Водопадът до село Върба

Вторник, 02 Февруари 2016 23:44

Написано от ivailo

Към края на 2015 година докато търсех стар граничен пост и паметник в района на село Крачимир от обърканият списък на Областно управление Видин се запознах случайно с един човек от село Рабиша. В разговора ми каза за водопад около село Върба. Останах изненадан за този водопад, тъй като бях разпитвал преди време за водопади в този район и имаше само "Сини вир" до село Сливовик.
Прибрах се във Видин и започнах да разпитвам всички за които се сетя, че са от Белоградчик и селата с надеждата някой да потвърди или отрече. Потвърждението за водопада бе от дългогодишен търсач на злато и полезни изкопаеми.
На 21 декември реших да ида до замиращото село Върба с идеята да видя някой човек и ако може да ми обясни къде е и как да се стига до водопада.
За село Върба минах през град Димово и селата Острокапци и Кладоруб.

След Димово около местността Средока (според руска топографска карта) преди село Острокапци има едно възвишение от лявата страна, когато и да минеш до него винаги е красиво.

река Арчар

След село Острокапци посока село Кладоруб има друго възвишение от лявата страна на пътя. От много години се подканвах да се отбия до него и да го разгледам и най-после този момент настъпи.

Тук някъде на скалата е имало средновековна крепост или пост. До този пост минава път и поста се предполага, че е бил за охрана.

река Арчар

До черния път видях чешма, но все още бликаше вода, макар почти затрупана.

Върнах се и продължих към село Върба. По пътя имаше хубави гледки, а времето беше около 15 градуса, което за 21 декември е топло време и идеално за горски разходки.

Село Върба се намира на 12 километра от градовете Белоградчик и Димово и на 6 километра от пещера Магура. Сегашното място на селото е от 19 век, а старото село се е намирало до река Мъртвица / Вещичка, която е приток на река Арчар. До тази река има старо гробище и средновековна крепост.
През 1884 година село Върба е наброявало 15 къщи с основен поминък земеделие. До 1850 година селото се е казвало Върботиче.
На 20 май, стар стил, или на 1 юни (нов стил) 1874 г пада метеорит до селото. Метеоритът е паднал с ужасяващ шум в една дъбова гора, забивайки се на 1 м дълбочина, и бил с тегло 3,6 kg. присъства във всички престижни метеоритни колекции, но днес той не е представен в България. Най-голям къс от него (3040 g) се пази в Музея по естествена история в Будапеща, къс от 104 g може да се види в Музея по естествена история във Виена, 74 g се намират в Музея по естествена история в Париж, три къса с общо тегло 38 g могат да се видят в Британския музей. Малки образци с тегло 1,5 g, 4,5 g и 1,8 g се намират съответно в Музея по естествена история в Берлин, Колекцията от метеорити във Ватикана и в Музея по естествена история в Чикаго.
Виж още за метеорита

Търсача, които ми каза за водопада преди време ми беше казал, че е търсил метеорита около горите на село Върба един месец. Сигурен съм, че не само той, а доста търсачи са търсили мястото. Според мен не е на 100% сигурно дали е паднал във Върба, защото в Белоградчишко има още две села със сходни имена - Върбово и Върбовчец. Сходни с Върба, но това е само мое предположение и не ангажирам никого с него.

Към днешен ден в селото живеят 19 електроални единици по документи, а реално 8 9.

Тези хора срещнах на площада на селото и ми обясниха къде горе долу се намира. Благодаря им, че споделят местните тайни с непознати, макар че ме гледаха подозрително и не търся водопади, а имане или нещо за кражба, но аз съм свикнал с тази подозрителност и вече не се ядосвам. За съжаление забравих техните имена, но ако някой ги познава искам да им предаде благодарности от мен за оказаното съдействие.

В двора на една къща видях Рено 8 или Булгаррено 8 произведено в България. Уникална история имат тези коли.

След обясненията и малкото оставащо време до залез тръгнах към гората. Над селото се откриват красиви пейзажи.
Изглед към връх Магура

Върховете около Салаш и Раяновци

На един от старите пътища към село Рабиша видях тези канали. Комуникационни кабели или това което е останало от тях.
Познайте кои индивиди и колекционери на жИлязо и мИтал са извадили кабелите. Интегрирани цигани от циганската махала на Белоградчик и околията. Каналите са километрични и копането с кирката е доста изморително, но щом е кабел няма проблем. Ако същите тези представители на най-привилегирования етнос се опитат да копаят при работодател с дневна надница, платени осигуровки и трудов договор, дали ще работят ?
Тези канали ги има в цялата област и на такива места, че не е за вярване, но реалността е такава в област Видин.

Трима кабелотърсачи в околностите на Белоградчик.

В тази дупка са един възрастен и две деца. Отлично интегриране и възпитание и познайте децата в бъдеще какви ще станат. Този канал стига до село Гранитово. Това са километри ...

Летните къщи (колиби) са много готини. Връщаш се във времето с 60 70 години.

С превоза бях до тук. Пътят е разкопан и вероятността да пропадна в изкопите е голяма и за това тръгнах пеша.

Направи ми впечатление, че реката (Салашка) има много завои и много притоци се вливат в нея. Някой притоци бяха по-пълноводни от самата река.

Странни бетонни изливки на тази скала. От другата страна на реката няма нищо. Може би мост е имало някога или е трябвало да има. На около е един от старите пътища за село Рабиша.

Голяма скала и вир. За съжаление не знам името на вира, а по този край всеки вир си има име. Например: Петков вир, Иванов вир и тн.

За да продължа по течението на реката трябваше да заобиколя вира и се качих на тази скала. Не очаквах да видя този бункер на нея. Около него имаше иманярски дупки, но най-много да са намерили стари гилзи. Нямам информация от коя година са бункерите, но са много интересни.

На един от притоците видях това нещо във водата. Не знам от какво се образува, но имаше някакъв син цвят.

Пресъхнал ръкав

Стигнах до "Скакаляка" и не успях да намеря водопада. Започна да се стъмва и трябваше да се връщам обратно към джипа. Останах малко разочарован, че не успях да стигна до края и го отложих за следващата 2016-та година. Явно "Раяновският водопад" ми остана последната намерена дестинация за годината.

За финал на днешния ден се опитах да направя хубава снимка на залеза, но за хубава снимка разликата между моя и професионалния фотоапарат е няколко хиляди лева и няколко килограма стативи и обективи.
Залез над село Срацимир и антените.

Дойде време за повторно търсене на водопада. 31 януари 2016 година. По данни на синоптик трябваше да е 15 градуса пролетно време, но точно този ден беше 2 3 градуса и мъгла. Чудех се дали да тръгна днес, но като се замислих, че следващото възможно време за разходка ще е другата неделя и реших да ида към село Върба. Обадих се на един приятел и двамата тръгнахме към Белоградчишките околности.
Както се пее в една песен на Bijelo Dugme - Hajdemo you planine jer tamo nema zime. Мъглата беше до разклона за селата Жеглица и Ивановци. Температурата се покачи на 15 градуса и беше перфектно за горски преживявания.

Това беше чешма. Винаги като минавах от тук пиех вода и не само аз, но нямаше късмет и я затрупа свлачище земя. Свлачището се е получило от масовата сеч на гората. Някой идиот е спечелил дребна сума пари от дървесината, а последствията са за всички. След време ще съжаляваме, но ще е късно.

А ето как изглеждаше

Решихме да пием вода от чешмата в село Кладоруб, която се намира пред старото училище и пътя към село Рабиша. Някой е взел крановете на чешмата и останахме на сухо. Все пак взехме вода от хората живеещи в къщата от дясно на чешмата за което им благодаря , че допуснаха непознати хора в къщата си и даже разменихме няколко думи за въпросния водопад и от къде може да се стигне до него.

Стигнахме гората на село Върба и реших да минем по друг път към реката. Оставихме джипа и тръгнахме към мястото, до което стигнах през 2015г., за да съм сигурен , че няма да пропусна нищо.

Стъпки от някакви зверове.

Има много малки водоскоци

На няколко места има такива жълти стени с дупки на скални лястовици.

Малко gsm-фотография

Някой ще прави заслон или са останките от такъв.

Случайно забелязахме тези основи. Предполагам , че са от старата воденица.

На това място е имало крепост и е изградена на равно място, което от запад и север е защитено от река, а от юг и изток е стръмно. Има приблизително правоъгълна форма с размери 110х120 m.

В близост до крепостта чухме силен шум на падаща вода и точно този шум търсехме.
Връбски водопад в местността Мъртвица. Реката е много пълноводна и водопада прилича на преливник, но е много красив. Височина около 3 метра.

След кратко сравняване с водопада около село Кладоруб установихме, че този е различен и скоро време ще търсим и другия водопад в този район, а именно около Кладоруб.
Тръгнахме към джипа и решихме да заобиколим, за да снимам мястото на крепостта от високо и изненада. Бункерите продължават. Това възвишение е обиколено от окопи, гнезда и тн.

Нямаше как да не вляза вътре. На входа има някакви цифри, но нищо познато.

Ако имате време отидете до този водопад и гората около село Върба. Опознайте местните забележителности преди да посетите в другите краища на България.

За повече информация профилът ми във Facebook

Ивайло Цвѣтановъ Цѣковъ | Направете си визитка