Изпрати стари снимки от Видин и областта

Град-крепост

История - Разкази

Наближаваме Видин - отдалеч се вижда средновековната крепост „Баба Вида", чиито кули и бойници се отразяват във водата. Още малко и сме на пристанището. Тук всичко ни е познато, близко, скъпо ... Видин, този светъл бисер в огърлицата на България, е град с голяма история. Основан е още от келтите като важно укрепено място Дунония. Когато римските легиони покорили дунавските земи и ги включили в своята от провинция Мизия, Дунония била превърната в силна на крепост Бонония. По-късно, завладяна от българите, тя била преименувана в Бдин.

През различните етапи от историческото развитие на нашата страна Видин е играл важна политическа и икономическа роля. Особено значителна е била тя по време на Втората българска държава, когато вътрешните междуособици във феодална България и несигурното положение на северозападните земи подготвили почвата за постепенното отделяне на Видинската област от Търновското царство. Към шестдесетата година на XII век тази област вече успяла да се наложи като самостоятелна под ръководството на болярина Светослав. По-късно тук с помощта на татарите се издигнал един от най-мощните български феодали — деспот Михаил Шишман.

Боляринът Михаил Шишман и неговата фа,милия са направили много за развитието на средновековния Видин. Тези феодали се отличавали с политическа прозорливост, дипломатически усет и познаване на тогавашното военно изкуство. Изобщо Шишмановци са били едни от най-крупните фигури в българския живот през тази епоха, изпълнена с драматични събития и героични прояви на нашия народ. Не току-така Известният писател Стефан Цвайг, чийто род е от Видин, е възнамерявал да напише книга за тях, като дълго време е събирал и необходимите материали за това свое произведение.

През 1323 година болярският съвет в Търново избрал Михаил Шишман за български цар. Но той не царувал дълго: заплетен от византийските коварства в планове за териториални придобивки, той паднал в битката при Велбъжд, без да успее да подобри положението на народа, страдащ от феодалните размирици. Синът му Иван Стефан една година след възцаряването си бил свален от престола с дворцов преврат и на негово място бил поставен деспот Иван Александър. Безсилен да се справи с интригите на болярството по въпроса за престолонаследието, този племенник на Михаил Шишман разделил българската държава между двамата си сина: на Иван Срацимир дал Видинската област, включена между Тимок и Искър, а на Иван Шишман - останалата част със столица Търново. Братята не се разбирали помежду си и след смъртта на бащата Срацимир скъсал отношенията си с Търновското царство и се обособил като самостоятелен владетел.

При царуването на Срацимир Видин преживял небивал разцвет. Владетелят на Видинското царство имал амбицията да направи града цветуща столица. Той не само го укрепил, но и го превърнал във важен търговски център. В оживеното пристанище се разтоварвали стоки от влашките, моравските и маджарските земи. Тук имало многобройна колония от дубровнишки търговци. Градът изнасял на чуждите пазари плодовете на богатия край, а също така произведенията на развитото си занаятчийство. Най-много се славело златарското изкуство.

Трагичната съдба на Втората българска държава обаче не отминала и Видинското царство: след като завладели голяма част от Балканския полуостров, османските пълчища стигнали и до Дунав. През 1388 година Иван Срацимир бил принуден да стане васал на султана и да пусне малък турски гарнизон в своятa столица. Но видинският владетел не се отказал от желанието си да отхвърли позора и да отмъсти на поробителите. Такъв случай не закъснял да му се представи: през 1396 година маджарският крал Снгизмунд предприел поход срещу Баязид. Видин отворил вратите си за армията на кръстоносците и прогонил турския гарнизон. Кръстоносците обаче претърпели тежко поражение при Никопол и Сигизмунд едва се спасил с бягство. Баязид отправил пълчищата си срещу Видин, обсадил го и го превзел в края на същата година. Плененият Иван Срацимир бил отведен в Мала Азия, където завършил живота си.

С падането на Видинското царство била покорена цяла България. Анадолските нашественици се впуснали с бясна омраза и религиозен фанатизъм да грабят и убиват беззащитното население. Цветущата столица Видин била опустошена. Но въпреки това българският борчески дух не бил сломен. Само след седем години, през 1403 година, във Видинско и Пиротско избухнало първото въстание срещу поробителите, оглавявано от братовчедите Константин и Фружин, синове на последните български царе Иван Срацимир и Иван Шишман. През османското робство Видин станал център на голям санджак. Скоро крепостта била възстановена и в града се настанил силен гарнизон. А след това в пристанището започнали да спират и кораби, на мачтите на които се веело турското знаме. Оживила се и търговията, която снабдявала османската армия с храни и материали.

В тежките робски години Видин особено здраво е свързан с Осман Пазвантоглу. Този хитър, предприемчив и властолюбив паша, потомък на помохамеданчени славяни-босненци, обединил около себе си недоволните от реформите на султан Селим III еничари, дребни феодали, мохамедански духовници и кърджалийски главатари, превзел Видинската крепост, която тогава била почти лишена от гарнизон, и се установил като самостоятелен господар в Северозападна България. В своя бунт против централната власт той успял не само да подмами българското население, което изнемогвало от данъци и грабежи, но и да спечели благоволението на много истанбулски сановници, които смятали, че е достоен за високата чест да бъде поставен на султанския трон. Събрал голяма наемна войска, Пазвантоглу предприел няколко похода против Селим III- С кръвопролитни битки той превзел Враца, Никопол, Русе и Търново и стигнал чак до Варна, като опустошил и разграбил цяла Северна България, чиито богатства били пренесени във Видин.

Безуспешни останали опитите на Високата порта да постигне споразумение с Пазвантоглу. Смелите му действия домогвания до султанския трон принудили турското правителство да изпрати на три пъти воински срещу него. Тези походи обаче били не успешни: Пазвантоглу разпускал отредите си и се затварял във Видинската крепост. Тази тактика на доброволна обсада той предприемал поради невъзможността да държи по-дълго време военната си сила в опустошената и обезлюдена Северозападна България, която не можела да ги снабди с храна.

Към 1803 година, Пазвантоглу започнал да губи военната си мощ. Главна причина за това била съпротивата на българското население, което масово се изселило 0т санджака, и по този начин засегнало интересите на дребните феодали и те се отвърнали от него. През 1805 година дружината му била окончателно разбита от кладовските феодали. След това поражение той се затворил в крепостта, където през 1807 година умрял.

По време на дългогодишното господство на Пазвантоглу във Видин били извършени големи строежи с важно военностратегическо, културно и благоустройствено значение. Видинският паша оградил града с нови укрепления, насипи и ровове, за да издържа на обсадите. Той построил дворец, придворна джамия и библиотека, които са останали и до днес, Особено силно впечатление прави библиотеката - малка квадратна каменна сграда с нисък куполовиден покрив, покрит с оловна ламарина. Както и островърхото минаре на джамията, тя е украсена със сърце вместо с полумесец. Над входа и е вграден надпис: „Аз, Осман Пазвантоглу, построявам тази библиотека, която съдържа разни скъпоценни книги, за да извличат от тях посетителите знания и да благославят покойната ми майка".

Видин е взел активно участие и в освободителните борби на Северозападна България. В този край, където с голяма свирепост беснеели кърджалийските орди и феодалските главорези, се развило силно хайдушко движение. Помни се и досега имената на смелите ха дути баба Новка Стоян Чавдар и други, за делата на които се разказват легенди. Особено интересна е една история за Ангел войвода.

'Един ден във видинския конак пристигат Ангел войвода и помощникът му Стойко Преоблечени като турски големци, те се представят за видни истанбулски тьрговци на риба. Пашата Мехмед Зия ги приема с почести. В разговора, който се повежда, става дума и за положнието на раята. Пашата се оплаква, че" народът се бунтува и не иска да плаща данъци, та е принуден да наказва и затваря.

— Ами и някои аги прекаляват, паша ефенди — казва Ангел с твърд глас. — Не бива така. Видин е кръстопът, през него минават много чужденци и раята се оплаква на тях, че не се изпълнява издаденият от султана Гюлхански хатишериф. Така се създават само главоболия на султана.

От чужденците друго не може и да се очаква — отвръща смутено пашата.
— Затова и ние трябва да държим сметка за волята на султана! — казва по-твърдо Ангел и подава ръка да се сбогува.
— Е, щом е така — изкривява лице пашата, — ще стегна юздите на агите.
И полуусмивка заиграва на устните му:
— Хайде със здраве. Пък гледайте там, ако стане дума, кажете няколко харни приказки за мене..

Хайдутите напускат конака. И още същия ден те се прибират в скривалището си. Там Ангел диктува, а Стойко написва на турски строго предупредително писмо до пашата.

„Тежкият търговец от Истанбул — гласи писмото — бях аз, хайдут Ангел. Намирам се край Видин. Като бях при тебе, носех затъкнати в пояса си заредени пищови. Можех да те убия на място, но не го сторих, защото смятам, че трябва да поправиш лошите дела, които вършат твоите аги и бейове, твоите субаши, онбашии и кърсердари. Какво трябва да сториш? Казах ти го, когато бях при тебе: дай заповед да се спазва хатишернфът. Иначе наказанието ти е смърт. Както дойдох в конака, без да разбереш кой съм, та дори и кафе ме почерпи, така ще те намеря и друг път и ще ти тегля куршума."

Като прочел писмото, Мехмед Зия се хванал за лавата. Дяволска работа! От хайдут Ангел се оплакали някои аги и бейове, че ги ограбил, та пратил аскери да го преследват и заловят. А същият този хайдут Ангел седял коляно до коляно с него в конака .. .

Няколко дни страшна ярост души гърлото на пашата. Но и студена пот избива по челото му. Не може място да си намери, стряска се насън. Какво да прави? Засили стражата пред конака, сложи охрана пред харемлъка си. После прати да върнат аскерите, които разпрати по селата. Изпонаказа ония, за които знаел, че вършат золумлъци. А след това нареди да почистят килиите в затвора, назначи комисия да разследва затворените в крепостта и заповяда Да пуснат на свобода невинните. Видин има значителен принос и в борбата за самостоятелна църква и просвета: в града били отворени добре поддържани училища, в които се преподавало по български език. а през 1868 година видинската черковна община си извоювала правото да има българска митрополия, като митрополит станал Антим, избран по-късно за пръв български екзарх.

През втората четвърт на XIX век целият Видинския край бил обхванат от широко въстаническо движение срещу османлиите. Основна причина за това била борбата на селяните за земя и за премахване на данъчното бреме и тежкия национален гнет. Първите въстания започнали през 1836 година с частични прояви в отделни села. Най-висок етап в националната революционна борба било голямото въстание в Северозападна България през 1850 година. И ето че най-сетне, след героични усилия и скъпи жертви, вековната вяра и надежда на народа за освобождение станала действителност: на 24 февруари 1878 година началникът на турския гарнизон предал града и ключа на Видинската крепост на руския генерал Боревски.

Във Видин има много исторически паметници, но гордостта на града е крепостта „Баба Вида" или „Бабини Bидини кули". За нея народът е създал чудни легенди, в които е вложил крилатото си въображение и добротата на своето сърце. Ето най-разпространената:

Живял някога в този крайдунавски град могъщ цар. Той имал три дъщери Вида, Кула и Гъмза — и мечтата му била да ги задоми, докато е още жив.

Когато дъщерите станали за женене, царят най-напред омъжил Гъмза - дал я на сръбски княз, на когото отделил земите на царството си по долината на Тимок.

Но князът бил с необуздан характер и животът му минавал във войни, та не живял добре с жена си. А един ден се разсърдил и я изпратил в манастир.

Не по-добра участ постигнала и Кула Нея царят омъжил за български болярин. Ала и той не излязъл по-добър от баджанака си: пиел, гулял и живял в разкош. И скоро прахосал всичко — не само това, което имал, но и зестрата на жена си.

След няколко години дошъл ред за омъжване и на Вида. Но Вида, която имала пред очите си лошата съдба на двете си сестри, помолила баща си да не я дава на никого, па бил той и най-личен човек. Царят се вслушал в молбата. Вида се врекла да посвети всичките си сили на запазването на бащиното си царство. Тя построила в старопрестолния град големи каменни кули —- от тях да се вижда на север и на юг, по тях да познават могъществото му всички, които идат от- запад и от изток.

В този замък Вида живяла до дълбока старост. Затова той и до днес носи нейното име — Бабини Видини кули" ...

Разбира се историческите данни свидетелствуват друго. Крепостта „Баба Вида" е възникнала най-напред като селище сред блатата на високия дунавски бряг. Укрепявано през вековете, това селище се превърнало в твърдина, бранила и отблъсквала всички племена и народи, чиито пътища се кръстосвали в този край. В нейните стени са кънтели викове на римляни и византийци, на готи и хуни, на българи и татари на турци и маджари. Всички владетели на града се стараели да я направят недостъпна, като влагали майсторството на епохата в която са живели.

В сегашния си вид крепостта е почти квадратна цитадела, заобиколена с дълбок ров. По каменен мост се влиза в първата, така наречена „входна" кула. През нея се минава в първия вътрешен двор, ограден от три страни от вътрешни крепостни стени. Най-добре е запазена Срацимировата кула, свързана с последните дни на Втората българска държава. Запазено е и непрогледното каменно помещение, лъхащо на хлад и влага, което било затвор за българските борци за свобода. И до днес стои дървото, на което те били бесени. Познава се и мястото на въжето.

Сега в двора откъм Дунав между крепостните стени е построен театър, а в бившото казармено помещение е уреден музей, в който с оригинални експонати е пресъздадена бойната история на крепостта. Тук по-пълно е илюстриран средновековният живот. Силно впечатление прави облеклото на видинските боляри. Редица експонати напомнят за героичната, борба на руските войски при освобождението на нашия народ от османското робство. Изложени са една руска гвардейска униформа и една румънска, а също така различни системи пушки пистолети и саби. Една графика пресъздава, предаването на ключа на крепостта. Като скъпа реликва се пази и самият ключ.

Не по-малко забележителни са и другите исторически паметници във Видин. На първо място между тях е „Хумбата" средновековно подземно търговско скривалище.Тук търговци от Дубровник, Венеция и други, земи складирали цели кервани стоки — копринени платове, златни украшения и художествени изделия. В обширните помещения се прониквало през дълъг лабиринт от коридори, където имало тайни ями, покрити с подвижни дъски и познати само на посветените. Похитителите, които не знаели местата за стъпване, са ставали жертва на тези гробници. Сега „Венецианският склад" е превърнат в интересно и привлекателно нощно заведение.

Ценни архитектурни паметници са черквите „Свети Пантелеймон" — от XII век и „Света Петка" — от XVII век, в които могат да се видят прекрасна живопис и фина дърворезба. Първата черква е свързана и с името на Софрони Врачански — в нея великият възрожденец е написал своите първи и втори видински сборници.

Голяма ценност представлява Кръстатата казарма, построена през 1798 година под ръководството На полски специалисти за нуждите на войските на Пазвантоглу (сега в нея са открити новите отдели на окръжния музей - за социалистическото строителство и за етнография), а също така къщата, в която е живял унгарският революционер Лайош Кошут, емигрирал във Видин през 1849 година след разгрома на унгарската революция. Видин има и богат исторически музей. Неговата експозиция обхваща цялото минало на града — от далечните векове на основаването му до наши дни. Особено и залите на втория етаж в които е разкрит пътят на комунистическото движение в града.

От голямо табло гледа спокойно Димитър Благоев. В този край Дядото за първи път разнася правдивото слово на социалистическото учение. Тук през 1887 — 1890 година той е учител и директор в Скобелевата гимназия, организира дружество на видинските учители и редактира първия професионален учителски орган у нас „Вестник на учителското дружество". Тук след посрещането на Фердинанд на пристанището през 1889 година той е даден под съд за обида на княза и уволнен.

От стената гледа и Гаврил Георгиев —- изтъкнал деец на партията. Във Видин той се връща при семейството си след изключването му от Висшето училище в София заради социалистическа дейност и с още по-голям ентусиазъм се отдава на великите си идеи, като учредява две партийни дружинки. На Третия конгрес на партията в Търново той е делегат на тези дружинки.

Тук е и работният кабинет на Тодор Петров — писалищното му бюро, лампата му, книги и някои негови принадлежности. През 1898 година той поставя началото на социалистическата партийна организация в града. После се премества в София, където следва право. Става администратор на списание „Ново време" и публикува много статии в него и в „Работнически вестник". Оформя се като талантлив публицист и теоретик на марксизма у нас. Заедно с Георги Димитров, Васил Коларов и Тодор Луканов през Септемврийското въстание е определен за въстанически ръководител. След потушаването на въстанието е избран единодушно за секретар на новосформирания временен ЦК на БКП.

Редят се портрети на хора, минали през стачки и затвори, загинали в сражения, увиснали на бесилото. Вперили безмълвни очи в посетителя, от тях гледат Мико Нинов, Боян Чонос, Коста Йорданов окръжни секретари на РМС, Живко Пуев, Лило Тошев, Тошо Младенов — известни партийни функционери, и още много, много свидни български чеда, пожертвували живота си за щастието на народа ни и за новия ден на Видин ...

Този нов ден сега грее с ослепителната яркост на социалистическото строителство, което променя облика на Видин.

Ето, тръгнете по широкия асфалтов път, който прилича на огромна река. Колата се плъзга под арката на луминесцентните лампи. Вдясно заиграват пламъците на индустриалното селище. Пристигате. Това са химическите заводи. От портала излизат от смяна млади хора. Колко много младежи и девойки! Елегантно облечени, весели, оживени, със самочувствие, че са стопаните на тези заводи. Гордост изпълва сърцето, че голямата химия е в ръцете на такива млади хора.

Влизате в ТЕЦ, в това огромно енергийно сърце което разпръсква светлина и задвижва всички мотори на корпусите.

— Построяването на ТЕЦ — казва ръководителят на съветските специалисти Мойсей Яковлевич Ремез - за нас и за българските другари е радостно събитие. Това е една голяма победа, един ценен плод на нашата дружба ...

И оттук започва едно рядко пътешествие — увлекателно и дълго, докато умората удари в коленете. Гледате как механичните ръце налагат кордовата тъкан и каучука, как валят бъдещата гума като истински скулптори, как от невидими усилия се източват тънки еластични жици от полиамид и как преминават през всички изпитания на обработката; докато получат името готова продукция — и не можете да овладеете чувството на възторг, което на всяка крачка напира да се излее. А в какви помещения работят създателите на тази голяма химия! С право химическите заводи в града се наричат работнически дворци.

Една от най-големите забележителности на Видин е и паркът „Тодор Петров". Незабравимо впечатление на посетителя прави алеята на липите. Оттук се открива необозрима гледка към Дунав. Във въздуха, прохладен и чист, се разлива упоителният аромат на цветята,. А скулптурните фигури на Тодор Петров, Найчо Цанов и Г С. Раковски сякаш са живи.

Особена прелест излъхва паркът вечер, когато светлините на града се отразяват в речните води, в далечината трепти сиянието на Калафат, а закъсняла лодка с влюбени двойки преминава през сребристата пътека на луната. Тогава всичко се съчетава в една феерия, която те кара да възкликнеш: чудни са нощите край Дунав. И погледът някак неволно се отправя към ярко осветения паметник на борците за свободата на народа от Видинския край. Построен символично на мястото на стария турски зандан, в който мнозина загубиха своята младост, той се издига на висок гранитен пиедестал над Дунав. Стиснала ръце в изблик на неудържима радост, женската фигура на неговия връх, изящно олицетворение на свободата, приветствува всички, които пътуват по великата река.

Да, ненагледен е нашият Видин. В него древността на историята се слива с младостта на днешния ден. И вековната твърдина на българския дух все се възражда. И все младее.

Днес Видин е модерен град със своя атмосфера, бликаща както от старинната му славна история, така и от съвременния облик, който му придават широките асфалтирани и павирани улици, красивият парк край реката, белоснежните жилищни блокове и обществени сгради, многото фабрики и заводи, новите квартали. Голям промишлен и селскостопански център на богат край, оживено вносно-износно пристанище, важно културно средище, той живее с напрегнатия пулс на огромното социалистическо строителство, което с невиждани темпове преобразява нашата родина в нейния неспирен устрем към комунистическото бъдеще.
Велко Атанасов - Извървени пътеки

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин