Изпрати стари снимки от Видин и областта

Йончо Нинов

История - Поборници от Видинския край

Името му е нееднократно споменавано в историографията на голямото селско въстание в Северозападна България в 1850 г., но нищо отделно и специално за него все още не е писано (1). Той е един от сподвижниците и съратниците на Петко Маринов от село (дн. град) Грамада, тъй нареченият след въстанието "паша Петко".
Роден в това будно българско село на каза Сахра, през 1850 г. той е вече заможен и уважаван човек-чорбаджия, както е споменат в някои от изворите. Оженва се за съсе-лянката си Стойна, която му ражда трима сина: Атанас, Мико и Тошо и една дъщеря - Димитра. Според семейното предание, чорбаджи Йончо Нинов посещава Божия гроб в Йерусалим и се връща от там с почетната за времето си титла - хаджия, а потомците му и до днес се именуват с фамилното име Хаджийски (2).
В наличната литература и съхранените документи той обаче е наричан "чорбаджи Йончо Нинов" или "дедо Йончо Нинов" (3).
Името му е свързано, както вече отбелязахме, с името на големия родолюбец Петко Маринов - "паша Петко", завършил живота си като заточеник в Диарбекир. Съдбите на двамата съселяни и приятели се преплитат, но има и моменти, в които се разделят.
През пролетта на 1850 г. двамата грамадски първенци, поканени от белоградчишките първенци баш кнеза Цоло, Вълчо Коюмджията, дядо Божил, Лило Панов и Недялко Пър-ванов-Влаха, отиват в Раковишкия манастир "Света Троица" и вземат участие в съвещанията на селските първенци от Видинско, Кулско, Ломско и Белоградчишко, където се разискват въпросите на предстоящото въстание (4).
На тия съвещания Йончо Нинов е избран за член на главния въстанически комитет (5).
Името и подписчето-печат на чорбаджи Йончо Нинов от Грамада стои и под едно изложение на българите от Видинския край до сръбския княз с молба за помощ, подписано от 232 души, представляващи 118 села от Видинско, Кулско, Белоградчишко и Ломско, връчено на сръбските власти на 4/16 юни 1850 г. (6). Същият ден въстаниците от Кулско и Видинско, предвождани от Петко Маринов, се сражават при с. Гърци (дн. Градец, Видинско) при което остават 316 убити на бойното поле (7).
Твърде вероятно е и той да е бил с Петко Маринов този ден. Навярно е взел участие в преговорите със султанските пратеници във Видин след разгрома на въстаниците при Гърци. В резултат на тези преговори Петко Маринов е назначен за баш кнез на каза Сахра и на въстаническите водачи бива разрешено да заминат за Цариград, където да изложат своите искания пред Високата порта и султан Абдул Меджид. Известно е, че депутатите ходили в Цариград и успяват да извоюват известни правдини и създаването на специален кай-маклък начело с Александър Димитракиев Хаджитошев. След умиротворяването на раята във Видинския край в началото на 1851 г. турците сменят политиката и обвиняват бившите водачи на въстанието от 185.0 г. в подготовка на ново въстание. Започват арести, при което обвинените са принудени да се крият, образно казано, в миша дупка. Както вече споменахме, арестувани са 40 души. Сред арестуваните е и дядо Йончо Нинов (8).
От тоя момент съдбите им с "паша Петко" се разделят -паша Петко остава да обикаля селата със свита, облечен в турска пашовска униформа и да раздава правосъдие над тур-ци и българи по селата, а Йончо Нинов, окован във вериги, под конвой е изпратен с присъда от видинския меджлис в цариградската терсана. С подбити от път крака, изяден от въшки, той е "интерниран в тъмницата". В запазени турски документи - списъци на подлежащите за интерниране и на интернираните вече в Цариград, публикувани от Владимир Тодоров-Хиндалов през 1926 г., името на дедо Йончо Нинов липсва (9), но в едно писмо, от 23 март 1851 г., изпратено от цариградския затвор до Александър Димитракиев Хаджитошев и Стефан Богориди, съветник на султана, е положено печатчето му подпис (9).
В цариградската тъмница той и другарите му престояват до началото на март 1853 г., когато поради застъпничеството на руския княз Меншиков 19-те мъченици от Видинския край са освободени (10).
След освобождаването му дядо Йончо Нинов се завръща при семейството си в Грамада за мирен живот.
БЕЛЕЖКИ
1 Маринов. Д. Цит. съч., с.89; Цанов, Ил. Цит. сьч.. с.90; Димитров. Стр. Цит. съч., с.69. 76.
2 Сведения на праправнука му Тодор Миков Хаджийски, живеещ на ул. "Алеко Константинов" N 2 в гр. Видин.
3 Вълчев. 1: Главният апостол Цървул Станков. Видин. 1995 (на корицата).
4 Маринов. Д. Цит. съч.. с.89: Панов. К. Цит. съч.. C.J3.
5 Пак там.
6 Димитров. Стр. Цит. съч., с.69. Като кнецкмет на селото е записан Вълчо.
7 Пак там. с. 100.
8 Цанов. Ил. Цит. съч., с.90.
9 Тодоров-Хиндалов. Вл. Видинското въстание.... С.. 1926. с.29-30.
10 Ку шанов. 11. Два документа за въстанието 1850 г. - ИДА. N 10. С.. 1980.
с.156. 11 Сведения на внука му Тодор Миков Хаджийски, с когото съставихме родословно дърво на Йончо Чичовия род.

Генади Вълчев - Поборници от Видинския край

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин