Изпрати стари снимки от Видин и областта

Между Тимок и Дунав

История - Разкази

Булеварда в Брегово
Благодатна земя се е ширнала между Тимок и Дунав. Плодородна и честита. Из нея отдалеч се белеят хубавите, спретнати къщи на кооператорите, постройките на стопанството, сградите на вакуумно-консервната фабрика и клонът на помпостроителния завод „Георги Димитров".

Навлизаме в село Брегово — красив булевард с алея от рози, елхи, кипариси, по която са накацали като бели гълъби портрети на първенците и героите на социалистическия труд Борис Бугаров и Мирон Брезоев — имена, известни в цялата страна с рекордни добиви на царевица каквито и насън не са виждали жителите от Тимошката долина по-рано.

Площадът е чудесно оформен: селският универсален магазин, ТПК, училището, читалището заедно с паметника на съветските воини представляват един ансамбъл, на който не можеш да не се възхитиш.

— Това не е село, а град! — възкликвам.
— Необявен град — отговаря Борис Бондоков, нисък мъж със сини пъргави очи, който ме придружава. — Бреговчани все го разкрасяват. Те много го обичат и трудно го напускат. А напуснат ли го, окото им е все насам и един след друг се връщат.

Брегово е гранично село и като всички такива села е имало тежка съдба: през него постоянно преминавали много племена и народи, които оставяли по нещо от бита и културата си. Още през време на Римската империя тук имало път, който свързвал Ниш със Солун, Дунав и Бяло море. Селото видяло страшни нашествия от изток на запад и от запад на изток и не един път трябвало да се въззема от развалините. След Чипровското и Търновското въстание оттук минали и много българи, подгонени от турските свирепства, за да избягат в Сърбия, Румъния или Австрия.

Даскал Йон ЧолакаСвободолюбиви по дух, бреговчани често се бунтували срещу турските зверства. Най-известен бунтовник бил даскал Йон Чолака. Той се родил съвършено хилав и сакат: дясната му ръка била само до рамото, а лявата имала един пръст. Но детето се оказало много даровито, бързо усвоявало всичко, което му се преподавало, и когато пораснало, станало учител в родното си село.

Един ден в селското кафене заедно с турските заптиета, дошли да търсят Левски, влязъл и непознат човек. Той се препоръчал за търговец на кожи, седнал до даскал Йон и поръчал две кафета. Когато Йон вдигнал чашата, непознатият се навел към него и му прошепнал името си. Като го чул, даскалът изпуснал чашата. Селяните извърнали учудени погледи. Тогава търговецът на кожи спокойно казал:
— Бедният! Нали виждате, че е сакат., затова изтърва чашата! — и поръчал ново кафе.

Този ден Йон Чолака бил посветен от Левски в народното дело. И бреговският даскал се отдал на борбата с цялата си душа. Той подбудил населението да изпрати молба до султана за намеса срещу жестокостите на пашата и подчинените му. Негова е и идеята да се отправи прошение до руския император за помощ срещу своеволията на турските власти.

Будният дух на бреговчани се предавал от бащи на синове и внуци и с по-голяма сила се изявил през следващите години. През 1909 година под ръководството на Станко Маринцъстов била основана в селото партийна организация. Нейни членове станали Георги Бондоков, Йон Удрев, Милан Павлов и други...

През Септемврийското въстание Брегово станало един от центровете на борбата. Около сто и петдесет души, въоръжени с бомби, пушки, пистолети, вили и брадви, се събрали в местността Потока, готови за бой.

— Другари! — разнесъл се гласът на Георги Бондоков, ръководителят на въстанието в този край. — Отиваме да се срещнем гърди срещу гърди с фашистите, оръдията на буржоазията! Ще се бием достойно като комунисти!

Тези думи вдъхнали увереност у въстаналите селяни и те тръгнали и завзели властта в селото. Зарадвани от успеха, изпълнени с ентусиазъм, те се отправили към граничния пост. Атакували го два пъти, но безуспешно. Тогава се оттеглили: едни от тях се разотишли, а по-голямата част начело с Георги Бондоков се насочили към Макреш, за което село имали сведения, че е в ръцете на комунистите. По пътя обаче срещнали голямо поделение от войници и били принудени да преминат в Югославия.

В по-ново време хубави страници в историята на Брегово са написани от Александър Джибров, Кирил Сулов и Лазар Меицов. Особено голям дял за разцвета на селото има Никифор Миролесков. Той обича земята и не може да се откъсне от нейната гръд — колкото пъти е правил опит за това, все не е успявал. Още с ученическа фуражка той става заместник-председател, после и председател на ТКЗС, а сега е ръководител на аграрно-промишления комплекс. Цели 21 години се бори, работи и обмисля как да живеят по-добре кооператорите. Под негово ръководство са изградени модерни предприятия в селското стопанство, които служат за образец.

Борис Бондоков ни предлага да разгледаме художествената галерия — първа по рода си селска галерия в окръга. И наистина тя прави силно впечатление. Творби на известни наши художници са разположени в малките стаи на една кокетна сграда. Интерес буди и кътчето с произведения от местни художници — самодейци и кръжочници.

След разглеждането на галерията отиваме в Балей — малко спретнато селце в най-северозападния край на страната ни.

— Ето водната граница, която дели България от Югославия — казва Бондоков, като показва Тимок.

Навлизаме в зеленчуковата градина на селото. Докъдето очите ни виждат — зреят едри, сочни домати.

— Как успяващ да обработваш и прибираш плода от такова огромно пространство? — питам прочутия бригадир Луцо Койманов.

— Всичко това, което виждате — казва той, — се работи механизирано. От цялата страна идват кооператори да видят как става на практика. Всяка година получаваме високи добиви. Сега отглеждаме няколко вида домати за обиране с комбайн. Кооператорите обичат градинарството и се стараят да са челници в това производство.

Очите ми се пълнят с радост от тази преобразена благодатна земя — ъгъла на България, образуван от ширналите се води на Тимок и Дунав. Кичестите тополи шумолеят. От зелените поляни лъха свежест и прохлада.

- Това чудесно кътче — казва Бондоков — трябва да се превърне в туристически обект с хижа, ресторант и къмпинг. Ние имаме план да построим едно ресторантче тук, защото в почивните и празничните дни идват много хора от Брегово и Видин, а дори и чак.от София. Любуват се на красивата гледка, където.се сливат границите на България, Румъния и Югославия. Три граници! Колко размисли будят те...
Велко Атанасов - Извървени пътеки

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин