Изпрати стари снимки от Видин и областта

Цеко Спасов Тодоров

История - Поборници от Видинския край

В средата на лято 1850 въстанието на видинския регион е в разгара си. Сред десетките хиляди онеправдани, надигнали се за национална и социална свобода, е и ЦЕКО СПАСОВ ТОДОРОВ от с. Старопатица, син на Спас Тодоров, участник в първото българско Велико Народно събрание в раковишкия манастир. По него време Цеко Спасов Тодоров е само на двадесет и пет години и, макар да преживява рухването на надеждите и смъртта на близки и любими хора намира сили да продължи борческия си път, извеждайки надеждата от горещата пепел и завещавайки я на бъдещите поколения.

Двадесет и петгодишен, той взема участие в паша Петковата буна - "едно от най-сериозните движения за освобождаването на България" (1). След въстанието, той заедно с баща си и цялото си семейство организира селото да отиде на лагер до "плета" (границата), за да остане Старопатица в списъка на едно от седемте неподчинили се села (2).

Баща му взема учасгие в преговорите при Али Риза паша във Видин, а малко по-късно като член на 19-членната депутация в Цариград, която се среща със самия султан Абдул Меджид и извоюва известните свободи за българите от крайния северозапад. После понася болката от бащиното арестуване и заточаване в Цариград и радостта от завръщането му през 1853 г. по настояване на княз Меншиков (3). Синът върви по избрания път дори и тогава, когато заради сигурност семейството емигрира в Сърбия през 1860 г. Тежък е животът в чужбина, но мисълта, че отново ще се притече на помощ на поробените не го напуска и той с радост посреща вестта, че много негови сънародници са се заклели в легията на Г. С. Раковски. По това време го постига и друго голямо нещастие - заловен на Връшка чука от потеря, баща му Спас Тодоров е умъртвен във видинския затвор

От този момент синът, вървял към заветния час на свободата с баща си, поема сам. И можем да кажем с вяра и себеотрицание, които му позволяват да дочака заветния миг.

На 28 май 1864 г. Цеко Спасов е включен в организираната от приятеля на баща му кнез Иван Кулин чета под водителството на Васил Галиняшки. Заедно с още 13 българи минава "плета" (границата) и изгарят много турски чифлици, избиват няколко турски сердари, от които българите кански пищели. Тая четица била тайно нападната от една турска потеря над с. Чорлево (сега Дреновец 2) и в битката паднал убит с две други момчета Васил Галиняшки, а другите се завърнали в Сърбия (5).Сред тези "други" бил и Цеко Спасов, бъдещият знаменосец на т.нар. Зайчарска чета, организирана пак от Иван Кулин, която води няколко боя в районите на селата Раковица и Киряево. Неин командир е бил Бремия П. Българов, а помощници Герго Капитански от Раковица и Найден Пешов от Лом (6).

През нощта на 20 юли 1867 г. Иван Кулин и Бремия П. Българов събрали патриотите на Пашка планина (в Сърбия), където ги довъоръжили и над 600 доброволци положили клетва. Пред техните очи Иван Кулин целунал войводата и неговите заместници, а тръбачът засвирва за клетва пред знамето на Първа българска легия , знамето на Раковски, с лъв, изправен на задните си крака, с корона на главата, стъпили върху полумесеца и турското знаме. "От редиците на четниците бил извикан Цеко Спасов [Тодоров, б.м., Г.В.] от с. Старопатица и дядо Иван му поверил знамето, завещано от "патриарха на революцията", с пожелание да го носи с чест. С просълзени очи Цеко Спасов приема светинята и, като дава тържествен обет, я целува. Възторжено ура се понася над Пашка планина." (7).

На следващата нощ четата преминава границата и завързва бой с превъзхождащ я противник. Срещу четата били хвърлени пехота, кавалерия и артилерия. Жителите на Кула разказвали, че в сраженията паднали около 40 българи, а турските ранени били извозени с 18 волски коли и около 25 турци били погребани край Връшка чука. Турската власт във видинския санджак била принудена да търси помощта на Високата порта. Смелата акция развълнувала и чуждестранните дипломати. Във Видин пристигнал английският консул в Цариград, пристигнал и руският консул граф Игнатиев, като поискал при това инструкции от императора.

На 27 и 28 юни по време на турското контранастъпление, четата била ударена в гръб от сръбската войска. Притисната между два огъня, тя отстъпила към сръбската граница, където била обезоръжена, а Иван Кулин, Еремия Българов, Герго Капитански и Найден Пашов били арестувани. Пред сръбските власти били изправени 51 въстаници за раз-пит. Знаменосецът на четата Цеко Спасов, който с достойнство опазил знамето в сраженията, бил поруган от сръбските националисти, като самото знаме било оставено в окръжното управление в Княжевац (8).

Сложен и пълен с премеждия е животът на Цеко Спасов и след това. В емиграция той се оженва, след което се раждат синовете Младен и Милан и дъщерите Вида, Вета и Дана (9).

През 1876 г. в Сърбия започват да се стичат емигранти от Румъния и Русия, за да вземат участие в очакващата се Сръбско-турска война. Дред тях е и петдесетгодишният Цеко Спасов, който се записва в четата на Христо Иванов Кулин син на Иван Кулин. Тя се именува Първа пионерска чета от Черноречката бригада, командувана от подполковник Стоядин Катич, и се сражава в Руско-турската война след падането на Плевен (10).

След Освобождението Цеко Спасов се завръща в родното си село където известно време е кмет. Синът му Младен загива в борба с появилите се турски разбойници (11). С Указ N 83 България му отпуска сиромашка годишна пенсия от 360 лева, с която едва свързва двата края до 1915 г., когато склапя очи (12).

БЕЛЕЖКИ
1 НБКМ БИА пд.1270, Пенсионно дело на Цеко /Спасовj Тодоров, л.84 (прошение от същия).
2 Хиндалов-Тодоров, Вл. Видинското въстание през 1850 г. Новооткрити турски документи. С., 1926, с.23, N9, N по ред 1.
3 Кузманов, Петър. Два документа за въстанието в 1850. - ИДА, кн.40, 1980, с.156, NIL 4 НБКМ БИА пд.1270, Пенсионно дело на Цеко /Спасов/ Тодоров, л.85
(свидетелство N574 на Старопатешкото селско общинско управление от 15 октомври 1885 г.). 5 Димитров, Георги. Княжество България. 4.IL Пловдив, 1896, с.273-274.
6 Кузманов, Петър. Кнез Иван Кулин. С., 1971, с.
7 Пак там.
8 Пак там.
9 Сведения на правнука му Милан Цеков от с. Старопатица.
10 Кузманов, И Цит. съч., с.
11 Пенсионно дело на Цеко Спасов, л.1.
12 Пак там.

Генади Вълчев - Поборници от Видинския край

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин