Градът опустя

За кратко време по празниците Видин се напълни с хора и закипя живот – пазарът жужеше, по тротоарите в града щъкаха непривично много на брой хора, улиците се задръстваха от автомобили – много от тях със софийска или друга невидинска регистрация. А за големия брой завърнали се в родния си край видинлии достатъчно добре „говорят” десетте автобуса, потеглили само в 9.30 ч. в петъка преди Коледа (23 декември) от столицата за Видин. Така, макар и за няколко дни, в старопрестолния Бдин се събраха отново разпилялите се надлъж и нашир видинлии, напуснали го не задруго, ами заради тукашната безперспективица.
Но всичко хубаво си има край – празниците свършиха и градът отново опустя. Десетки автобуси поеха пак на път – но сега те отнасяха със себе си стотици родени тук, но заминали да си търсят на друго място късмета наши някогашни съграждани. Останалите тук пък отново се изправяме пред реалността – малко по- малко градът ни се топи младите заминават – за да учат или да си търсят работа в друг град или държава. И малко са тези, които решават да се завърнат. Освен разбира се, по празниците – Коледа и Нова година, Великден отдавна във Видин и населените места в областта са свързвани не толкова с честване на религиозни празници или с посрещане на идващата нова година, а по-скоро с посрещане на избягалите (или по-скоро прогонените от ниския стандарт и малкото шансове за реа- лизиране тук) роднини и близки.
Точно след празниците думи като „демографска криза” престават да звучат само като помпозни научни термини и се превръщат в реалност. В нашата реалност. Защото докато в други градове чакат да се роди бебето на новата година, във Видин се радваме, че пет дечица са проплакали за пръв път на Коледа. Докато в столицата и в други големи български градове пропищяха от задръствания, причинени от завръщащите се след празниците хора, във Видин в първия ден на новата година улиците бяха пусти. Докато на други места, в други градове хората са депресирани, защото почивката свършва и трябва да започнат работа, тук много видинлии нямат този проблем, просто защото нямат работа. Видинлии вече са в очакване на следващия празник с повече почивни дни, когато отново ще се съберат с близки и приятели, а градът ще оживее. Само за да опустее после отново, а те за пореден път да кажат поредното „Довиждане”.
в.НИЕ бр.1   5 - 8 януари 2012 г.