Обичаят „Виене на уруглица“

Понеделник, 08 Май 2023 18:53

Написано от ivailo

Турлашката култура е уникална не само с типичния говор, но и с традициите и обичаите, които се практикуват. Община Чупрене е едно от местата, където с много любов самодейци и читалищни дейци се опитват да съхранят и предадат на идните поколения парченцата от автентичната култура на турлаците. Едно от тези парченца е обичаят „Виене на уруглица“, който е фрагмент от турлашката сватба.

За него разказва Сашка Големшинска, секретар на НЧ "Христо Ботев-1897", село Чупрене.

„Турлашката сватба започва в петък – в петък привечер се събират жените от селото и започват виенето на уруглицата. Това е знаме – прът, на който е завързано платно, бяло и червено, и всяка от жените, носи цветя. Уруглицата започва да се вие с цветя, червени конци и две червени ябълки, като едната от ябълките се слага на върха на знамето, на уруглицата. И докато се вие уруглицата, се пеят песни.

След като уруглицата е готова, млада жена от тази група, взема кобилица и два котела и всички жени, заедно с деца, тръгват към чешма, която трябва да е изворна. Наливат вода в котела и започват хоро около него, като в котела освен вода се слагат свърдел, пръстен и стотинки – свърделът да е ербаплия, младоженецът; пръстенът да е в чест на невестата и стотинките, за да са богати и честити младоженците. Жените започват да играят хоро около котела и да пеят. В един момент се рита котелът, а децата започват да събират стотинките. Котелът се пълни отново и пак се играе хоро, после отново се рита, налива се трети път, след което цялата група се връща към дома на младоженеца.

Там вече са се подготвили за тях. По- старите жени са направили питка, която се нарича при нас шугля, и сирене. Жените, които са се прибрали от чешмата, взимат по залче от питката и от сиренето и си тръгват. А стопанката ги изпраща с пожелание да се приберат, да се наспят и на другия ден да идват и да започват същинската подготовка за сватбата. На другия ден започва да се готви. Момичета с бъклици, които са украсени с цветя и пълни с вино, тръгват да обикалят селото и да канят хората за сватбата. Това е в съботата. В неделята вече е същинската сватба – на обяд хората идват, веселят се…“

Последно ритуалът „Виене на уруглица“, като елемент от традиционната турлашка сватба, е правен през 80-те години на миналия век. Сега, благодарение на читалищните самодейци в Чупрене, той беше възстановен и представен на няколко събития в различни населени места в региона.

Настоящата публикация е изготвена в рамките на проект „Съхраняване на културното наследство на област Видин“, договор № LI-2022-167 15/08/2022, изпълняван от Народно читалище „Ахинора – 2003“. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по Програма за възстановяване и развитие на организации в областта на любителското творчество'22 / програма за възстановяване и развитие на организации в областта на любителското творчество.