Изпрати стари снимки от Видин и областта

От Видин до Добридолския остров

История - Разкази

Ферибот Хан ТервелРано сутринта нашата лодка отново тръгва на път. Напускаме Видинското пристанище в момента, когато мощният ферибот, натоварен с дълга композиция от вагони, се отправя за Калафат. Гледам огромното транспортно съоръжение и си мисля: колко лесно се превозват сега нашите селскостопански и промишлени стоки, предназначени за износ. Няма го вече оня мравуняк от загорели- измъчени хамали, които от зори до късна нощ сновяха от брега до шлепа, превърнати в работен добитък за мизерно късче хляб. Самарът, който беше символ на нерадостния труд, изчезна от пристанището. Изчезна заедно с тежкото минало, с жестоката експлоатация, жалкото съществуване. Замени го техниката, управлявана от човека за човека ...

Лодката бавно се носи по тихата река, окъпана от лъчите на изгрялото вече слънце.

Минаваме покрай малка паметна плоча. На това място през септември 1944 година орлите на маршал Толбухин преминаха Дунав, за да циментират с пролятата си кръв навеки българо-съветската дружба. С колко цветя и братски прегръдки, с колко радост и сълзи посрещнаха видинчани братята червеноармейци. В града е запазена къщата, в която е бил щабът на прославения маршал. А в парка, който носи неговото име, му е издигнат внушителен паметник.

Недалеч от паметната плоча са и съветските гробища, в които почиват костите на ония червеноармейци, загинали за нашето освобождение от фашисткия гнет. Видинчани тачат паметта на славните съветски офицери и войници, грижат се за техните гробове. При случаи се уреждат и паметни тържества. Покъртителни са картините, когато идват да се поклонят близки на загиналите.

Ето и пясъците на остров Богдан. Тук мястото е много удобно за почивка. Химическият комбинат е наблизо.

Ръководството на това голямо предприятие възнамерява да постави бунгала, да построи вили, да открие продоволствени магазини, за да осигури удобна и приятна отмора на почиващите работници. Скоро може би видинчани ще имат още един прекрасен кът.

Отдалечаваме се от острова и Видин постепенно се загубва от погледа. Потапям ръка във водата, за да се разхладя, но бързо я отдръпвам: по повърхността плуват утайки от масла. Отвратително! Представям си как тази отрова ще се натрупа на земята чрез напояването и човек ще я поеме със зеленчуците, овощията и зърнените храни. И питам се: какъв ще бъде животът в близките две-три десетилетия, ако не се вземат сериозни мерки? Дунав е международна река и борбата за нейното опазване излиза извън възможностите на една държава и става въпрос на по-широко обсъждане. От тези мисли ме отвлича идващият насреща параход „Радецки". Колко хубаво е, че пионерите събраха средства и възстановиха тази светиня. Сега те редовно правят маршрути по реката, щастливи, че усвояват изкуството да управляват кораб, радостни, че са и екипаж, и пътници.

В далечината се мярва паметникът на седемнадесетте партизани близо до село Ботево и споменът за фашистките зверства кара сърцето да се свие от болка.

Тук в един мразовит януарски ден на разсъмване полицаи докарват седем убити партизани от отряда „Георги Бенковски". Зората разлива бледа светлина. Вятърът огъва крайречните тополи. Стражарите вдигат замръзналите тела. и ги предават на местни рибари. Те връзват тежести на вратовете им и ги хвърлят в реката.

Фашистката полиция предполага, че по този начин ще скрие следите на гнусното си престъпление. Но съвестта на рибарите, извършили насила това злодеяние, не им дава покой. Веднъж един от тях казва на другаря си пред хора, които не знаят за полицейското коварство: „Една нощ се прибирам оттам, където хвърлихме партизаните, и изведнъж ми се стори, че те изскочиха от водата и се втурнаха към мене. Едва избягах. Такъв страх изпитах, че друг път няма да мина през това място!" Тези думи са достатъчни да разкрият престъплението. Населението заговаря за него, като заклеймява убийците. А след Девети септември взема почина за издигане на паметника.

Механа РациарияМалко пред село Арчар, на самия път от Видин за Лом, на един завой в гората е построено спретнато ханче „Рациария". Решаваме да го разгледаме и слизаме на брега. Наистина прекрасно кътче. В малка горичка са пръснати бунгала. Наблизо има чешма. Обядваме в ханчето и се любуваме на природата, която го обгражда.

И пак на път.

Небето, наситено с багри, трепти като сияние на далечен пожар, а възвишенията на Арчар се топлят в блясъка на слънцето. Душата се пълни с ведрина и трепетна наслада. Жалко, че не може да се задържи дълго тази пълна хармония между цветове, простор и тишина.

В Арчар ни чака Сашо Милорчев.
— Не може да дойдете в Арчар и да не отидете в Рациария — казва той и ни повежда.

Древната мизийска столица е обрасла с бурени, но и през тях те облъхва величието на миналото.

РациарияРазкопките разкриха тук един град, който е смайвал с блясъка и културата си. Той е имал великолепни обществени сгради и дворци. Разкритите останки от голяма римска баня и добре изградена водопроводна и канализацинонна мрежа са свидетелство за завидно благоустройство. Намерените скулптурни творби показват една напреднала местна школа, повлияна силно от римското и особено от източното изкуство. Между тях особено забележителни произведения са статуята на бога Долихен и главата на императрица Юлия Домана, а най-вече мраморната статуя на брадат Херкулес, седнал на скала.

Напускаме Рациария с радостното чувство че макар за кратко време ни озари едно величие, чийто се е оглеждал в неспокойните дунавски струи.

Нощуваме в Арчар.

Призори лек попътен ветрец доближава лодката ни до острова, наречен от местното население Керкенеза.

Той заема площ около двадесет декара. Обрасъл е с върби като че ли дели реката две части.

- Преди години — казва Милорчев, който с готовност ни придружава — от острова се получаваха големи доходи от царевица и други култури. Но през 1959 година се случи нещастие: при превозване на добитъка за селото се удавиха наведнъж осем човека. Оттогава островът запустя.

В тази си част Дунав е изпълнен с острови. Повечето от тях са обрасли с мъчно проходими върбалаци. Гледани от лодката, те приличат на едри зелени букети. Под върбите растат буйни храсти, къпини, треви и билки. 'Копривата избуява до три метра височина. Напоследък народната власт засажда тук ценната бързорастяща канадска топола.

Чудновата картина представлява устието на малката река Скомля. Точно там, където тя влива водите си в Дунав, през Септемврийското въстание е убит Дени Станчолов. След дълги скитания из горите той се явил при полския пазач Анто Николов и го помолил да го свърже с местни другари. Но пазачът го предал. Убийците го хвърлили в реката.

От Керкенеза се отбиваме на остров Добрия, обрасъл целият с тополи. После спираме на Добридолския остров, на който има работна земя. Потъваме в зеления облак на овощната градина и се разполагаме пред къщичката да починем. А привечер, когато залезът сипе във водата пурпурния си блясък, отново тръгваме на път — сега вече назад: колкото и да не ни се напуска този кът. не можем да останем по-дълго тук.

Връщаме се към Арчар. Облягам се на ниския борд и приковавам очи в далечината. Погледът ми обгръща красивите картини, които открива реката, а в главата ми напират мислите... Какво ще представлява в бъдеще Дунав? Как ще бъдат използувани водите му?

Може би няма да минат много години и великата река ще стане още по-привлекателна и още по-благодатна за този край. По крайбрежието ще се построят красиви почивни домове и вили сред китни лозя и овощни градини, в които ще прекарват годишния си отпуск трудовите хора от Дунавската равнина. Из реката ще сноват цели флотилии от бързоходни моторници и платноходки. Безбройни гребни и плувни състезання ще зоват на благородно спортно съревнование. Рибарите винаги ще намират тихи кътчета за уединяване, а ловците — удобни места за лов на прелетни патици и гъски. В пределите на дунавските социалистически страни ще израснат внушителни язовирни стени. Част от водите ще се използуват за производство на евтина електроенергия, а другата ще потече по специални канали за появане на обширните плодородни полета.

Хидровъзлите ще увеличат плавателната дълбочина и по водната магистрала ще пътуват красавци-кораби... Лодката с мъка се движи срещу течението. Затварям очи и се унасям. Трудно ми е да си представя пъстроцветните панорами, които ще предложи бъдещето, но очертанията им, макар и неясни, дълбоко вълнуват сърцето. А Дунав безшумно носи водите си на изток.
Велко Атанасов - Извървени пътеки

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин