Изпрати стари снимки от Видин и областта

Песента на глухара

История - Разкази

Репляна и Горни лом
Още в тъмно напускаме Реплянския пионерски лагер и се отправяме за Горноломския балкан. В сутрешния полумрак Крастовична река бумти из дефилето. Катерим се по стръмната пътека на Раков връх. Пресичаме Горноломския преслап.

Слънцето ни е изпреварило — качило се на най-високите зъбери и оттам ни се усмихва. А нощните сенки още не се вдигат из доловете. Чувствуваме как^планината потръпва, сияеща, възродена, възбудена. Лек ветрец тича из нея и люлее дърветата. Утрото е пълно с ведрина и свежест- Всичко ни зове на път, все нагоре във висините. . .

Пътеката ни довежда на връх Тутмер, целият обрасъл със смърч. Гледката е поразителна. Ето едно място, което не може да се забрави никога. Как не съответствува името Тутмер на тази красота!

Смълчана чамова гора. Гъста и непроходима. Около падналото и изгнило чамово дърво са израснали млади борчета. Борба за живот: едно умира, други се появяват — нали смъртта е само слуга на живота, тя съществува., за да разчиства пътя му, да подхранва вечната младост. . .

Вървим покрай поточе сред мочурливи места. Лукин, строен мъж от село Горни Лом, сочи високите смърчове.
— Тук има глухари.
Как ме зарадваха тези думи: толкова места минахме, а никъде не видяхме глухар. Дали ще имам тоза щастие?
— Ето го — шепне Лукин и посочва високото дърво.

На един клон величествено подава глава глухарът.

Голям като едър петел. Гърдите черни, с тъмносиньо-зелени отблясъци. По слабините и корема по-тъмни и по-светли бели петна. Краката тъмнокафяви. Човката жълтосива, закривена.

Правя крачка да се приближа, за да го разгледам по-добре, но той бързо хвръква и се загубва в гората.
- Чувал съм, че глухарът хубаво пее.
- Пее само през любовния период — казва Лукин.

Тогава е най-красив Проточил шия напред, заедно с разперената си опашка образува переста дьга. От време на време се навежда, тъпче върху клона, изправя гърди върти се наляво и надясно и пее. Чудна, омайна е неговата песен.

А колко често избиваме тези красиви птици! Унищожаваме и толкова сърни! Защо?

При Нешово кладенче отново сме огорчени: замърсено е с хартии и остатъци от храна.

Защо не се пази това хубаво място? Може да са го замърсили реплянчани, а не горноломчани.

— Кой знае ...

Някога това място е било на село Горни Лом, обаче през робството горноломчани убили един турчин. А законът бил такъв: намери ли се някъде убит турчин, цялото село ще го плати, ако се пада в неговия район. Горноломчани пренесли трупа на междата, за да го укрият. Като научили за убийството на своя сънародник, турцитe пуснали коня му и той намерил мястото. Разкопали и открили убития. Тогава горноломци и реплянчани започнали да отричат, че районът е техен, за да не платят кървавия данък, който бил много тежък. Но накрая, след дълги спорове, реплянчани признали, платили кръвнината и завладели мястото.

Вървим нататък. Между Неин връх и Тутмер извира Бялата вола. Тук в турско време имало воденица. Разказват, че веднъж легендарният по тоя край поп Мартин с четниците си носел много злато и казал на двамата братя воденичари: „Ето ви две шепи жълтици, но да не гледате през прозореца къде ще скрия другите". Съгласили се братята. Но после по-старият се изкушил и отишъл до прозореца. Четникът-пазач го следял и го застрелял. Разлютил се и поп Мартин, влязъл вътре и избил цялото семейство, което живяло там. Оттогава воденицата се нарича Дяволска.

Унесени в разговор, незабелязано излизаме на хребета, къде то сред дърветата има много камъни.
- Ела да видиш интересен камък! — провиква се Лукин с добродушна усмивка.
- Омръзна ми да гледам камъни! — отговарям му.
- Този камък не е като другите. Тук поп Мартин е седял да почива. Ето виждаш ли как е издълбан? Където е седял — по-дълбоко, а отзад — толкова, колкото да .сложи чантата с парите. Погледни как са дълбали и копали иманярите. Ден и нощ търсят парите на поп Мартин. Събират се на групи от разни краища на страната, гледат карти и знаци, четат дебели книги, в които са описани всички местности, където се предполага, че има скрити пари. Шушукат си и си шепнат примамливи фантастични легенди за несметните богатства, закопани в земята, ровят безогледно и унищожават природните красоти. А колко хубава и гиздава е природата там, където не са достигнали техните кирки и лопати.

Пристигаме в Горноломския пионерски лагер. Любопитните деца ни заобикалят и искат да разберат откъде сме, какви сме и къде отиваме.
— Туристи — казваме.
— Значи бродите по планините? — обажда се едно дете.
— И ние ходихме до връх Миджур на поход — казва друго.
Присядаме. Сваляме раниците и започваме разговор. Детските гласчета: пеят край нас.
Пожелаваме им щастливо прекарване и тръгваме към селото. Спускаме се по хубав път. Далеч се синеят водите на изравнителния басейн — същинско езеро. А от него надолу огромни тръби провеждат водата до електрическа централа.
Велко Атанасов - Извървени пътеки

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин