История - Поборници от Видинския край

Роден е през 1817 г. в с. Дългошевци (сега Замфир), област Монтана (1). Баща му - поп Нино - е един от активните участници в борбата за църковна свобода. Основното си образование получава в родното си село (2). През 1836 г. той е вече млад поп под името Захарий (3). По настояване на Цеко Петков той освещава новопостроената в селото църква след изгонването дошлия за освещаването й видински владика-грък Венедикт, който поискал 4 000 гроша за освещаването на църквата. Селяните отказват да платят тази сума, започва се бой, в който владиката и свитата му са нахвърляни в дерето. По настояване и Димитър Панов Гинин от Лом и Иван Кулин от Медковец, които също били гости за освещаването. Службата по освещаването била отслужена от него. Гласът на младия поп Захарий прозвучал тържествено и вълнуващо в новопостроената църква (4).

По време на подготовката на въстанието в 1850 г. поп Захарий захвърля расото и отново приема предишното си име - Първан Попнинов.

Две години по-късно през 1852 г. след участие в в една двехилядна демонстрация, наречена "Сарата", за възстановяване на кнезовския институт, той бива застрашен от арестуване (5).

Предупреден от ломчанина Младен Каракудин за опасността, той минава Дунава (6). По-късно прехвърля и семейството си и се установява да живее в гр. Кишинев.

Според проучванията на българските историци Димитър Маринов (7), Георги Димитров (8), Страшимир Димитров, Симеон Дамянов (9) и др., се налага мнението, че преминаването на застрашените от арестуване дейци от Ломско и Видинско става през пролетта на 1853 г.Димитър Маринов първият изледовател на тези събития в Северозападна България пръв дава сведения за тях въз основа на сведения от останалите живи участници след Освобождението. В тази група емигранти са били Димитър Панов Гинин от Лом, Младен Каракудин, Първан Попнинов, Димитър Милков, Цеко Петков от Дългошевци, Първул Станков от с. Стакевци и Петко Спасов от Орешец, Стоян Николов от с. Мали Турчин (днещ. с. Шишманово, бившия Видински окръг, Михайловградска област).

Привличането на нови документи от съветските архиви от големия познавач на историческото минало на Ломския край, покойния проф. д-р Симеон Дамянов (10) и публикуването на нови документи за участието на българите в Кримската война от съветския историк А. А. Улунян (11) доказват участието на Първан Попнинов в състава на споменатата депутация от видинския край.

В един списък на българите, гърците и сърбите, намиращи се при щаба на Южната руска армия откриваме и името на Първан Попнинов (12). Депутатите, както нееднократно вече отбелязахме, са използвани от руското командуване за вербуването на доброволци в българските доброволчески отряди, за събиране на сведения и пр. Те са се ползвали с доверието и уважението на руското началство (13). Първан Попнинов или още както е бил наричан тогава - Първан Попанинов - бил зачислен в V пехотен корпус в 12 дивизия на генерал-лейтенант Липранди (14).

След намесата на Англия, Франция и Сардинското кралство във войната на страната на Турция и промяната в поведението на Австро-Унгария в полза на антируската коалиция руското командуване било принудено да изтегли войските си от румънските княжества. Заедно с отстъпващите руски войски отстъпва и българската 14-членна депутация и българските волентири (доброволци). Българските депутати пристигнали в Кишинев на 16 и 17 септември 1854 г. с паспорти, издадени от командира на 12 дивизия генерал-лейтенант Липранди от 31 август с.г.

Паспортът на Първан поп Нинов носи N 2564 и факсими-ле от него се съхранява в Ломския исторически музей. Издаден е в колония Тарутинская, Бесарабска област. Благодарение на този документ са се съхранили за поколенията физическите му белези: очи - сиви, нос и уста - умерени, лице - мургаво, коси - побеляващи, ръст - 2,5 аршина (1,77 м), години - 37. На основание на този паспорт той получава правото да живее където пожелае в пределите на руската империя. Според документи, съхранени в Български исторически архив (БИА) на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", Първан Поп Нинов се е сражавал на севастополския фронт (15). За заслугите и предаността му към Русия в края на Кримската война през 1856 г. той е награден от руското командуване със сребърен медал "Св. Ана" за носене на шия и 50 рубли сребърни (16).

Според Симеон Дамянов (17), през 1857 г. Димитър Панов и другарите му, в това число и Първан поп Нинов, правят постъпки за прекарване на семействата си в гр. Калафат, обаче това става едва през 1860 г. Официално те били приети за руски поданици едва на 4 април 1861 г. с императорски указ N 4065. Съгласно този указ, за почетни граждани на Русия са приети Първан Поп Нинов, жена му Първа, синове Ангел и Найден, дъщери Кръстена и Цвета, баща му поп Нино, брат му Георги и жена му Яна.

За по-нататъшния му живот в Русия не разполагаме със сведения. Синът му Ангел и доведеният от втората му жена -Найден - учили в кишиневската гимназия с руски стипендии. После по примера на бащата синовете също постъпват във военни училища и стават офицери в руската армия. Първан Поп Нинов достига в руската армия до чин капитан от запаса. През цялото това време той поддържал приятелски връзки със съселянина си - войводата Цеко Петков и войводата Панайот Хитов, живеещи в Сърбия (18). Домът му в гр. Кишинев се намирал близо до "Вознесенската черква". В Ботевото тефтерче през 1875 г. ръката на поета-бъдещ войвода Хр. Ботев е записала: "При Вознесенската черква седи дядо Първо [Първан, б.м., Г.В.] и синът му Найден офицер." (19), което говори, че домът на Първан поп Нинов е известен и на най-видните български революционери, какъвто, няма съмнение, е Хр. Ботев, и е посещавал този дом, давал подслон на и бил място на срещи на много революционери.

През 1867 г. доведеният му син Найден Атанасков Пешев заедно с Любен Каравелов и Иван Кулин организират най-голямата чета в историята на българското национално-осво-бодително движение - Зайчарската. За командир на четата е определен Еремия П. Българов от гр. Лом. Един от най-близките му помощници и най-ревностни организатори е Найден поп Нинов. "На 25 юли 1867 г. по време на разпита на въпроса на княжевачкия окръжен началник Йоцо Наумович: Как се казваш, откъде си родом и къде живееш, на колко години си, подлаган ли си до сега на разпит и осъждан ли си, знаеш ли защо си на разпит? и той., отговаря:

- Името ми е Найден, а презимето - Пешов, родом от с. Лом паланка в България. Преди осем години заминах за Русия при моя втори баща Първан Попанинов, който живее в Кишинев, Русия, 27-годишен съм, ученик в Кишиневската гимназия, но сега оставих училището, защото тук в Княжевац имах дело за наследство/' (20). Известно време преди това този Първанов доведен син служи като драгоманин (преводач) в руското консулство във Видин. Макар и сръбското следствие да установило по безспорен начин участието на Найден Попанинов в организирането на Зайчарската чета и да осъдило останалите й организатори и командири Иван Кулин, Еремия П. Българов и Герго Капитански, на Найден Поп Нинов му се разминало и като руски поданик не бил осъден. След това той се завръща отново в Русия.

През 1876 г. по време на подготовката за Сръбско-турската война и Найден (21), и Ангел (22) заминават като доброволци в Сърбия. Особена дейност проявява Найден, който след контузията на войводата Цеко Петков на 18 юни с.г., като оглавява за известно време неговата чета и участва в боя при Кадъбоаз, при Чипровския манастир в състава на отряда на Панайот Хитов, в бой при с. Раковица на 6 юли, когато загива командира на отряда майор Киреев. След реорганизирането на българските чети в Руско-българска доброволческа бригада под общата команда на полк. Николай Медведовски той е един от офицерите в тая бригада, който смело води доброволците в боевете. По време на боя при гр. Алексинац, когато една сръбска част започва да отстъпва, той се мъчи да възпре бягащите войници, но бива прострелян от тях на 14 август и след три дни умира в болницата в следствие на тежката рана в гр. Ржана (23). Докато е в Русия в семейството на Първан П. Нинов се ражда още един син Димитър от третата му жена Кръстена (24). След обявяването на Освободителната руско-турска война на 12 април 1877 г. запасният капитан Първан Поп Нинов отново постъпва в руската армия.

Петдесет и пети Подолски полк, в който той служи, е включен в състава на 14 пехотна дивизия, командувана от ген. Драгомиров. На нея руското командуване поверява най-отговорната задача в първите дни на войната - да осъществи десанта на 15 юни при гр. Свищов. Бащата и синът му Ангел като руски офицери са сред първите, които стъпват на българска земя при Свищов. Заповед N 2609 на командира на 55 Подолски полк спомага за осветляване на по-нататъшната съдба на капитан Първан Поп Нинов (25).

Според Ангел Бенов (26), поради напредналата възраст той бива демобилизиран от 55 Подолски полк и преминава в редовете на Българското опълчение и след участието си в боя при Стара Загора на 19 юли 1877 г. заедно със своя боен другар Цеко Петков се демобилизират от опълчението.

Синът му Ангел Първанов поп Нинов като командир на I линейна рота от 55 Подолски полк на 14 пехотна дивизия на ген. Драгомиров е сред участниците в успешното форсиране на р. Дунав при Свищов и на 12 август сменява Българското опълчение на Шипка.

Българинът-руски офицер в III опълченска дружина С. И. Кисов, който познавал сина на капитан Първан поп Нинов - Ангел, в своите мемоари (27) разказва подробно обстоятелствата на героичната смърт на Ангел Първанов поп Нинов: "Турците след седемдневната кепреривна [непрекъсната, б.м., Г.В.] канонада до толкова измъчили шипченските защитници, щото на 4 срещу 5 септември (стар стил) часовите и подчасите изпозаспали. Безпечното началство не проверило постовете, и за туй турците, като подстъпили незабелязано до предните постове, изклали часовите, а после се изкачили на връх Св. Никола, гдето разположените в предните ложементи части постигнала същата участ. За щастие обаче от звънтенето на щиковете и охканията на ранените, някои от спавшите войници се събудили и надали вик, от който вик всички руски войници се събудили, забележили турците и открили стрелба. След това се започнал онзи ожесточен бой, който се продължил цели 14 часа и в който бой бяха паднали и от двете страни 7-8 хиляди души. Предните постове в окопите били заемани от 55 пехотен Подолски полк. Нашите загуби се простирали до 250 человека. Истинска голяма загуба, но възможно беше битката да се свършеше с твърде печален за нас резултат. И то благодарение на безпечността на началството!

В този бой на 5 септември (28) с.г. пада убит подпоручик [Ангел] Папанинов, родом българин от Лом паланкските села." Неговата героична смърт е увековечена в храма_паметник

в с. (дн. град) Шипка, където името му е записано в списъците на загиналите със златни букви на плоча N7 (от ляво на дясно) в северната галерия са записани имената загиналите офицери от 55 ПОДОЛСКИ ПОЛК Павшие на Балканскомъ полуострове въ войну 1877-1878 г.г., 14 пехотной дивизии... 55-го Подольского полка: ... подп[оручик] Ангел Папанинов

Вестта за смъртта на любимия син застигнала Първан поп Нинов в родното му село Дългошевци, Ломско, където той се завърнал като освободител, и го погубила. Той починал от сърдечен удар към края на 1877 г. (29).

След Освобождението на България от османско иго на вдовицата на Първан поп Нинов - вдовицата му Кръстена Първанова - била определена годишна пенсия от 144 франка с условие, че ще я получава, докато синът й Димитър Първанов поп Нинов навърши 18-годишна възраст. След това пенсията била прекратена. Най-малкият син на Първан поп Нинов - Димитър - умира на 20 април 1902 г. в конезавода в Шумен (30). Майката по това време се е преместила да живее там, но е без всякакви средства за преживяване. Не е известна съдбата на двете му дъщери, които заедно с него през 1861 г. - Кръстена и Цвета - се преселват в Русия. Твърде възможно е те да са оставили потомци, които да живеят някъде из Русия или България.

Такава е жизнената одисея на един от най-изтъкнатите поборници за българската свобода, започнал борбата през въстанието от 1850 г. и завършил жизнения си път през Освободителната война, пожертвал синовете си за свободата на България.

БЕЛЕЖКИ
1 Бенов, Ангел. Първан поп Нинов. - В. "Народна трибуна"-Лом, бр.46/26 ноември 1977 г., с.З (има и снимка). Годината на раждане може да се оспори, тъй като във военния му билет от 31 август 1854 г., издаден от командира на 12 пехотна дивизия ген. Липранди, е записано, че е 37-годишен, следователно е роден в 1817 г.
2 Пак там.
3 Пак там; Станкова, Мими. Революционерите Попанинови. - В. "Народна трибуна -Лом, бр.8/5 март 1985 г.
4 Пак там.
5 Пак там.
6 Пак там

7 Маринов, Димитър. Политически движения и въстания в Западна България. - СбНУК, in.II, С., /S90, с. /05.
8 Димитров, Георги. Княжество България. 4.11. Пловдив, 1896, с. 164.
9 Димитров, Страшимир. Въстанието в България през 1850 г. С, 1971.
10 Дамянов, С. Димитър Панов Гинин. - В памет на акад. Михаил Димитров. С., 1974, с. 608.
11 Улунян, А. А. Документи об участии болгар в Кримской войне и националъно-освободителъной борбе в 60-bie годи XIX в. - В памет на акад. Михаил Димитров. С., 1974, с. 738, 739, 742.
12 Пак там, с. 738.
13 НБКМБИА IIА 8873 (Прошение от Цека Петков).
14 Билет, издаден от ген, Липранди, N 2564 от 31 август 1854 г. Съхранява се в
Ломския исторически музей.
15 Бенов, Ангел. Цит съч.;Станкова, Мими. Цит. съч.
16 Улунян, А. А. Цит. съч., с. 742.
17 Дамянов, С. Цит. съч., с. 608.
18 Бенов, Ангел. Цит съч.; Станкова, Мими. Цит. съч.
19 Станкова, Мими. Цит. съч,
20 Кузманов, Петър. Кнез Иван Кулин. С., 1971, с. 254.
21 Абаджиев, Велко Г Спомени от въстанията. Лом, 1925, с. 66; Хитов, П. Как станах хайдутин. С., 1982, с. 219; Станкова, Мими. Цит. съч.
22 Станкова, Мими. Цит. съч.
23 Спомени на Димитър Ангелов. - Д-р Младен Панчев. Спомени и статии. С., 1928, с. 6.
24 НБКМ БИА пдзп. 629; Архивна сбирка на институт "Хр. Ботев - В. Левски91 при Института по история при БАН, N 1986 от 1950 г.
25 Пак там.
26 Бенов, Ангел. Цит. съч.
27 Кисов, С. И. Българското опълчение в руско-турската война 1877-1878 г. С., 1993, с. 324.
28 ЦВА, ф. 062, on. 1, а.е. 144, л. 189.
29 (Станкова, Мими. Цит. съч.; Бенов, Ангел. Цит. съч. твърди същото, но че е починал през септември 1877 г. в Дългошевци, когато не е било възможно да се завърне в родното си село, тъй като по това време още са били турците в Ломския край,
30 НБКМ БИА пд зп. 629.

Генади Вълчев - Поборници от Видинския край

< Предишна		Следваща >