История - Поборници от Видинския край

В средата на лято 1850 въстанието на видинския регион е в разгара си. Сред десетките хиляди онеправдани, надигнали се за национална и социална свобода, е и ЦЕКО СПАСОВ ТОДОРОВ от с. Старопатица, син на Спас Тодоров, участник в първото българско Велико Народно събрание в раковишкия манастир. По него време Цеко Спасов Тодоров е само на двадесет и пет години и, макар да преживява рухването на надеждите и смъртта на близки и любими хора намира сили да продължи борческия си път, извеждайки надеждата от горещата пепел и завещавайки я на бъдещите поколения.

Двадесет и петгодишен, той взема участие в паша Петковата буна - "едно от най-сериозните движения за освобождаването на България" (1). След въстанието, той заедно с баща си и цялото си семейство организира селото да отиде на лагер до "плета" (границата), за да остане Старопатица в списъка на едно от седемте неподчинили се села (2).

Баща му взема учасгие в преговорите при Али Риза паша във Видин, а малко по-късно като член на 19-членната депутация в Цариград, която се среща със самия султан Абдул Меджид и извоюва известните свободи за българите от крайния северозапад. После понася болката от бащиното арестуване и заточаване в Цариград и радостта от завръщането му през 1853 г. по настояване на княз Меншиков (3). Синът върви по избрания път дори и тогава, когато заради сигурност семейството емигрира в Сърбия през 1860 г. Тежък е животът в чужбина, но мисълта, че отново ще се притече на помощ на поробените не го напуска и той с радост посреща вестта, че много негови сънародници са се заклели в легията на Г. С. Раковски. По това време го постига и друго голямо нещастие - заловен на Връшка чука от потеря, баща му Спас Тодоров е умъртвен във видинския затвор

От този момент синът, вървял към заветния час на свободата с баща си, поема сам. И можем да кажем с вяра и себеотрицание, които му позволяват да дочака заветния миг.

На 28 май 1864 г. Цеко Спасов е включен в организираната от приятеля на баща му кнез Иван Кулин чета под водителството на Васил Галиняшки. Заедно с още 13 българи минава "плета" (границата) и изгарят много турски чифлици, избиват няколко турски сердари, от които българите кански пищели. Тая четица била тайно нападната от една турска потеря над с. Чорлево (сега Дреновец 2) и в битката паднал убит с две други момчета Васил Галиняшки, а другите се завърнали в Сърбия (5).Сред тези "други" бил и Цеко Спасов, бъдещият знаменосец на т.нар. Зайчарска чета, организирана пак от Иван Кулин, която води няколко боя в районите на селата Раковица и Киряево. Неин командир е бил Бремия П. Българов, а помощници Герго Капитански от Раковица и Найден Пешов от Лом (6).

През нощта на 20 юли 1867 г. Иван Кулин и Бремия П. Българов събрали патриотите на Пашка планина (в Сърбия), където ги довъоръжили и над 600 доброволци положили клетва. Пред техните очи Иван Кулин целунал войводата и неговите заместници, а тръбачът засвирва за клетва пред знамето на Първа българска легия , знамето на Раковски, с лъв, изправен на задните си крака, с корона на главата, стъпили върху полумесеца и турското знаме. "От редиците на четниците бил извикан Цеко Спасов [Тодоров, б.м., Г.В.] от с. Старопатица и дядо Иван му поверил знамето, завещано от "патриарха на революцията", с пожелание да го носи с чест. С просълзени очи Цеко Спасов приема светинята и, като дава тържествен обет, я целува. Възторжено ура се понася над Пашка планина." (7).

На следващата нощ четата преминава границата и завързва бой с превъзхождащ я противник. Срещу четата били хвърлени пехота, кавалерия и артилерия. Жителите на Кула разказвали, че в сраженията паднали около 40 българи, а турските ранени били извозени с 18 волски коли и около 25 турци били погребани край Връшка чука. Турската власт във видинския санджак била принудена да търси помощта на Високата порта. Смелата акция развълнувала и чуждестранните дипломати. Във Видин пристигнал английският консул в Цариград, пристигнал и руският консул граф Игнатиев, като поискал при това инструкции от императора.

На 27 и 28 юни по време на турското контранастъпление, четата била ударена в гръб от сръбската войска. Притисната между два огъня, тя отстъпила към сръбската граница, където била обезоръжена, а Иван Кулин, Еремия Българов, Герго Капитански и Найден Пашов били арестувани. Пред сръбските власти били изправени 51 въстаници за раз-пит. Знаменосецът на четата Цеко Спасов, който с достойнство опазил знамето в сраженията, бил поруган от сръбските националисти, като самото знаме било оставено в окръжното управление в Княжевац (8).

Сложен и пълен с премеждия е животът на Цеко Спасов и след това. В емиграция той се оженва, след което се раждат синовете Младен и Милан и дъщерите Вида, Вета и Дана (9).

През 1876 г. в Сърбия започват да се стичат емигранти от Румъния и Русия, за да вземат участие в очакващата се Сръбско-турска война. Дред тях е и петдесетгодишният Цеко Спасов, който се записва в четата на Христо Иванов Кулин син на Иван Кулин. Тя се именува Първа пионерска чета от Черноречката бригада, командувана от подполковник Стоядин Катич, и се сражава в Руско-турската война след падането на Плевен (10).

След Освобождението Цеко Спасов се завръща в родното си село където известно време е кмет. Синът му Младен загива в борба с появилите се турски разбойници (11). С Указ N 83 България му отпуска сиромашка годишна пенсия от 360 лева, с която едва свързва двата края до 1915 г., когато склапя очи (12).

БЕЛЕЖКИ
1 НБКМ БИА пд.1270, Пенсионно дело на Цеко /Спасовj Тодоров, л.84 (прошение от същия).
2 Хиндалов-Тодоров, Вл. Видинското въстание през 1850 г. Новооткрити турски документи. С., 1926, с.23, N9, N по ред 1.
3 Кузманов, Петър. Два документа за въстанието в 1850. - ИДА, кн.40, 1980, с.156, NIL 4 НБКМ БИА пд.1270, Пенсионно дело на Цеко /Спасов/ Тодоров, л.85
(свидетелство N574 на Старопатешкото селско общинско управление от 15 октомври 1885 г.). 5 Димитров, Георги. Княжество България. 4.IL Пловдив, 1896, с.273-274.
6 Кузманов, Петър. Кнез Иван Кулин. С., 1971, с.
7 Пак там.
8 Пак там.
9 Сведения на правнука му Милан Цеков от с. Старопатица.
10 Кузманов, И Цит. съч., с.
11 Пенсионно дело на Цеко Спасов, л.1.
12 Пак там.

Генади Вълчев - Поборници от Видинския край

< Предишна		Следваща >