Изпрати стари снимки от Видин и областта

Стакевският балкан разказва ...

История - Разкази

Времето е само за излет. Слънчева, свежа и тиха утрин. Поемаме пътя за Ветрен. Изкачваме се на Берчова чука. Под нея е Гарванова чука, а още по-надолу — Гарваново поле. Сетне пътят минава по хребета, от който се спуска към Кози дол. Вървим из букова гора, приятна и прохладна, но постепенно букът отстъпва място на смърча и острите му бодли навяват тъга, а вятърът свири някак по-остро. Няма я вече буковата прохлада, спокойствието. Стръмнината става негостолюбива. Краката мъчно могат да се задържат върху гладкия мъх. Всеки миг рискуваме да се откъснем и да полетим надолу в тъмните усои, които зеят все по-дълбоко и страшно под нас.

С последни усилия се изкачваме на Орлов връх най-високият в този дял на планината. Тук има тучни ливади. Когато вървиш през тях или полегнеш на свежата им трева, чувствуваш как се възраждаш. Усещаш как умората си отива, как се вливат у тебе нови сили. От въздуха ли, от приятния мирис на горските треви ли, ставаш по-бодър и отново тръгваш.

Отклоняваме се от главното било на Стара планина и се насочваме на север. Отново стръмнини, по които ту слизаме, ту се възкачваме. Най-сетне ги преминаваме и слизаме на Козя гърбина.

Вървим под сплетени клони на смърч и елха и бавно навлизаме в местността Гол тунел — малък връх с висока трева и хубави цветя. С пълни гърди пия наслада от всичко прекрасно, което очите ми поглъщат, но скоро тази прелест свършва и навлизаме в Лалковград.

— Тази местност — казва водачът — се намира на три километра от моста на Крачимир. Тук някога е било селото ни. Турците често го нападали. Лалко, едър мъж, левент, повел хората и ги довел тук. Дълго живели, скрити от очите на турците. Но ги сполетяло нещастие — започнала чума, та побягнали и се преселили на това място, където сега е селото.

Дълго вървим през гъсти гори, като едва си пробиваме път. Успокояваме се, когато някъде можем да видим късче голямо синьо небе. С голямо напрежение на силите се добираме до прошарена гора с малки поляни и ливади. Отдъхваме си.

- Тук доскоро е имало цяла махала от кошари, където селяните са отглеждали добитъка си.
- Сега няма и помен от тях.
- Някога хората са бягали в горите. А сега бягат в града.
- Други времена, други нрави!

Мълчеливо се придвижваме до една ливада. Сред нея има паметник с надпис: „Тук загинаха партизаните Живко Пуев, Димо, Павел Тодоров и Петко Ценов".

Някога партизаните спрели да си починат тук. Но били предадени. Командирът пръв чул изстрели и събудил другарите си. Изходът бил заварден. Той разбил стената на колибата откъм южната страна, излязъл, стрелял няколко пъти и залегнал. Полицаите се криели зад дърветата и непрестанно обстрелвали. Командирът привялкъл огъня върху себе си и по такъв начин дал възможност на другарите си да се спасят.

Всяка година на тази поляна идват много хора на поклонение.

Поемаме към реката и стигаме до прочутите стакевски овчари. Както всички планинци, стакевчани обичат овцевъдството. Няма ги вече старите кошари — на хубава поляна са построени носи, модерни. Повечето от овчарите са възрастни хора. Разговаряме с тях и те с увлечение разказват, че се готвят да участвуват в националния преглед за най-добре подредена и ефективна ферма. Говорят с любов за ежедневието си. Разказват спокойно и сладкодумно, с оная мъдрост на хора, живели дълго сред природата. Прочутите овчари се славят и като добри кавалджии.

село СтакевциЕто ни и в Стакевци. Трудно е да определим кое е по-прекрасно — селото или планината. Кокетни къщи са се проточили от двете страни на едноименната река. Сред тихия ромон на водата и горската тишина Стакевци. има повече вид на курортен комплекс, отколкото на село.

Стакевчани са трудолюбиви и любознателни. Само фамилията Нейнски е дала няколко известни деятели.

По-будните хора обаче са напуснали родното си село и са отишли в града.

Срещам се с Живко Щалин, с когото се познаваме отдавна като туристи. Първият му въпрос е:
— Харесва ли ти нашият балкан? Зная, че ти повече обичаш Чупренския.
— Чупренският балкан има една красота, а вашия
— друга.
— Не поиска да помогнеш да построим няколко вили тук. А я гледай само каква история има нашият балкан — и ми подава десетина страници на машина.
Прочитам историята, гледам Живко и не мога да му се начудя. Колкото пъти сме се срещали, все ми е говорил за тяхното село. А как е влюбен в балкана! С часове може да ти разказва за него и къде какво да се построй! Обичам Живко заради това, че е привързан към родното си място и изцяло се е отдал на неговото добруване.

Препоръчват ни да отидем към Бяла вода. Там ни омайва полянката, изпъстрена с цветя, кое от кое по-красиво, като килим. После навлизам в зелената папрат между лещака. Стакевската река се вие между високите баири и с пенливи скокове се хвърля връз стръмните си брегове, гърми, ехти и с дивната си мелодия изпълва самотата.

Водопад - Белата Вода в село СтакевциПривлича ни бухтенето на водопада и тръгваме нагоре. Вървим между гъсталаците. Камъни се търкалят под краката ни. Грохотът става все по-силен и близък. И ето — възлизаме горе. Отдясно из разсечените Гърди на планината гърми водопадът. Водата се хвърля с бесен трясък и бързина надолу в реката. Това водно страшилище от ослепително бели струи, пяна и водни искри буди възхищение.

Дивен е Стакевският балкан. Той е събрал в. себе си много прелести. В него има различни дървета. Но най-хубави са брезите с белоснежната си кора и дългите плачещи клони. По урвите и билата на Стакевския балкан ухаят здравец и смола. Малини и ягоди зреят в ниската смърчова гора. Планината е пълна с дивеч. В бистрата студена вода се стрелка риба.

Пътят ни отвежда в най-хубавата местност — Кози дол. Сред хубава зелена поляна между букова и борова гора е построен пионерски дом. Големите сгради придават още по-дивна прелест на това място.

От тук започват възвишения c гъсти гори. По тези места е бродил Стоян войвода - прочут левент, държал в респект белоградчишките спахии. Враговете треперели дори и от името му. Горели бейовите чифлици от родното му село Праужда до Белоградчик. Когато бил предаден, той преминал окован във вериги през белоградчишката чаршия с гордо вдигната глава, за да окуражи раята, да и вдъхне вяра че скоро ще дойде краят на робството. Османлийте побеснели от гордостта му и го смазали от бой. при Ковачевата воденица в прохода на село Стакевци бил съсечен. Главата му набучили на кол, както се правело в ония страшни времена, за да уплашат населението. Три дни и три нощи орлите разнасяли месата му по старопланински чукари. Но населението не склонило глава, а напротив — готвело се за сурова разплата.

Много години минали оттогава, много герои гинели един след друг, народът скърцал със зъби, въздишал и трупал в гърдите си все повече ожесточение и омраза, все по силно желание за мъст срещу поробителите. И отново въстанал. На 12 май 1857 година Димитраки Търновлията, участник в Кримската война, разбунтувал Стакевци и обявил селото за независимо. Изпратил пратеници да известят на другите села да бъдат готови. На поканата дошли селяни от Раяновци, Ошане и Праужда. Димитраки, облечен в руска офицерска униформа стоял сред въстаниците весел и кроял големи планове. Но предизвестени чрез предател, на 18 май османлиите струпали много войска и разбили петстотинте въстаници в местността Попов кладенец. Потушили и Димитракевият бунт. Но той оставил кървава следа, която народът помии и до ден днешен.
Хубав е Стакевският балкан. И героичен. Колко мъки знае колко свидни имена помни. . .
Велко Атанасов - Извървени пътеки

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин