Н. Пр. д-р Ахмед Ал Мадбух: Палестинските земи се превръщат в един голям затвор под открито небе

Днес във Видин се проведе публична лекция на тема „Палестина и арабската пролет” с участието на Н. Пр. д-р Ахмед Ал Мадбух, посланик на Палестина в България, предаде репортер на Радио “Фокус”- Видин. На нея бе изложено положението на палестинския народ, който по думите на посланика се намира в окупация вече 60 години. Той заяви, че повечето държави в света си затварят очите за тази окупация и апелира към българската общественост за подкрепа. Д-р Ал Мадбух показа палестинската гледна точка към проблема, като посочи, че през 1948 г. (годината, когато е призната израелската държава) е поставено началото на етническото прочистване и катастрофата за палестинския народ. Той изясни, че през 1878 г. върху географската карта на района е имало само едно чисто еврейско село, а 99% от населението на Палестина е било съставено от палестински араби. През 1946 г. обаче ситуацията се променя. Евреите на територията се увеличават, но не чрез естествен прираст, подчерта посланика, а чрез имиграция. Това води до резолюция № 181 на ООН от 1947 г., която разделя палестинската територия. Според нея върху района, определен за израелците, е трябвало да живеят 498 хиляди евреи и 497 хиляди араби, докато върху земята, предназначена за палестиници, са били предвидени да живеят 725 хиляди араби и 10 хиляди евреи. Па същия начин, според д-р Ал Мадбух, е разделен и Йерусалим – 105 хиляди араби на 100 хиляди евреи.

Държавата Израел започва етническо прочистване още със самото си създаване, по думите на палестинския посланик. Започват поредица от кланета, станали причина за изселване на араби и унищожаване на повече от 530 арабски села на територията на Израел. На тяхно място биват заселени евреи имигранти. Така на практика се създава еврейското мнозинство в Израел.

Още през 1948 г. израелската държава завладява територии, предназначени за палестинци, според резолюцията на ООН, припомня д-р Ахмед Ал Мадбух. На практика в периода между 1948 – 1967г. Палесина разполага само с 22% от своето историческо териториално наследство, а през 1967 г. Израел окупира и тези територии. През 1993 г. между Израел и Организацията за освобождение на Палестина се сключва спогодба, според която Израел ще върне заграбените територии. На базата на тази спогодба израелската държава издига стена, разделяща евреи от араби, подобна на берлинската, но два пъти по-висока и четири пъти по-дълга. Тази стена, по думите на палестинския посланик, навлиза навътре в окупираните територии от евреите и откъсва нови 11% от палестинската земя. Тогава започва и заселническа колонизация в окупираните територии чрез изграждане на селища за евреи, каза д-р Ал Мадбух. Според думите му, изградената стена на практика не разделя евреи от палестинци, тъй като и от двете страни на стената населението е предимно палестинско. Откъсват се членовете на едни и същи семейства, затруднява се функционирането на палестинските градове, през които минава стената и на практика се изолират отвсякъде палестинските граждани. Стената минава така, че територията на Артезианските кладенци, чиито подпочвени води са изключително важни за региона, остават в израелската територия. „Палестинските земи се превръщат в един голям затвор под открито небе”, обобщи д-р Ал Мадбух, посланик на Палестина в България.