Веселина Кавръкова, програмен директор на WWF-България: В различните участъци на река Дунав, са разселени близо 51 000 малки есетрови рибки

„Това е част от нашата комплексна работа по опазване на редките и застрашени видове есетри в река Дунав. Работата протича в различни направления, като тази – отглеждането на малките рибки и разселването им в реката е част от работата ни за тяхното опазване. За нас бе важно не само да подпомогнем популацията на есетровите риби в реката, но най-важното е да демонстрираме модела на това как точно трябва да се случва отглеждането на рибките и разселването им, така че да са напълно подготвени да оцеляват в дивата природа”, каза Весела Кавръкова. Зарибявания с есетрови риби не се правят от известно време в река Дунав. „Имаше много условия за зарибяването. Родителите трябваше да бъдат диви риби с доказан произход от реката. И беше много трудно да ги уловим. Второ рибките се отглеждат при специфични условия – отглеждат се в басейни от земен тип и се хранят по естествен път”, обясни Кавръкова. Според нея една от целите на това зарибяване е било да се поощрят институциите да усвоят тази практика. Разселването на есетри е предизвикало голям интерес в много млади хора .

Шест вида есетрови риби са срещали навремето в долното течение на река Дунав, каза за Радио “Фокус”- Видин Веселина Кавръкова, програмен директор на WWF-България. Тя посочи, че от тези шест вида есетрови риби, две са напълно изчезнали. Останали са моруната, пъстругата, руската есетра и чигата.”Три са класифицирани по международните класификации като критично застрашени, което е доста обезпокоително, като само чигата се води като „застрашен” вид, но това е достатъчно лошо”, обясни Веселина Кавръкова. Това са интересни и ценни видове риби, те са древни видове риби, съществуват от ерата на динозаврите и са стигнали до наши дни непроменени. Биологията и начинът на живот са много специфични и това ги прави много уязвими за човешката намеса в река Дунав. „Преграждането на река Дунав е един голям проблем. Изграждането на „Железни врати” спира предвижването на есетрите по реката. Тези видове с изключение на чигата живеят в морето. Чигата е изключително сладководна риба. Останалите есетрови риби живеят в морето и като възрастни идват в реката за да се размножават”, обясни Кавръкова. До определена възраст малките рибки живеят в реката, след което отиват в морето. След изграждането на „Железни врати” е останал един много малък участък от реката, в който есетрите могат да се размножават. Местата им за размножаване са засегнати от изземване на баластра, от корекции на плавателния път на реката, както и замърсяването на водата. Най-много есетрите са засегнати от улова заради прочутия чер хайвер на есетрите и моруните. Изчезването на есетрите показва, че речната екосистема на Дунав не е в балансирано състояние. Шипът и атлантическата есетра са напълно изчезнали видове есетри, те не живеят в река Дунав и съответно и в Черно море.
Радио “Фокус”- Видин