Изпрати стари снимки от Видин и областта

От Буковец до Липака

История - Разкази

Във Видинския край като кажеш Буковец, разбираш Липака, а ако речеш Липака — Буковец. Тези две места са свързани в антифашистката борба.

Насред площада на Буковец срещам Герго Божинов. Той е все така млад, с разчорлена коса, със свойствената му усмивка. Но сега е изваян от бронз. Гледа ме и мълчи. Навярно мисли, че борбата още не е свършила, а Буковец е все същото: знае го със схлупените къщурки, с кривите и тесни улици, заградени с плет и тръне, когато е определял среща на ятак или партизанин. А борбата е преминала в друг аспект — сега ние се борим за построяване на комунизма. И Буковец е изменило своя облик: покрай правите улици, заградени с красиви огради, се белеят спретнали къщи, потънали в цветя и зеленина.

Да. Сега Герго Божинов го няма. Фашистката, полиция го подложи на жестоки мъчения — от бича до електрическия стол. Но той не издаде другарите си. Премазан, обезобразен го качват на камионетката. При пътуването опитват и последното средство — душат го с кабел, дано проговори. Ала Божинов мълчи. В последните мигове на живота мисълта му лети към родния край, там при измъчената му майка, която със сълзи на очи пита и разпитва: знаят ли дали Герго е жив?

Колата спира пред Вакарелските височини. Задъхани от ярост, озверени от мълчанието му, полицаите го хвърлят и заравят в една яма, без да свалят дори кабела от шията му...

пътя към ЛипакаНапускам Буковец и тръгвам за Липака. Пътувам заедно с Цветко Младенов по коларски път. Войнишка река ту завива, ту се скрива, ту блясва отново. Тук-таме по поляните лопенът е запалил свещите си, а кантарионът се жълтее и разкрасява тревата.

Посреща ни уханието на люляка. Та кой не е изпитвал приятното чувство да го бере и мирише. Щастие е да бъдеш сред гората, когато люлякът цъфти. Целият баир е посинял от него. А ароматът му се разнася към върха и дола.

Гуши се потулен в люляковата гора чифликът на Кирил Митракиев. Влизаме в обширния двор. Учудваме се-стопански двор ли е това или райска градина! От много места на люляковата гора блика вода, по тесни вадички полива овощните дръвчета и се свлича в дола. Вее успокояваща ведрина.

— На тези пейки — каза бай Цветко — сред тази красота е седял чифликчията и е обмислял сметките си: как да увеличи големите си богатства, на кой бедняк буковчанин да вземе нивата на безценица, колко души да му работят срещу мизерно заплащане.

Това е най-хубавото място в дефилето, изглежда като разкъсана огърлица, която краси местността от Буковец до Липака. Но тези, които са работили тук, измъчени от непосилния труд, не са забелязвали красотите, в които е тънел чифликът, нито са се наслаждавали от тях както той. По навик и днес буковчани наричат това място „Митракиево", макар че то отдавна е народен имот. Сега голяма част от бившия чорбаджийски имот ще се раздава за вилни места на трудещите се.

Преминаваме реката и поемаме за Липака. Пътят извива покрай ромонещата вода, лъха ни прохлада. Отминаваме овощните градини и навлизаме в скатове с единични дървета, останали от орехова гора. В местността Умника ни се изпречват белите постройки на овчарниците. Заобикаляме ги и стигаме до Станкиното кладенче.
— Това е най-студеното кладенче — казва Цветко, — за него има легенда.
— Ние, българите, много обичаме изворите.
— Хубаво е да се измиеш, разхладиш и пийнеш студена вода.

Сядаме до изворчето да се нахраним и починем. Под нас се простира обширна зелена ливада. От двете страни като стража я огражда стена от тополи. Над кладенчето, между храстите и гората, се редят полянки, удобни за вилни места.

Отново тръгваме и след около час пътят ни извежда на седловината, на която с бил скрит Буковскнят манастир. Тук пъстрите полянки, накитени с горски цветя, отстъпват място на просторната гора. Манастирът не е бил само "божи дом" а и гнездо на родолюбци. Гънкнте на местността, гъстите гори и хубавата изворна вода са привличали неспокойния дух през най-тежките години на робството. Разгневени от това, че хиляда и петстотин българи от съседните села вдигнали въстание през 1850 година, турците изгорили манастира.

— Тези вековни орехи — казва Младенов — сигурно са преживели варварското дело на османлиите.

Слънцето залязва зад баира. Гледаме как светлосенките се менят всяка минута и мислим за Вълчан войвода, за хайдутите, за партизаните, които са идвали тук да пият или да вземат вода.

От изворчето по стръмна пътека се изкачваме на една поляна, сред която кичеста круша е разперила клони. Под нея нощно време са се събирали партизаните, за да отидат после задружно в скривалището, намиращо се на петдесет-шестдесет метра в гората, която покрива целия склон.

Ето го Липака.

Липовите цветчета още не са се разтворили — като че ли не искат преждевременно да отнемат благоуханието на люляковата гора.

ПартизаниОт този свиден кът тръгнаха двадесет и седем партизани, а останаха осем — другите загинаха в неравна борба. Тук всяка педя земя, всяко дърво има своя история. Ако те можеха да говорят, щяха да разкажат най-добре за борците, с кръвта на които извоювахме свободата.

Стоя с разтуптяно сърце пред празната землянка и пред очите ми се възправят образите на бойните другари, с които съм делил и скърби, и радости.

Сега местността Липака е обявена за неприкосновена гора, а землянката се пази като светиня.

От Липака до Буковец е изобилие на прохлада, дъх на билки и бабина душица, шепот на зелени поляни. А под синьото чисто небе люляковите и липовите гори разказват дивни предания.

Велко Атанасов - Извървени пътеки

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин