Обичаят „Кумичене“

Понеделник, 10 Април 2023 11:50

Написано от ivailo

По традиция на Цветница се изпълнява и последният лазарски обичай – „Kумичене“. Този древен обичай все още се практикува на много места във Видинско. Едно от селата, където обичаят е все жив е село Макреш.

Какво е „Кумичене“ разказва библиотекарят на Народно читалище „Мито Марков“ Цецка Илиева:

„Лазарките, след като са минали по всички къщи – пели са танцували са, хората са ги дарявали с яйца, железни парички, бонбони, сладкиши, отиват на реката, като задължително всяка лазарка от всяка къща е получила лазарска кукла, което е обредна питка. Децата чупят залчета от тези лазарски питки и след това ги връзват с цветен вълнен конец, другият край на конеца връзват за бухалка – това е инструмент, с който са се прали чергите на реката, нареждат всички залчета, затова бухалката трябва да е доста дълга, ако групата е по-голяма, и на която лазарка залчето отиде най-напред, тя става кумица или водачка на лазарската група за следващата година. На следващия ден, на Цветница, след като всички са минали през църквата, отиват в дома на новата кумица, тя посреща дружките си с върбови клонки, осветени от църквата, децата си правят венчета отново, защото лазарските венчета, които са имали, ги хвърлят в реката, преди да си потопят залчетата. И от остатъка от лазарските кукли новата кумица прави попара с вода и захар, защото все още са пости. Децата ядат, след това си играят детски игри, характерни за региона. Ако реката е пълноводна и няма как там да се извърши ритуалът, се отива на селска чешма, където ритуалът се прави“.

Цецка Илиева допълва, че не се знае откога в Макреш се изпълнява обичаят – той се е предавал през поколенията, от баба на внучка. Някога във всяко село е имало лазарска група. Макар това вече да не е така, и до днес от читалище „Мито Марков“ поддържат традицията и пазят обичая „Кумичене“ жив.

Настоящата публикация е изготвена в рамките на проект „Съхраняване на културното наследство на област Видин“, договор № LI-2022-167 15/08/2022, изпълняван от Народно читалище „Ахинора – 2003“. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по Програма за възстановяване и развитие на организации в областта на любителското творчество'22 / програма за възстановяване и развитие на организации в областта на любителското творчество.