Йончо Нинов

Името му е нееднократно споменавано в историографията на голямото селско въстание в Северозападна България в 1850 г., но нищо отделно и специално за него все още не е писано (1). Той е един от сподвижниците и съратниците на Петко Маринов от село (дн. град) Грамада, тъй нареченият след въстанието "паша Петко".

Роден в това будно българско село на каза Сахра, през 1850 г. той е вече заможен и уважаван човек-чорбаджия, както е споменат в някои от изворите. Оженва се за съсе-лянката си Стойна, която му ражда трима сина: Атанас, Мико и Тошо и една дъщеря - Димитра. Според семейното предание, чорбаджи Йончо Нинов посещава Божия гроб в Йерусалим и се връща от там с почетната за времето си титла - хаджия, а потомците му и до днес се именуват с фамилното име Хаджийски (2).

В наличната литература и съхранените документи той обаче е наричан "чорбаджи Йончо Нинов" или "дедо Йончо Нинов" (3).

Името му е свързано, както вече отбелязахме, с името на големия родолюбец Петко Маринов - "паша Петко", завършил живота си като заточеник в Диарбекир. Съдбите на двамата съселяни и приятели се преплитат, но има и моменти, в които се разделят.

През пролетта на 1850 г. двамата грамадски първенци, поканени от белоградчишките първенци баш кнеза Цоло, Вълчо Коюмджията, дядо Божил, Лило Панов и Недялко Пър-ванов-Влаха, отиват в Раковишкия манастир "Света Троица" и вземат участие в съвещанията на селските първенци от Видинско, Кулско, Ломско и Белоградчишко, където се разискват въпросите на предстоящото въстание (4).

На тия съвещания Йончо Нинов е избран за член на главния въстанически комитет (5).

Името и подписчето-печат на чорбаджи Йончо Нинов от Грамада стои и под едно изложение на българите от Видинския край до сръбския княз с молба за помощ, подписано от 232 души, представляващи 118 села от Видинско, Кулско, Белоградчишко и Ломско, връчено на сръбските власти на 4/16 юни 1850 г. (6). Същият ден въстаниците от Кулско и Видинско, предвождани от Петко Маринов, се сражават при с. Гърци (дн. Градец, Видинско) при което остават 316 убити на бойното поле (7).

Твърде вероятно е и той да е бил с Петко Маринов този ден. Навярно е взел участие в преговорите със султанските пратеници във Видин след разгрома на въстаниците при Гърци. В резултат на тези преговори Петко Маринов е назначен за баш кнез на каза Сахра и на въстаническите водачи бива разрешено да заминат за Цариград, където да изложат своите искания пред Високата порта и султан Абдул Меджид. Известно е, че депутатите ходили в Цариград и успяват да извоюват известни правдини и създаването на специален кай-маклък начело с Александър Димитракиев Хаджитошев. След умиротворяването на раята във Видинския край в началото на 1851 г. турците сменят политиката и обвиняват бившите водачи на въстанието от 185.0 г. в подготовка на ново въстание. Започват арести, при което обвинените са принудени да се крият, образно казано, в миша дупка. Както вече споменахме, арестувани са 40 души. Сред арестуваните е и дядо Йончо Нинов (8).

От тоя момент съдбите им с "паша Петко" се разделят -паша Петко остава да обикаля селата със свита, облечен в турска пашовска униформа и да раздава правосъдие над тур-ци и българи по селата, а Йончо Нинов, окован във вериги, под конвой е изпратен с присъда от видинския меджлис в цариградската терсана. С подбити от път крака, изяден от въшки, той е "интерниран в тъмницата". В запазени турски документи - списъци на подлежащите за интерниране и на интернираните вече в Цариград, публикувани от Владимир Тодоров-Хиндалов през 1926 г., името на дедо Йончо Нинов липсва (9), но в едно писмо, от 23 март 1851 г., изпратено от цариградския затвор до Александър Димитракиев Хаджитошев и Стефан Богориди, съветник на султана, е положено печатчето му подпис (9).

В цариградската тъмница той и другарите му престояват до началото на март 1853 г., когато поради застъпничеството на руския княз Меншиков 19-те мъченици от Видинския край са освободени (10).

След освобождаването му дядо Йончо Нинов се завръща при семейството си в Грамада за мирен живот.

БЕЛЕЖКИ

1 Маринов. Д. Цит. съч., с.89; Цанов, Ил. Цит. сьч.. с.90; Димитров. Стр. Цит. съч., с.69. 76.

2 Сведения на праправнука му Тодор Миков Хаджийски, живеещ на ул. "Алеко Константинов" N 2 в гр. Видин.

3 Вълчев. 1: Главният апостол Цървул Станков. Видин. 1995 (на корицата).

4 Маринов. Д. Цит. съч.. с.89: Панов. К. Цит. съч.. C.J3.

5 Пак там.

6 Димитров. Стр. Цит. съч., с.69. Като кнецкмет на селото е записан Вълчо.

7 Пак там. с. 100.

8 Цанов. Ил. Цит. съч., с.90.

9 Тодоров-Хиндалов. Вл. Видинското въстание.... С.. 1926. с.29-30.

10 Ку шанов. 11. Два документа за въстанието 1850 г. - ИДА. N 10. С.. 1980.

с.156. 11 Сведения на внука му Тодор Миков Хаджийски, с когото съставихме родословно дърво на Йончо Чичовия род.