Минерални извори в село Градец

Колкото и невероятно да звучи, оказва се, че с. Градец се намира в долина с множество минерални извори. За лечебни са смятани чешмата в местността Пашините поляни, Хайдук чешма, чешмата на Алботин, тая в Драката, Смърделата чешма, Сондата... Говори се, че когато през 60-години са се разработвали проектите за каптиране на минералните извори в България, за да се ползват като бани е установено, че тукашната минерална вода е била с показателите на тази във Вършец. Но лобито на града се оказало по-силно за разработването на балнеосанаториуми.

Лили Цветанова Маринова живее близо до Сондата. Тя е инженер. Завършила е технология на машиностроенето, сега гледа внучето си Калоян, понеже като мнозина българи е останала без работа. Била е малка, когато на 8 март 1960 г. от тръбата на сондата, с която търсели гипсово находище, избликнала силна струя топла вода и замирисало на сяра. Цялото село се стекло да види чудото. От тогава зиме и лете хората ползвали чудодейната вода. Температурата й била 32 градуса. Тя изпирала черги и дрехи без перилни препарати. Лекувала екземи и други кожни заболявания.

В книгата "Лечебен справочник на българските минерални води" на Димо Караколев Сондата е описана като един от осемте извора в България, който спада към така наречените чисти хлоридно-натриеви води.

Водата избликнала от 600 метра дълбочина, но още тогава сондажниците предупредили, че след време минералите ще разядат металната тръба и топлата вода ще се смеси със студена. Така се и случило. Опитите водата да се хване отново останали безуспешни.

Първоначално дебитът на топлата минерална вода от сондата е бил 10 литра в секунда. Имало идея да се прокара тръбопровод до басейна край стадиона, на който през 1978 г. се провело републиканското първенство по плуване. Начинанието приключило само с идеята. Сега жените от селото ползват смесилата се вече вода за пране, но и това е своего рода благодат.

Живеем в друг свят, а и водата от Сондата все по-малко намирисва на сяра.