Изпрати стари снимки от Видин и областта

Чупренски балкан

История - Разкази

Чупрене
Поемаме стръмния живописен път по прохода Св. Никола, който лъкатуши между вековни буки. Той ту потъва в сянка, ту излиза на слънце, ту слиза, ту се възкачва. Често се обръщам назад. Възхищавам се на горската вила и пионерския лагер, накацали като бели гълъби.

Вървим из стръмнината. Тук са минавали турски обози, натоварени със стоки за Пирот и Ниш, оттук хитлеристките пълчища са бягали презглава, преследвани от л съветски и наши войници. На една голяма бука още личат следите от надпис: „Кондаренко А. С., руски солдат, 1944 година".

Пред нас е планинският поток. Той бълбука между зелените дървета, скача весело и шумно от рид на рид, кърши снага из полите на планината, срива се и отново блясва. Ту запее, ту се смее. Приказва и пълни целия хребет с мелодичен шум.

Стъпка по стъпка се изкачваме на Хайдушки камък.

Той е красавецът на планината. Ненагледен. Кацнал е на като орел във висините и зорко бди наоколо с очите на хайдутите, които са причаквали турците. Дъхът неволно спира от прекрасната гледка.

Нагоре от Хайдушки камък към връх Три уши навлизаме в смърчова гора с малки поляни. Накъдето и да погледнем — все гори и гори. Не се чува никакъв шум, никаква песен на птичка, целебна тишина. А в този миг някъде шуми животът, гърмят трамваи, фабрики и заводи, комини бълват огън и пушек.

Като гледа омайната панорама, моят приятел Милен не се сдържа и запява:

Прекрасна си, мила родино,
когато човек те обзре
с Балкана и твойте градини
от Тимок до Черно море. . .


Да, в Чупренския балкан човек наистина се слива с природата и се извисява. Стига да умее да. се вслушва в нея, да я разгадава и разбира.

Да обичаш природата значи да бъдеш погълнат от едно голямо чувство. А истинските емоции трудно изпепеляват — пламъкът им е буен, но винаги има с какво да се подклажда ...

Влизаме в смърчова гора, страшна със своята тишина. Неочаквано изгубвам другарите си. Викам: „Ехо-о-о!", но никой не ми отговаря. Успокоявам се, едва когато излизам в местността Бекинска шобура. Там другарите ми ме чакат с нетърпение. В тази местност ден и нощ блика и шурти ледено студена вода. Около нея са се ширнали безкрайни ливади, които се спускат по долове. Оттам ехтят дивните мелодии на потоците. Навред ухае на билки.

Недалеч от Бекинска шобура е местността Локвата. Разказват, че хайдутите веднъж спрели по тези места да си починат. Изморени били и заспали. Часовият дълго не мигнал. Били се уговорили: ако той забележи потерята от турци да гръмне. Късно през нощта часовоят на месечина забелязал до себе си сърна, забравил уговорката и гръмнал. Хайдутите, още сънени, в уплахата си хвърлили златото в локвата и побягнали. След време дошли и потърсили парите, но. . . И от. поколение на поколение се говори за загубеното злато. Оттогава до ден днешен иманярите напразно го търсят тук.

Близо до Локвата е Булина ливада. Ha, нея, според преданието, хайдутинът поп Мартин настигнал жена си, на която и омръзнало хайдутството, та избягала от четата. Тук коравият хайдутин я съсякъл, както се наказва всеки дезертьор.

През Синичев дол поемаме към границата. Крачим по реката. И колкото по-навътре навлизаме в планината, толкова тя добива по-възхитителен вид. Вървим между зелени урви. Сребристите вълни весело пляскат, скачат от камък на камък, от ниски канаристи прагове, струят във вировете, въртят се като завряла вода. Отдалече реката хвърля звънливите стрели на своята песен, в която сякаш взема участие душата на цялата планина.

Напускаме реката и се насочваме по високия рид кьм върха. Край нас — високи, стройни, извисили се ||ели които се притискат гъсто една до друга. Пейзажът е див, но възхитителен. Пътеката се вие по склоновете. Местността е тайнствена. Тук някога са бродили с четите си Ильо и Страхил войвода. А гората — няма свидетелка: мълчи. Останала е само тиха мълва, бедна откъм подробности, но величава по дух.

Изкачваме се към връх Остра чука. Далеко в дола мъглата бавно пълзи след нас.

— Да бързаме — казва водачът- — Трябва да стигнем върха, докато мъглата не ни е надминала — тогава нищо няма да видим.

Забързваме и успяваме. От върха се вижда далечен простор от предпланини.

Над нас се вият два орела. Гледам ги и си спомням народната песен за смелите птици, които волно кръжат в ширинето.

Преданията разказват, че българите са построили на този връх черква, недостъпна за турците. И оттогава той носи това име.

Привечер, когато .се прибираме в хижата „Чупрене", отивам при малиноберачите, които предават събрания плод на приемача, и повеждам разговор с тях. Един възрастен мъж ми казва:
— Тежък беше животът ни преди години- Мъжете сечаха гора и я продаваха в града. А жените идваха вечерно време тук да преспиват и на другия ден беряха малини и къпини, за да изкарат някой лев за прехрана. Малинарството беше като професия — нямаше друг начин да работим. Жито не се раждаше по нашите места. От сутрин до вечер беряхме малини.

Чупренски балкан — това е изобилие на прохлада, дъх на билки и здравец, на вкусни боровинки, малини и ягоди. На пъргави сърни, диви свине и катерички-рунтавелки. В него се слива ромонът на пенливи рекички с шепота на вятъра. А над него се е ширнало синьо небе.

Бил съм в Чупренския балкан, когато в ранна пролет кокичетата пробиват снега и когато модрооките теменуги и минзухарите покриват поляните му. Бил съм лете, когато под неговите буки вее прохлада от бистрите балкански поточета,. Бил съм и наесен, когато е пъстроцветен, и зиме, когато бяло наметало покрива смърчовете и елите. Той е ненагледен винаги!

Всеки път нещо ме влече към Чупренския балкан.

Дали това са неговите зелени слънчеви поляни или ромонът на ручеите, които блестят на утринното слънце и бързо се спускат към равнината? Дали е шепотът на вятъра или мощният масив, който се издига в небесната вис от връх Три уши чак до Миджур — гордия страж ма Западна България?

Кой друг балкан, кой друг планински кът има приказната прелест на пищния венец от бук и смърч, оградил прекрасни поляни като тук! Къде другаде има този свеж, прохладен и целебен въздух, напоен с аромата на билките. Къде на друго място има толкова много жълта тинтява и виолетов минзухар!

Не те давам, мой роден Чупренски балкан, за никой земен кът!
Велко Атанасов - Извървени пътеки


Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин