Изпрати стари снимки от Видин и областта

Село в планината

История - Разкази

село Горни Лом
Село Горни Лом се е разстлало в подножието на връх Миджур, заградено отвсякъде с върхове и стръмни баири. През селото тече река Лом. Малките, но хубави къщи, надничат през зелените овощни дървета. Кооперативната сграда и сградата на народния съвет личат отдалеч, защото се издигат над другите.

Намираме бившия учител Илия Попов да седи на пейката пред къщата си. Като разбира целта на нашето посещение, той казва:
— Не бива да се забравя нашият балкан.Той е привличал туристи от София, Видин, Михайловград. Пък и селото ни има героична история. Най-много се посещава връх Миджур. От него се вижда чак Дунав...
— Хубаво е вашето село — казва Алексиев, — но защо се е заселило в планината?
— За произхода на селото се разказва следното предание. Преди много години двама братя от съседното село дошли в този район. Единият от тях, отишъл на.реката за риба, а другият тръгнал с кучето си нд лов. Ловецът ранил един елен, но не можал да го настигне и отчаян тръгнал по кървавите следи. Не след дълго време попаднал в малка черква, потулена в гъста гора до реката. Брат му пък намерил изоставена воденица. По-късно двамата братя довели своите семейства в този край. заселили се и основали днешното село.

Признателното поколение е вдигнало паметник на септемврийците и за двамата братя на Илия Попов - Костадин и Цветко.

Цветко активно участвувал в младежкото комунистическо дружество „Карл Либкнехт" и като негов секретар, съдействувал за създаването на комунистически клуб. организирал марксистки кръжок и разгръщал широка политическа и разнообразна културна работа.

През 1920 - 1922 година село Горни Лом се обявява за комуна. Цветко Попов е назначен за учител. Той служи вярно на народа и възпитава учениците в прогресивни идеи. По-късно за тази дейност бива уволнен. На 22 септември 1923 година получава паролата за вдигане на въстанието и участвува в отбраната на Михайловград. След разгрома, когато въстаниците получават възможност да преминат границата, той емигрира в Югославия, но през пролетта на 1924 година, възползувайки се от амнистията, се завръща със задача от задграничното ръководство да започне изграждането на нелегални партийни организации за борба против фашистката диктатура. Бит и тормозен от властите, той се разболява от туберкулоза и умира на 31 август 1930 година.

Другият брат Костадин завършва право в Софийския университет. Добър оратор, той .често говори на събрания. Става член на БЗНС. В Септемврийското въстание взема дейно участие. След разгрома е арестуван. Откаран в Чупрене, бива подложен на жесток побой. Предчувствувайки края си, той казва: „Нас ще ни избият, но делото, за което умираме, ще живее вечно". На 2 октомври 1923 година е изведен и разстрелян край Чупрене.

Слънцето се скрива зад планината. Връх Миджур още блести, но скоро и той набръчква челото си.

Илия Попов ни завежда в кооперацията. Той ни разказва как още през 1920 година в селото е основана кооперация „Доверие" от прогресивни учители и селяни. По-късно, през 1932 година, се поставят основите и на кооперативна мандра в местността Равни рът. След това прогресивните учители и будните кооператори решили да изградят коооеративна дъскорезница, която била открита през октомври 1934 година в местността Зли брод. По решение на общото събрание на кооперацията бил образуван културно-просветен фонд, със средствата на който била основана кооперативна библиотека, изнасяли се сказки, уреждали се изложби из областта на земеделието и скотовъдството, организирали се четения. Скоро кооперацията се разраснала и започнала усилено да работа и да убеждава селяните да построят електроцентрала, за която естествени условия създавала една така-в река като Лом. Селото светнало още през 1938 година.

Еленко Георгиев се въодушевява:
— Смятам — казва с гордост той, — че кооперацията в Лом изигра прогресивна роля за развитието иа кооперативното движение в този балкански край. Будната интелигенция, главно учителството, заразяваше със своя личен принос. И ако някога се издигне паметник на кооперативното движение в Горни Лом, на пиедестала му наред със селските труженици трябва да бъде поставен и образът на народния учител, вдигнал високо факела на просветата.

В селото още през 1919 година била основана партийна организация със секретар Цветко Йорданов и комсомолска организация със секретар Цветко Георгиев Попов. Най-добър пропагандатор на комунистическите идеи бил Анто Цветков Старейшински, който имал добра марксистка подготовка. Влиянието на партията било голямо и през 1920 година тя спечелила изборите — за комунистически кмет бил избран Иван Петров Боцановски.

Прибираме се в дома на Илия Попов — двуетажна сграда, добре подредена къща с железни кревати в стаите, с плетени на ръка покривки и настолни лампи с бели абажури. Илия Попов разтваря голям кафяв албум и показвайки снимките, спокойно, като на урок разказва за културния живот на селото:
— Ето училището, огнище на просвета и родолюбие в този край Още от 1849 година школата на даскал Мано Петров се помещава в голяма къща със сламен покрив.
А тази девойка коя е? — пита Алексиев.
Това е Тодора Цветкова, първата учителка през онова време - 1963—1964 година. Гордост за нас е, че е горноломчанка.

През годините па робството османлиите не могли да търпят училище, в което се преподавало българско четмо и писмо. Те го затваряли три пъти, ала будните балканджии ставали все по-настойчиви и отново го отваряли.

Тази пък снимка е на група будни учители. Тук са Михаил Антов. Анто Иванов Боцановски, братята. Мдааен и Цветко Антови Боцановски и други. Те дълго учителствувалн в селото и се борили за неговия разцвет.

Илия Попов обръща лист след лист.
- Ето тази снимка пък е на читалищни дейци.
Много и все прогресивни пиеси сме изнасяли пред населението и това спомогна за изграждането на здрав мироглед в нашите съселяни.
Най-сетне, прехвърлил и последния лист, той затваря албума и казва:
— Аз ви изморих с разказите си. Да лягаме, че утре ви чака път. Аз също бих дошъл, ама трябва да отида на работа. Но с вас ще бъде заместник-председателят на съвета Лукин, той много добре познава планината.
Излизаме вън да се поразходим. Селото спи сладък сън, сгушено в подножието на планината.
Велко Атанасов - Извървени пътеки

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин