождението село Киреево е имало 6-7 колиби на хора от с. Раковица.
Пръв се "рои" от "кошера" и пренася семейството и стопанската си дейност тук, трайно и завинаги, Цеко Стоянов Завалашов (роден около 1840 г.).
Цеко Завалията (с това прозвище живее в паметта на потомците) "повлича крак" и след него пускат корени хора от родовете Стамболиите - Първан Миков, Гюровци - Мито Тошов Балтов, Ковачовци - Войчо Ковачовски, Пърляците - Цветко Д. Пърляшки, Мильовци - Петко Г. Топузов, Иковци - Иошо Първанов, Стамболиите - Панчо Лалов, Иванчовци - Витко П. Иванчовски, Капитанци - Андрей Целов Капитански (който стопанисвал тук кафене още преди Освобождението), Цеко Бонин и Витко Бонин - братя от рода Витковци и др.
Новото село било разпознавано с името Завалина (по прякора на първия заселник), Мала Раковица (за разлика от селото-майка) и Перделина. Последното име е рожба на един самоволен акт от страна на сърбите, които в една нощ преместват междудържавната граница през задната част от селото и заграждат с плет от тръни. По същия начин местните жители ограждали места за пладнуване на овцете (в местния говор перди - "загражда с плет").
През 1882 г. по искане на местните жители селото приело името Киреево (в памет на руския майор Киреев, преминал с чета в България през 1876 г., загинал в сражение с турците и погребан до църквата на Раковишкия манастир).
Местните жители наричат селото си Киряево, а себе си: киряевченин, киряевчени; киряевченка, киряевско.
Училището с името "Христо Ботев" датира в селото от 1884 г. с първи поредни учители Алексей Татаров Бенчев от с. Долни Лом и Панто Иванов Дилов от с. Калугер.
На следи от изчезнали селища попадали в местностите Салаша, Кичора и Черковото, а на стари гробища - Капиньовата падина, Кирковец и Черковото.
Жители: 1934 г. - 1446,
1946 - 1563,
1956 - 1376,
1985 - 629.
вестник Видин Брой 1 (9) 27 януари 2011 г. Нинко ЗАЯКОВ
Отначало се е казвало Малка Раковица или Завалина, като махала на Раковица. Основано е 1880г. и от 1882г. се казва Киреево, на името на капитан Киреев. Училището е открито 1884г., а прогимназията 1922г., църквата е построена 1934г.
През 1923г. е наброявало 250 семейства, а през 1945г. – 257 семейства.
Селото носи името на капитан Киреев - руски офицер, герой от Руско-турската освободителна война. Селото е заселено през 1880 г.< Предишна |
---|