Изпрати стари снимки от Видин и областта

Участието на българите от видинския санджак в първата българска легия на Г.С.Раковски 1862

История - Поборници от Видинския край

Създаването на Първа българска легия в Белград през 1862 г. е важен момент в развитието на българското нацио-налноосвободително движение. Формирането на тази първа организирана военна единица е част от плана на Г. С. Раковски за освобождаване на България от турско робство, според този трябвало да бъде създаден един полк, който по билото на Балкана да се придвижи към Търново, като по пътя си привлича нови и нови доброволци, достатъчни, за да бъде нанесен съкрушителен удар на Турция и народът ни освободен от робството.

През 1862 г., когато отношенията между васалното още княжество Сърбия и Турция се изострят до толкова, че през лятото на същата година се стигнало до открити сражения в сръбската столица Белград между оставения в белградската крепост турски гарнизон от една страна и сръбските войски, в помощ на които се притекла създадената от Г. С. Раковски Първа българска легия, която дава своя принос за успеха на сърбите. Легионерите на Г. С. Раковски, сред които бил и бъдещият апостол на свободата Васил Левски и други тогавашни и бъдещи български революционери, се сражават като лъвове, надявайки се, че след разгрома на турците, те ще получат възможност да потеглят към поробена България. Събитията обаче не се развиват в желаната от Г. С. Раковски и другарите му посока, тъй като конфликта между Сърбия и Турция бил уреден по дипломатичен път. Настъпил мир и легията станала излишна, дори вредна за сръбското правителство, поради което тя бива разтурена, легионерите - разпуснати. Въпреки че няма пряк резултат за българското освободително дело, това не би могло да се каже и за по-сетнешното развитие на българското националноосвободително движение.

Според наличните източници и най-новите изследвания за Първа българска легия в Белград, броят на участниците в Първа българска легия в Белград е бил не по-малко от 1500 и не повече от 2000 души (1).

Недопущането на български изследователи в сръбските военни архиви от онова време (ако все още са запазени поради толкова превратности) пречи на уточняването на личния състав на легията, в която несъмнено са взели участие и доста българи от Видински санджак. Въз основа на запазените спомени на участници в легията и други запазени документи и усилията на поколения историци, до сега са известни имената на 221 участници. Сред тях са имената и на участниците в тая легия от Видински санджак на следните легионери:

1. Иван Ангелов Кулин, роден през 1805 г. в с. Медковец Ломско, починал в Зайчар през 1870 г. Един от ръководителите на въстанието на селяните в Северозападна България през 1850 г. Войвода на чета в легията. След легията организатор на няколко български чети през 1863, 1864 и 1867 г. (2).

2. Цеко Петков, родом от с. Дългошевци (дн. Замфир), Ломско, през 1807 г. Виден деец на българското националноосво-бодително движение още от 1850 г., участник в Кримската война 1853-1856 г. Награден с орден за храброст от Александър II и със сабя от адмирал Нахимов за участие в отбраната на Севастопол. Участник в депутации при Николай I и Александър II. Войвода на чета по време на Сръбско-турската война 1876 г. През освободителната война 1877/1878 г. съветник в щаба на Българското опълчение, а в последствие - организатор и войвода на доброволческа чета в помощ на руските войски при преминаването им през Троянския проход. След Освобождението - народен представител в Учредителното, Първото Велико и I-во и 2-ро обикновени Народни събрания. Починал през 1881 г. в с. Момин брод, Ломско (3).

3. Еремия Петров Българов. Роден в с. Мокреш, Ломско, през 1835 г. След легията активно се включил в революционното движение. Участвува като военен командир на Зайчарската чета на Иван Кулин в 1867 г. и във Втора българска легия 1867-1868 г. Убит като участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на връх Бузлуджа през 1868 г. (4).

4. Иван Младенов. Родом от Видин. Включен в групата на "жандарите" в легията (5). 5. Кара Иван от Белоградчишко (6).

6. Мария Карастоянова от Белоградчишко. Вероятно съпруга на войводата Кара Стоян от с. Орешец. Липсват източници за нея, взета от списъка на Иван Стойчев (7).

7. Никола Цеков. Роден в Белоградчик. Включен в групата на "жандарите" в легията. Липсва в списъка на Иван Стойчев(8).

8. Кара Стоян, Черний Стоян войвода. Роден в село Орешец, Белоградчишко. Преди легията - войвода на чета, действувала в Северозападна България между 1850 и 1857 пролетта на 1863 г. - войвода на друга чета в тоя край. Липсва в списъка на. Иван Стойчев (9).

9. Тома (Томаки) Младенов Борисов (1837 - неизв.). Завършил гимназия в Белград. Учител в Лом, Русе и Оряхово. В легията е бил в батальона на Ильо Марков. След легията живял в Браила, другарувал с Хаджи Димитър и др. (10).

10. Петър Бонов (неизв., Лом - 1862, Белград). Загинал като участник в легията в сражение с турците за белградската крепост (11). Липсва в списъка на Иван Стойчев. 1

11. Спас Тодоров. Родом от с. Старопатица. Участник в съвещанията в Раковишкия манастир през 1850 г. й във въстанието през същата година. Участник в депутация в Цариград през лятото на с.г. Затворник в Цариград в 1851-1853 г. През 1862 г. като участник в легията на Раковски бива изпратен да готви въстание във видинския край. Бива разпознат на пропускателния пункт Връшка чука от турските власти. Той е арестуван и откаран във видинския затвор и там бива умъртвен същата година (12).

Поради това, че в наличните списъци и документи за много от участниците в легията не са отбелязани населените места, откъдето са родени, е невъзможно да бъдат идентифицирани всички участници.

12. Освен това, разполагаме с данни за участие в Първа легия на двамата братя Цвятко и Петко Богданови от с. Чорлево, Ломско (дн. Дреновец-2, Видинска област), които по твърдението на по-стария от тях Цвятко, а по-младият Петко, които постъпват в Първа българска легия (13).
Убедени сме, че със споменатите по-горе участници не се изчерпва участието на българите от Видински санджак и остава списъкът да бъде допълнен от бъдещи изследвания.

БЕЛЕЖКИ
1 Чолов. Петър. Към въпроса за състава на Първата българска легия в Белград 1862 г. -ИПр, 1990. кн.4. с.52-69.
2 Кузманов, Петър. Кнез Иван Кулин. С., 1971.
3 Кузманов, Петър. Цеко Петков войвода. С., 1989.
4 Маринов. Д. Политически движения в Западна България. - СбНУ. Т.2. С., /890 с. 113; Дамянов. С. Ломският край през Възраждането. С., 1967, с.225; Шарова. Крумка. Втората българска легия в Белград (1867-1868 г.). - Сб. в чест на Михаил Димитров. С., 1974. с.461, 501; Чолов. П. Цит. съч., с.59. N 66.
5 Пак там, с.60. N 86; Архив на Раковски. С., Т.4. с.395.
6 Чолов. П. Цит. съч., с.61. N 122.
7 Пак там. с.62, N 119.
8 Пак там, с.63, N 135.
9 Пак там. с.65. N 178.
10 Пак там. N 192; НБКМ. ф.16. а.е.131; А 2181; IIА 2202; Тома Младенов. , Векове, 1974. кн.1, с.12; сб. Калоферска дружба, кн.2, 1924, с.119; Паничков, Д. Из интимния живот на нашите революционери. - Пролетарски приятел, бр.1 от 1 септември 1922 г.
11 Чолов, Петър. Цит. съч., с.67, N220; в. "Сливница", бр.44-45 от 10.3.1927 г.
12 Вълчев, Генади. Депутатът от Раковишкото Оборище. - в. "Трибуна на химика" - Видин, N 1 от януари 1989 г., Знаменосецът Цеко Спасов. - в. "Червено знаме" • Видин, N146 от 1I.XII.1982 г.
13 АИИ при БАН, архивна сбирка N 1275 - Прошение на Цвятко Богданов. За него вж. по-подробно в очерка за него в тази книга.

Генади Вълчев - Поборници от Видинския край

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин